Заедно с телефоните Pixel, часовниците и слушалките, на годишното събитие за софтуер и хардуер на Google, което се проведе миналата седмица, бяха показани и чифт изящно изглеждащи очила за превод. Когато си ги сложите, пред очите ви в реално време се появяват „субтитри“, показващи какво говори човекът насреща, ако той ползва чужд език. Това е страхотно, но очилата не се предлагат в търговската мрежа. Освен това е малко вероятно да генерират толкова много пари, колкото рекламата носи на компанията майка Alphabet. От 68 млрд. долара общи приходи за тримесечието до 31 март 2022 г. около 54 млрд. са дошли от реклама, пише Парми Олсън за Bloomberg.

Обхватът на нашето собствено, незабележимо участие в този бизнес също не можа да се сравнява, с който и да е друг период от историята.

Всеки път, когато отворите приложение на телефона или сърфирате в интернет, зад кулисите се провежда търг за вашето внимание благодарение на процъфтяващия пазар на лични данни. Размерът на този пазар винаги е бил труден за определяне, но нов доклад на Ирландския съвет за граждански свободи, който от години води агресивна кампания в САЩ и Европа за поставяне на ограничения на търговията с цифрови данни, сега разкрива повече детайли. Докладът, който съветът е споделил с Bloomberg Opinion, гласи, че рекламните платформи предават данните за местоположението и навиците за сърфиране на американци и европейци около 178 трлн. пъти всяка година. Според текста Google предава един и същ вид данни повече от 70 млрд. пъти на ден и в двата региона.

За хората е трудно да си представят такива числа, но ако ползването на личните данни може да се види по същия начин, по който се вижда замърсяването, щяхме да сме заобиколени от почти непроницаема мъгла, която става все по-гъста, колкото повече си взаимодействаме с нашите телефони. Ако говорим в данни: чрез онлайн активност и локация един човек в САЩ е изложен 747 пъти всеки ден на наддаване в реално време. Съветът твърди, че това не включва личните данни, предавани от рекламните мрежи на Facebook и Amazon.com, което означава, че реалните стойности на всички предавани данни вероятно са много по-големи.

Защо това нещо има значение? В крайна сметка повечето приложения са безплатни и полезни и няма очевидни отрицателни последици от дигитално придобитите данни.

Всъщност има. Поне една голяма рекламна мрежа е признала, че е предавала потребителски данни на Министерството на вътрешната сигурност на САЩ и на други правителствени структури, за да проследяват мобилни телефони без заповед, сочи скорошна статия на Wall Street Journal. Точните данни за движението на хората, които ползват приложението за гей запознанства Grindr, също станаха публично достъпни за покупка от компания за мобилна реклама, докато Grindr не спря споделянето на информация за локацията с рекламни мрежи преди две години.

Но миналата година католическата медия The Pillar все още можеше да проследи местоположението на свещеник, ползвал Grindr, използвайки „достъпни в търговската мрежа записи“ с данни от приложението. Така успя да види как той пътува между офиса, дома и различни гей барове, преди да публикува статия за неговото „серийно сексуално неправомерно поведение“. Все още не е ясно как The Pillar е получила тази информация, но по това време Grindr каза, че източникът може да е някой от рекламните ѝ партньори.

Сега залогът е още по-висок предвид възможността за широко разпространена забрана за аборти в САЩ. Ами ако държавните прокурори започнат да използват данни от телефоните, за да „премахват“ привърженици на абортите или да преследват жени, които поръчват онлайн хапчета за аборт?

Улавянето на деликатни данни е възможно благодарение на дивия и разхвърлян свят на наддаването в реално време – изключително популярен подход към дигиталната реклама и част от жизнената сила на компании като Google и Facebook. Как работи той? Всеки път, когато потребител на смартфон отвори приложение или уебсайт, който показва реклами, устройството му споделя данни за въпросния потребител, за да му помогне да пуска таргетирана реклама. Печели рекламодателят с най-висока оферта за наличното рекламно пространство.

Данните могат да отидат при десетки, дори стотици компании при всеки един аукцион. Google твърди, че прехвърля информацията на американските потребители на около 4700 компании по целия свят. Всяко „излъчване“, както го наричат в индустрията, обичайно споделя информация за местоположението на въпросния човек, лични характеристики и навици за сърфиране. По този начин помага на рекламните компании да изграждат потребителски профили. Рекламната индустрия също има дълга таксономия, която мрежите използват за категоризиране на хората, включително се ползват чувствителни етикети като „тревожни разстройства“ и „правни проблеми“, дори „кръвосмешение“ и „подкрепя насилие“, показва публичен документ, публикуван от консорциум на рекламна мрежа, който определя стандарти за индустрията.

Сложната и неясна природа на многомилиардния бизнес с онлайн реклами пречи да разберем точно какви данни споделя Google за нас. Според Джони Райън, старши сътрудник на съвета, Google е склонен да предава по-малко лични данни за хората, отколкото други по-малки рекламни мрежи. Но Google има най-голям дял от прехвърляните данни.

Огромният обем на информацията, излъчвана всеки ден, не е забавен факт. Той подчертава реалността, че сме заобиколени от устройства, които събират данни, уж за да направят живота ни по-добър, но която след това се продава на най-високата възможна цена. Умните говорители, фитнес тракерите и очилата с разширена реалност са само няколко примера за нарастващата тенденция в тази посока. Данните, събирани от тези устройства, могат да бъдат ползвани по начини, които не са ни познати. Миналата седмица Vice съобщи, че полицейското управление в Сан Франциско е потърсило кадри от компанията Cruise, чийто съсобственик е General Motors, за да помогне за разследване. Полицията отрича да е използва съдържанието за разглеждания случай.

Въпреки това по-голямото прехвърляне на данни означава все по-големи рискове от злоупотреби. Дори когато целта е толкова безобидна, колкото рекламата, дигиталните устройства крият риск да се превърнат в инструмент за наблюдение на цялата среда около нас. 

Елена Кирилова, редактор Виктория Тошкова