По разкази на очевидци, изхвърлени документи и публикации в социалните медии са идентифицирани отделни руски войници и военни части, които са присъствали в Буча по време на окупацията на града, се казва в голямо разследване на Ройтерс. Журналисти на агенцията са прекарали три седмици в Буча, интервюирали са над 90 жители, проучили са снимки и видеоматериали, както и документи, оставени от руските военни.

В началото на април руските военни се оттеглиха от районите, прилежащи към Киев, след което украинските власти и журналисти съобщиха за загинали цивилни по улиците на Буча. Някои от тях бяха с вързани ръце и простреляни глави. Снимки на загиналите бяха публикувани от Ройтерс, УНИАН и АФП. Председателят на Държавната дума Вячеслав Володин и постоянният представител на Русия в ООН Василий Небензя определиха убийството на цивилни граждани в Буча като провокация от страна на Киев с цел дискредитиране на Русия.

Разследването на Ройтерс установява, че в Буча са действали специално подразделение на руската Федерална служба за охрана „Витяз“, 76-а гвардейска въздушно-десантна дивизия от Псков и три подразделения от Чечения. Участието на подразделението „Витяз“ се доказва от лично удостоверение, намерено на мястото на инцидента. Писмо на момиче до руски войник помага да се установи, че 76-а дивизия от Псков е била в Буча. С помощта на свидетели, анализ на съобщения в социалните мрежи и проучване на открити източници журналистите на агенцията установяват, че в Буча е имало поне три чеченски подразделения.

На 3 март руските войски, според местните жители, започват да пристигат в града. Лагерът е разположен в индустриален комплекс. В самия град войниците избират най-красивите къщи, които да заемат, а на жителите е наредено да си стоят по домовете.

На 3 март например войници с бронирани машини пробиват оградата на 50-годишния инженер Виталий Животовски, който след това трябва да дели дома си с 30 руски войници. Животовски твърди, че той, 20-годишната му дъщеря и един съсед са живели в една от стаите в мазето на къщата. В друга стая на това мазе войниците довеждат мъже с бели чували на главите. Били са поне седем. Един от мъжете с бяла торба на главата е пребит от руските военни и поставен на колене. „Чух звуци от чупене на кости. Звуци от побой“, каза Животовски. Имаше викове, много викове.“

По-късно инженерът чул няколко изстрела недалеч от мястото, където видял коленичилия мъж. „След това настъпи мълчание“, твърди Животовски. Той не знае какво се е случило с мъжа след това. Репортер на Ройтерс казва, че е видял гилзи и множество дупки от куршуми в оградата, където според Животовски мъжът е бил коленичил.

На 10 март Животовски, дъщеря му и един съсед успяват да избягат. Когато се връща, вижда, че голяма част от къщата му е изгоряла. Жителят на Буча разказва, че в оставените документи е намерил писмо, адресирано до войник на име Александър Логвиненко, когото по-късно Ройтерс идентифицира като парашутист от Псков. Оксана Рибакова, която пише писмото до него, нарича Логвиненко свой „войник“. Журналисти се свързаха с Рибакова. Тя казва, че Логвиненко е неин партньор и че именно тя му е изпратила писмото, но преди публикацията жената променя версията си и казва, че Логвиненко не е близък с нея.

В спалнята на съседната къща някой е написал със спрей „Wolf_68“ на стената. Числото 68 означава Тамбовска област. Ройтерс е идентифицирала руснак на име Кирил Крючков, който използва различни варианти на името си „Wolf_68“ в социалните мрежи. Крючков е родом от Тамбов, а сега живее в Псков. Двама души, които познават Крючков, разказват пред агенцията, че той е служил в 234-ти полк, който е част от 76-та дивизия. Един от хората казва, че Крючков е бил в Украйна.

Ройтерс е открила и други доказателства за присъствието на парашутисти от 76-та дивизия. В документ, който жител на града открива в купчина изоставени сандъци с минохвъргачки на улица „Водопроводна“ в Буча, се казва, че минохвъргачките са били проверени от служители на подразделение 74268, което е базирано в Псков.

Местните жители твърдят също, че някои руски военни са обикаляли от врата на врата и са събирали мъже на военна възраст. Местен жител на име Славик разказва пред репортери, че на 4 март бил доведен в двора пред тухлена сграда, съблечен гол и принуден да коленичи с вързани зад гърба ръце. Той разказва, че когато се строполил на земята до другите четирима пленници, видял тялото на младия мъж, който току-що бил убит. По-късно Славик и друг очевидец идентифицират мъртвия като Виталий Карпенко, който по-рано се е присъединил към териториалната отбрана.

Присъствието на подразделението „Витяз“ беше разкрито пред журналисти от ръководителя на окръжната прокуратура в Бухан. Членове на Украинската национална гвардия намират лична карта на името на Константин Коршунов. Журналистите на Ройтерс установяват, че той е войник от военна част № 3179, която принадлежи към подразделението „Витяз“ на руската държавна гвардия. От Росгвардия не са отговорили на въпросите на агенцията.

Освен това в Буча е имало чеченски части, твърди агенцията. Членовете на териториалната отбрана показват къщата, в която са отседнали чеченските войници – сградата се намира на около 13 км северно от Буча. На една от вратите е написано на руски: „Ахмат е нашата сила!“

Трима жители на село Лубянка казват, че чеченските войници са носели униформи с пясъчен цвят, които изглеждали по-нови и по-качествени от маслиненозелените униформи, носени от другите руски войници. Един от жителите казва, че е успял да разпознае чеченците, защото са носели „хубави“ униформи, някои от които с бродиран на гърдите лик на Кадиров. Друг жител разказва, че мъжете са били с бради, за разлика от други руски военнослужещи, а на униформите им е имало нашивки с чеченското знаме.

Някои от чеченските войници и командири публикуват свои видеоклипове в социалните мрежи. Ройтерс успява да установи, че те са направени в района на Буча. Чеченското правителство не е отговорило на въпросите на журналистите.

72-годишният Владимир Абрамов казва, че чеченските войски са влезли в града на 4 март. Живеел в съседство с 48-годишната си дъщеря Ирина и 40-годишния ѝ съпруг Олег. На следващия ден войниците дошли в дома им. По думите на Абрамов те заповядали на него, Ирина и Олег да излязат навън с вдигнати ръце.

Един от войниците няколко пъти питал Ирина къде се крият „нацистите“, след което подпалил къщата им. Докато Ирина е разпитвана, други войници от чеченското подразделение нареждат на Олег да си свали ризата, след което го извеждат навън. Според Абрамов той чул Олег да моли войниците да не го нараняват. След това войниците принуждават Олег да падне на колене и го прострелват в слепоочието. Когато Ирина се приближава до тялото на съпруга си, от раната все още блика кръв. „Убийте и мен“, казала тя.

Когато руските войски се оттеглят в края на март, тялото на Олег е едно от повече от дузина, оставени на улица „Яблунска“. През април Ирина и баща ѝ успяват да погребат Олег. „Те дойдоха тук, убиваха и измъчваха хора. А казват, че ние сме го направили, че сме го направили сами, казва тя. Просто искам да знам защо се случи, защо се случи на съпруга ми.“

Говорител на Окръжната прокуратура в Бухан заяви, че повече от 120 служители на правоприлагащите органи вече са разпитали над 1400 свидетели и жертви в града. В момента се разследват 323 наказателни дела.