Миналият понеделник Малкълм Нанс, говорител на MSNBC и бивш моряк от военноморските сили на САЩ, се появи в ефир по сателит от Украйна, облечен като за война. Той държеше автомат и носеше изцяло камуфлажно военно облекло, включително балистична каска и нашивки с американското и украинското знаме. Преди около месец същият каза, че е решил да "приключи с говоренето". След това разказа как се е присъединил към международния легион на Украйна, за да помогне на страната "да се бори [срещу] руската война на изтребление - екзистенциална битка".

Други също са избрали подобна мисия. Анди Милбърн, журналист и бивш морски пехотинец, който е спрял да пише и е започнал да обучава украинци за бойни действия, написа статия за това как и той е приключил с писането на статии за Украйна. "Просто започна да изглежда толкова несериозно", пише той тържествено. "Не исках да бъда наблюдател."

Нанс е "чуждестранен боец" - човек, който е напуснал дома си, за да се бие в чужда война* (някои учени правят разлика между чуждестранните бойци, които се присъединяват към въстание срещу държава и доброволците, които се присъединяват към държавни въоръжени сили). Някои чуждестранни бойци са мотивирани от идеализъм: Например Нанс и повечето от хилядите мъже, които са пътували, за да се бият за Ислямска държава. Други получават заплащане (списание Soldier of Fortune, което спря да излиза през 2016 г., имаше рубрика "Оръжия под наем"), а трети просто искат да се бият и не са придирчиви по отношение на каузата или заплащането. Мога само да предположа, че им харесва миризмата на застояли цигари.

Не давам оценка на решението на Нанс. Но като въпрос на политика, украинците трябва да бъдат предпазливи по отношение на чуждестранните бойци, а правителствата, които подкрепят Украйна, трябва да възпират своите граждани да пътуват дотам, за да се бият.

Има основателни причини да се пътува, за да се воюва в Украйна: да се защити животът на невинни хора и да се убият онези, които биха го отнели. Срещу този сериозен плюс стоят многобройни минуси. Някои от тях са просто практични: Помислете за всички кътчета и скривалища във вашия дом или квартал - всички потенциални скривалища за оръжие или дупки, в които да се скриете за максимално тактическо предимство срещу нашественика. На непознати места тези предимства изчезват и чуждестранният доброволец може да се окаже в тежест на тези, на които възнамерява да помогне. Писателят Уилям Т. Фолман пише отчаян разказ за краткия си престой като чуждестранен боец срещу Съветския съюз в Афганистан. Непригоден за битка поради остро стомашно разстройство, Волман изпива много от чая и фантата на афганистанците, но не допринася нищо за военните усилия.

Моралните недостатъци на чуждестранните доброволци са по-малко очевидни. Преди войната някои предричаха, че Украйна изобщо няма да се бие, а ще капитулира и  ще бъде погълната от Русия. Ако Украйна не се съпротивляваше, човек можеше да се запита дали Владимир Путин няма право и дали Украйна не е фалшива държава, чието нихилиране е естествено. Тази хипотеза можеше да бъде фалшифицирана единствено чрез национална съпротива - която Украйна оказа в достатъчна степен. Страната отвърна на удара под украинско ръководство и изглежда е готова да продължи да го прави. Множество държави са разчитали на чуждестранни бойци, за да улеснят съществуването си. Но сигурен знак за обективната реалност на една държава е, че тя да настоява да се роди с или без помощт от чуждестранни акушерки. Путин ще каже (и вече казва), че Украйна е оцеляла след инвазията само защото са се намесили външни хора. По-добре е украинската победа да бъде колкото се може по-украинска.

Кацпер Рекавек, който изучава чуждестранните бойци в Центъра за изследване на екстремизма към Университета в Осло, ми каза, че може да очакваме, когато Русия залови чуждестранни доброволци да ги пуска "по руската държавна телевизия, 24 часа в денонощието, за да каже: "Вижте - НАТО пристигна". Това ще бъде твърде хубаво, за да е истина". Опитът на Ейдън Аслин, доброволец от Нотингамшир, Англия, потвърди това предсказание. След като Русия го залови в Мариупол, той беше интервюиран, включително и от един колега британец путинофил.

Така че чуждестранният доброволец няма познания за местността и неговото присъствие подкопава основополагащи морални основания. Може би тези опасения са по-силни в случаите на опитни доброволци, ветерани с боен опит и стоманени черва. Рекавек каза, че украинските военни изглежда са търсили чуждестранни ветерани от бойните действия, които след това могат да бъдат "включени към съществуващите украински части" като допълнителни сили "като черешка на тортата". Ролите им в тези екипи ще контрастират с по-малко опитните пехотинци, които са изпратени да се присъединят към милитаризираните групи от украински цивилни, състоящи се след инвазията от учители, счетоводители, таксиметрови шофьори и всеки друг, който може да държи пушка.

Рекавек симпатизира на тези доброволци. "Няма да твърдя, че съм безпристрастен наблюдател", каза ми той. "Ако някой иска да отиде и е готов да пожертва кръв, пот и сълзи, за да се бори за западната демокрация - ако иска да го направи, нека го направи." Редица европейски правителства направо криминализират сраженията на своите граждани в чужбина, освен във войни, изрично благословени от родните им правителства.

Но правителствата трябва да се притесняват дори когато техните граждани пътуват, за да се бият във войни, които самите те одобряват. Решението за водене на война трябва, когато е възможно, да бъде изключено от преценката на отделни хора. Държавата трябва ревниво да пази монопола си върху насилието и да възпира всеки индивид да се възползва от този прерогатив. Най-основната функция на държавата е да съсредоточава, ограничава и разпределя насилието. Тя филтрира праведната ярост на един човек - тя може да е на Нанс; може да е моя; може да принадлежи на член на ИДИЛ - чрез политически процес, който я превръща в нещо легитимно или я спира. Съединените щати току-що обещаха още 800 милиона долара военна помощ за Украйна. Те не са изпратили войски - нито във въздуха, нито на земята - и имат основателни причини за това решение.

"В един идеален свят би трябвало държавите да водят бойните действия", каза ми Ренкавек. "Но в по-малко идеалния свят, в украинската действителност, няма нищо лошо в това те да поискат доброволци". Не обвинявам Украйна, че търси цялата налична помощ. (Първият призив за чуждестранни доброволци дойде на 27 февруари, когато шансовете на Украйна изглеждаха особено мрачни и страната се опитваше да компенсира недостатъчната си подготовка). Но чуждестранните бойци и доброволци също така подкопават авторитета на страните, чиито граждани са и тези страни трябва да изработят политики, които да намалят техния брой.

Нанс и Милбърн са идеалисти, или поне така ни казват. В известен смисъл те са прави. "Свърших с говоренето", означава, че разсъжденията по кабелната телевизия започват да изглеждат безсмислени (познавам това усещане), но то също така означава, че те смятат, че легитимността на политическия процес, този който не позволява на Съединените щати да влязат директно във войната, е достигнала своя предел. Това също е познато чувство, на което си струва да се противопоставим.

Греъм Ууд, сътрудник на The Atlantic и автор на книгата The Atlantic and the author of The Way of the Strangers: Encounters With the Islamic State, theatlantic.com