В продължение на сто години руснаците водят борба срещу световния ред, доминиран от Великобритания и САЩ, и завладяха половината свят. Този път те започнаха „специална операция“ за защита на националната си сигурност и пряко противопоставяне на целия западен свят, заяви ректорът на Института за международни отношения на Китайския университет «Ренмин».

 

Превод от «Гуанча», Китай: 

 

 

 

Ян Гуанбин — ректор на Института по международни отношения, Китайски народен университет

 

След началото на руско-украинската криза Западът наложи редица санкции срещу Русия. Но според руския президент Владимир Путин това просто бележи края на една епоха и оттук нататък Западът ще загуби своето глобално господство както в политическо, така и в икономическо отношение.

 

А руската инициатива се разглежда и като предизвикателство към световния ред, установен от Запада.

Според мен руската борба не започна с руско-украинската криза, а продължава цял век.

И този път европейските страни и САЩ ще платят нова цена.

 

 

Русия е княжество, което през вековете на битки се превърна в империя с най-голямата територия в света.

 

В началото на 20-ти век постоянното разширяване на страната спира – англосаксонците създават световна система, а позицията на руснаците се променя – те се превръщат от завоеватели в „бунтари“.

 

През цялото минало столетие руснаците се борят срещу капиталистическата световна система, създадена от белите англосаксонски християни.

 

Тази световна политическа история не е била планирана предварително и резултатът от промените в световния ред е многовековна история на борба между славяните — русите — и англосаксонците.

 

Руско-украинската криза, разбира се, не е краят на тази история.

 

Установяване на световен ред и борба за хегемония

 

Около 1875 г. капиталистическата икономическа световна система, водена от Великобритания като цяло, завършва своето формиране. Тоест на британците им бяха необходими 200 години, за да установят собствен хегемоничестичен ред, а след края на Втората световна война знамето на лидерството беше прехвърлено на американците. В продължение на 300 години англосаксонците господстваха над световния ред.

 

Особеността на тази система, на първо място, е нейната жестокост.

 

Според Уилям Макнийл, основателят на световната макроистория, сред разрастващите се нации англосаксонците са най-войствените, най-кървавите и най-жестоките.

 

Втората характеристика на тази система е неравенството.

 

Капитализмът е икономика, основана на неравномерно разпределение на капитала.

 

Третата характеристика е военната база.

 

Политическата и икономическа система, която се оформи по време на Втората световна война, е това, което американците наричат ​​военно-индустриален комплекс.

 

Основата на жизнеспособността на такава система е войната.

 

Четвъртата особеност е, че горните характеристики доказват, че експанзията е естеството на тази система, а войната е основният начин на живот.

 

Не всички бяха доволни от господството на англосаксонците в света.

 

Първо, в западната цивилизация имаше дисиденти. В началото на 19 век френският император Наполеон се бореше за западната хегемония.

 

Германците, преживели «сто години мир», се състезаваха с британците в две световни войни. Японците на Изток също влязоха в борбата за лидерство. Но след поражението всички те бяха принудени да се подчинят на световната система под ръководството на англосаксонците. Разбира се, французите, германците, японците се бориха за лидерска позиция, а не за свалянето на световната капиталистическа икономика.

 

Често се казва, че борбата на «втората свръхдържава», Съветския съюз, също се е провалила, но това очевидно е въпрос на историческа перспектива.

 

От гледна точка на световната политическа система, появата на Съветския съюз с руската нация като основна движеща сила несъмнено е голям успех, който разтърси световната политическа система, доминирана от англосаксонците.

 

Възходът на Съветския съюз и промяната на световния ред

 

Съветският режим, установен през Първата световна война, става първият обществено-политически строй, създаден след Парижката комуна, който се противопоставя на световната капиталистическа система.

 

Следователно от самото начало (1917-1920) новият режим бе обсаден и потиснат от Бялата армия, подкрепена от Англия, Франция и Германия, но в крайна сметка завърши с победата на Червената армия.

 

Но тежестта на „икономическите санкции“, наложени на новия режим, не отстъпваше на санкциите, наложени на Русия от САЩ и Запада заради настоящата руско-украинска криза.

 

В тази зловеща международна среда руснаците се съмняваха „дали страната може да изгради социализъм“.

 

След завършването на „икономическата реформа на военния комунизъм“, победата на Съветския съюз в антифашистката война през Втората световна война доказва, че след десетилетия на самостоятелна борба СССР се превърна от изостанала земеделска страна в развита индустриална сила на второ място след Съединените щати.

 

Съветският съюз плати висока цена за съпротивата на световната капиталистическа система, но в крайна сметка оцеля.

 

Не само това, „Октомврийската революция донесе марксизма-ленинизма в Китай под залпове на оръдията“, а в Китай, разположен извън периферията на западния капиталистически свят, беше установен нов режим, насочен срещу „потисничеството“.

 

Също толкова важно, благодарение на движението за „право на национално самоопределение“, застъпено от Владимир Ленин и насърчавано от Съветския съюз, демократичните освободителни движения процъфтяха сред народите на Азия, Африка и Латинска Америка след Втората световна война, родиха се много развиващи се страни.

 

Даниел Ортега, Никарагуа, 1979 г.

 

 

Петя Паликрушева, превод и редакция