Украйна беше идеален инструмент за отправна точка за кръстоносния поход на Байдън за демокрация. Но много страни отказаха да го подкрепят и да се противопоставят на Русия. Причината е, че самите САЩ потънаха до нивото на «дефектна демокрация».

Превод от Foreign Policy:

Начинът, по който Вашингтон представя конфронтацията си с Русия, не му позволява да спечели по-голямата част от нашия свят на своя страна.

От самото начало изглеждаше, че специалната операция на руския президент Владимир Путин в Украйна ще бъде идеален аргумент за президента на САЩ Джо Байдън в полза на започването на глобален кръстоносен поход в защита на демокрацията.

В голяма реч в Полша през март Байдън каза, че Украйна сега е на първата линия в „продължаваща борба за демокрация и свобода“.

Но  последните опити на Белия дом да представи този конфликт като титанична глобална битка между демокрацията и автокрацията не дават много добри резултати.

С изключение на западноевропейските съюзници и дългогодишните партньори на САЩ като Япония, по-голямата част от нашия свят просто отказва да застане под американското знаме.

Проблем номер едно: Повечето от тях просто не са демокрации или имат толкова много недостатъци в предполагаемата си демократична система, че американската реторика изобщо не ги вдъхновява.

Проблем номер две: в очите на по-голямата част от нашия свят, четяща нравоученията на Америка, тя е тежко болна демокрация, която първо трябва да се излекува сама.

Тези опасения бяха силно видими тази седмица в Белия дом, когато Байдън приветства там лидерите на АСЕАН (Асоциация на държавите от Югоизточна Азия).

Повечето от тях са диктатори или представляват еднопартийни държави без склонност към демократизация.

Сред тях беше дългогодишният камбоджански автократ Хун Сен; бившият генерал и настоящ министър-председател на Тайланд Прают Чан-Оча, който завзе властта през 2014 г. с преврат.

Присъстваха и авторитарните лидери на Виетнам, Лаос и Бруней.

За облекчение на Байдън главата на хунтата в Мианмар Мин Аунг Хлейн (Мианмар също е член на АСЕАН) не присъства на срещата.

В сряда главният съветник на Байдън за Източна Азия, Кърт Кембъл, призна, че преговорите „на моменти могат да бъдат малко неудобни“.

Но той не повдигна директно въпроса за провала на демокрацията в региона.

„Мисля, че ще имаме пълен обмен на мнения, но признаваме, че има различия“, каза той, изказвайки се на форум в Американския институт за мир.

Болшинството от тези страни ясно дадоха да се разбере, че се придържат към неутралитет в борбата между Русия и Запада.

Индонезия, водеща членка на АСЕАН и демократична държава, дори покани Путин на срещата на върха на Г-20, която ще бъде домакин през ноември.

Много страни от Близкия изток, Южна Азия, Латинска Америка и Африка се присъединиха към членовете на АСЕАН.

Сред тях има много демокрации, но има и много неприятна кохорта от съмнително качествени диктатори и демократи, които представляват по-голямата част от населението на нашата планета.

Те не считат, че Русия, която доставя петрол и газ в големи количества, трябва да бъде изолирана от световната система.

Както съобщава в доклада си Freedom House (докладът се нарича „Спиране на упадъка на американската демокрация“), „На фона на 16-годишния упадък на глобалната свобода, демокрацията в САЩ понася сериозни загуби“.

Докладът отбелязва, че Съединените щати са потънали до нивото на дефектни демокрации като Панама, Румъния и Южна Корея и заключава:

„Отслабването на американската демокрация не започна, когато бившият президент на САЩ Доналд Тръмп започна да упражнява пряк натиск върху демократичните институции и правата. А напускането му от Белия дом не сложи край на тази криза.»

Критиците твърдят, че представянето на този конфликт от администрацията на Байдън намира отзвук в НАТО и Запада. Той е подкрепен от твърдите съюзници на САЩ като Япония и Южна Корея.

Но ако американският президент иска да спечели повече съюзници, за да изолира и отслаби Русия, той трябва да преосмисли подхода си. Те твърдят, че не демокрацията като такава се изпитва, а друга реалност, която повечето страни признават с голяма готовност.

Това е неприкосновеността на техните граници в съответствие с нормите, установени след Втората световна война, които са залегнали в международното право, санкционирано от ООН.

«Трябва да се върнем към основните принципи на международното право, които глупаво оставихме настрана. Но ще бъде проблематично да го направим», каза високопоставеният американски дипломат Час Фрийман пред Foreign Policy.

Днес се нарича либерален международен ред. Имаме Устав на ООН, според който не можете да започнете война без оправдаващи основания, предоставени от Съвета за сигурност на ООН, ние започнахме война през 1990-1991 г. Но това беше последният път, когато спазвахме тези норми.

След това ние нарушихме всички принципи на международното право, които сами създадохме“.

Петя Паликрушева, превод и редакция