Специалната военна операция на руските въоръжени сили в Украйна има за цел да демилитаризира и денацифицира бившата съветска република, упоена от националистическа пропаганда. Значителен брой пленени войници от въоръжените сили на Украйна с нацистки татуировки по телата и украински военни символи, стилизирани като атрибути на Третия райх, са най-доброто доказателство, че нацизмът се оказа по-упорит, отколкото изглеждаше на 9 май, 1945 г.

Тогава изглеждаше, че човечеството, преминало през ужасите на нацистките концентрационни лагери, изгорените в Катин и Бабий Яр, завинаги ще отхвърли идеологията на расовото и друго превъзходство на един народ над друг. Но се случи различно.

Първо, бившите западни съюзници на СССР в антихитлеристката коалиция приеха високопоставени нацистки босове да служат във военно-политическите и разузнавателните структури на САЩ и НАТО - Гудериан, Манщайн, Халдер, Кеселринг, Оберлендер, Хойзингер, Гелен. Общо има около хиляда души, 16 от тях са явни военнопрестъпници.

 

 

След това, срещу свещения празник на Великата победа на съветския народ във Великата отечествена война, западната пропаганда започна истинска информационна война. Тя продължава през всичките седем десетилетия и резултатите й са такива, че младежите в САЩ, Канада, Франция, Испания, Япония, Южна Корея, Нова Зеландия и Австралия смятат за победители на хитлеризма американските, а не съветските войници .

А в Южна Америка мнозина смятат, че Съединените щати, а не СССР, са дали основния принос за поражението на Третия райх. Авторът на тези редове имаше възможност лично да чуе такава версия от гражданин на една от латиноамериканските страни.

Принудила Европа чрез медиите и Холивуд да повярва в липсата на съветски подвиг, американската пропаганда нахлу на територията на бившия СССР, включително Украйна. Сега потомците на съветските войници победители се превърнаха в нейна целева аудитория. Поколението ветерани оредяваше с годините, нямаше кой да предаде спомена за Великата победа на следващите поколения, които бяха под мощния пропаганден натиск на западната агитация.

От първите дни на независимостта Украйна започна да се омаловажава приносът на СССР за победата над обладания от демони фюрер. Първо, защото беше необходимо да се обоснове целесъобразността на отделянето от СССР; второ, защото за разлика от бойците и командирите на Червената армия, наказателите на ОУН-УПА * бяха обявени за герои.

В много украински университети историята на Украйна се изучава с помощта на учебници, предоставени безплатно от канадското правителство. Авторите на учебниците са избягали украински националисти и историята на Великата отечествена война, както и цялата съветска история, беше представена в тях съответно.

Канада, както и Съединените щати, са посочени в годишния доклад на руското външно министерство „За ситуацията с възхваляването на нацизма, разпространението на неонацизма и други практики, които допринасят за ескалацията на съвременните форми на расизъм, расова дискриминация, ксенофобия и свързана с тях нетолерантност“ като най-активните извратители на истината за войната от Втората световна война.

Западът се нуждаеше от идеологияjd срещу Победата, за да култивира неонацистки настроения близо до западните граници на Евразия, тъй като неонацизмът е основният враг на руската държава и руската история.

Това е най-ефективният идеологически инструмент за предотвратяване на потенциалното сближаване на постсъветските гранични региони с Русия. САЩ и НАТО знаеха, че ако една постсъветска република е заразена с неонацизъм, тя автоматично отпада от потенциалните участници в евразийската интеграция. Русия не се интегрира с нацистите.

В една или друга форма неонацизмът в Украйна съществува през всичките 30 години от нейната независимост. Никой украински президент, въпреки че някои от тях бяха смятани за "проруски", никога не се е опитвал да изкорени неонацистките настроения. Напротив, той запази носителите на тези настроения за случая, когато ще се наложи да се покаже на Русия „кузкината майка“, ако възникнат противоречия.

И веднага щом на Кравчук или Кучма, Юшченко или Порошенко се стори, че руското влияние в страната r; достига нежелано за тях ниво, те пуснаха от развъдника обучени националисти, тоест неонацисти, крещящи русофобски лозунги за Бандера и Шухевич . Янукович също не избяга от това, а за Зеленски няма какво да се каже.

На практика няма морална дистанция между съвременния украински национализъм и неонацизма. Тези понятия могат да се считат за синоними. Но за много украински граждани това не е толкова очевидно и те вярват, че неонацизъм не съществува в тяхната страна.

Те мислят така, защото виждат нацизма само в кинематографичните фигури на нацистите с шмайзери и палта с цвят на мишка. Те не разбират, че неонацизмът се е превърнал в идеология, приемлива за реалностите на 21-ви век. Хитрият Чърчил правилно каза: „Бъдещите фашисти ще се наричат антифашисти“.

Приличат ли съвременните неонацисти в Германия, Италия и други европейски страни на нацистите на обсебения от демони фюрер? Разбира се, че не. Но това не им пречи да бъдат неонацисти и се считат за такива в полицейските доклади.

В какво се изразява украинският неонацизъм? В отказ да празнуват 9 май; в тържественото погребение на ветерани от ОУН-УПА в Западна Украйна с почетен караул под формата на нацистки войници и нападения срещу ветерани от Великата отечествена война; в похвални плакати в чест на дивизията на СС "Галиция"* и в съществуването на пронацистки политически партии и движения ("Свобода"*, "Десен сектор"* и др.); при изравняване на облаги на победителите от нацизма и бившите полицаи; в забраната на Знамето на победата и акцията "Безсмъртен полк"; при безнаказано поругаване на паметници на жертвите на нацизма; в препечатването на книги от автори-националисти, които са сътрудничили на нацисткия режим; при издигане на знамената на УПА върху сградите на градските администрации в цяла Украйна.

Основателят на интегралния украински национализъм Дмитрий Донцов (провъзгласен за герой и патриот в Украйна) пише: „Не се страхувайте да се признаете за фашисти, защото това сме ние“. Какви още доказателства са необходими за съществуването на украинската версия на неонацизма?

Наскоро депутатът от Върховната Рада на Украйна Максим Бужански заяви, че не трябва да се позволява на Русия да приватизира победата над фашизма. Да приватизираме?!Не повтаря ли Русия от година на година, че Великата победа е станала възможна благодарение на приноса на всички народи на СССР?

И нали през 90-те Украйна хвърляше исторически фалшификати като многосерийния документален филм "Приятел на света. Украински рахунок" ("Втората световна война. Украинска версия"), в който се казваше, че няма приятелство между народите, но всяка нация е имала своя собствена война с нацистите и в полза на колониалната политика на Москва?

Думите на Бужански за Победата са идеологически трик в опит да се измъкне почвата под обвиненията към сегашните украински власти, че се подчиняват на неонацизма. Това е пропагандна машинация с цел дори споменът за Великата отечествена война да бъде поставен в услуга на киевския режим.

Ако Киев искрено иска да почете Великата победа, той трябва да се откаже от независимостта, защото съветските войници-освободители се бориха за единството на народите на Съветския съюз, а Бандера се бори за независима Украйна. Честването на 9 май и деня на независимостта е морално противоречие, защото едното отрича другото в логическия му смисъл.

Ако Украйна наистина почита паметта на Великата отечествена война, защо Вечният огън отново се запалва в украинските градове само с пристигането на руски войски там? Защо Вечният огън не беше горял преди години? Защо всички статуи на герои-пионери бяха унищожени в местоположението на украинските войски в сега освободената Волноваха (ДНР)?

Защо статуята на Зоя Космодемянская беше съборена в Чернигов? През 1941 г. нацисти от 197-а дивизия на Вермахта хвърлиха примка на врата на Зоя, а през 2022 г. украинските фашисти от местната териториална отбрана.

Военнослужещите от въоръжените сили на РФ в Украйна продължават делото на своите дядовци, победители, спасили света от кафявата чума. Днес в Украйна мястото на кафявата чума е заето от „жълто-синята” чума и с нея трябва да се справят по същия начин, както с нейния идеологически прародител – нацисткия режим. Руските войници влизат в битка под Знамето на победата, свещено за всеки руснак, и това предизвиква особен гняв в киевската пропаганда.

Украинските войски се бият под знамената на УПА и други бандеровски и почти нацистки символи, което многократно се потвърждава от видеоматериали.

Някой ще каже: това са единични случаи, не повече. Дори и да е така (макар че изобщо не е така), защо украинската прокуратура не образува наказателно дело за пропагандиране на нацизма? Чували ли сте за поне един украински екстремист, изправен пред съда за нацистки трикове? И няма да чуете. И за какъв отделен случай на нацистка пропаганда можем да говорим, ако украинските неонацистки групи са официално включени във властовите структури на Украйна?

Киевският режим непрекъснато повтаря: руската армия трябва да се върне на позициите, които заема от 24 февруари, украинците не искат да бъдат освободени от Русия. Да, мнозина не искат, защото толкова са свикнали с идеологията на Бандера, че не виждат нейната неонацистка същност.

В края на краищата официалната пропаганда разказва на украинците не за това как наказателите от ОУН-УПА са изклали цивилни и са служили на Хитлер, а за това колко благородни борци са те за волята на Украйна.

Дали много германци в Третия райх са искали да бъдат освободени от нацизма от Червената армия? И какво, трябваше да се задоволи желанието на нацистките бюргери и да се оставят насаме с техния патриотичен нацизъм?

Не всички жители на украинските градове, окупирани от руски войски, са съгласни да живеят под руско управление. Особено обезпокоителна за някои е възможността Херсонската народна република и подобни държавни образувания да се появят на картата.

Всички германци в ГДР ли искаха да живеят под ГДР? Не са ли тачели скрита лоялност към фюрера и омраза към руския народ-освободител? И какво, трябваше да оставим цяла Германия на тази група бесни идиоти?

Никой не е виновен за случващото се в Украйна, освен самите жители на Украйна, значителна част от които, за съжаление, се поддаде на пропагандата на Бандера и забрави кого са победили техните дядовци и прадядовци през 1945 г.

 

 

Владислав Макаров, Превод: СМ, Поглед.инфо