Ангъс Роксбърг
Малко хора на запад се съмняват, че Украйна води справедлива война. Нахлуването на Русия беше напълно непровокирано. Каквито и оплаквания да е имало относно разширяването на НАТО или лошото отношение на Украйна към руснаците в Донбас, никой не е атакувал Русия. Владимир Путин започна директна агресия и завладяване на територии. От това следва, че подкрепата на Украйна е правилното нещо. Но изобщо не е ясно, че видът на подкрепата, която даваме (и не даваме), е правилният начин за запазване на украинската нация.

Колкото по-дълго бушува тази война, толкова повече украинци ще бягат от родината си и толкова повече опустошения ще бъдат нанесени върху домовете, градовете, индустрията и икономиката им. И все пак сегашният подход на Запада за подкрепа на военната цел на Украйна за победа над агресора и предоставяне на оръжие за тази цел, като същевременно се избягва пряката военна намеса, гарантирано ще удължи войната. Напредъкът на Русия може да се забави, но е малко вероятно да бъде спрян, далеч по-малко изтласкан от Украйна, а междувременно ще продължат мрачните разрушения и отвратителните военни престъпления. Не минава ден без някой висш западен политик да обяви „Украйна ще бъде успешна и Русия се проваля". Това със сигурност повишава морала. Но явно е глупост.

Факт е, че от ден на ден все повече градове се унищожават и след това падат в ръцете на руснаците. За два месеца районът под руски контрол – първоначално само отцепилите се части на Донбас – нарасна може би пет пъти. Ако Русия продължи да търпи „поражения" с това темпо, то след още два месеца целият юг на Украйна ще бъде в руини, градове като Одеса ще приличат на Мариупол и хиляди украинци ще загинат.

Още по-лошо, тъй като войната продължава и повече градове са унищожени, става по-малко вероятно украинците, които са избягали в други страни, някога да се върнат, защото няма да имат домове или работни места, където да се върнат. Колко граждани на Мариупол някога ще се върнат? Ако целта на Русия бе да унищожи украинската нация, тогава подходът на Запада помага за това.

Разбира се, ако животът на украинския народ е наша грижа, тогава Западът трябва да направи нещо, за да спре войната – сега. Насърчаването на украинците да продължат, колкото и да е справедлива тяхната кауза, просто прави страната им необитаема. Проблемът е, че има само два начина за бързо спиране на войната и нито един от тях не е приятен за повечето западни лидери.

Единият би бил НАТО да влезе във войната и да нанесе бърз, масивен и решителен удар, за да осакати руските сили за нахлуване. За разлика от действията на Русия, той би имал пълното право според международното право да го направи. Когато Путин се намеси в Сирия, той много внимателно формулира това като отговор на искане от легитимното и международно признато правителство на Сирия. Западът би могъл да направи същото в Украйна. Рискът, свързан с това – от трета световна война – е очевиден и затова Западът отказва да се намеси директно.

Другият вариант е да убеди Путин да приложи незабавно прекратяване на огъня, като покани Русия на всеобхватни мирни преговори. Западните лидери не са склонни да преговарят с касапин като Путин. Но те го направиха със сръбския Слободан Милошевич, само месеци след клането в Сребреница, а резултатът беше Дейтънското споразумение, което сложи край на войната в Босна през 1995 г.

За да стигне Путин изобщо до масата за преговори, всичко ще трябва да бъде подложено на обсъждане – включително границите на Украйна, вековните опасения за сигурността на Русия, може би дори самата логика за базиране на днешните международни граници в тази част на Европа върху вътрешните граници в СССР, изготвени от комунистическите лидери именно за да се попречи на съветските републики и региони да бъдат жизнеспособни независими държави. Не е необходимо резултатът от преговорите да бъде предварително определен. Важното е да се говори.

Западните лидери не могат да се накарат да засегнат тези въпроси, което изглежда възнаграждава Путин за опита да преначертае картата със сила. Те предпочитат да се бият – или по-точно, да оставят Украйна да се бие, с надеждата да победят Русия. Но ако едно нещо е сигурно, то е, че Путин никога няма да приеме поражението. Той вече е твърде дълбоко вътре в тази война, за да отстъпи, без да има какво да покаже от нея. Ако западните лидери смятат, че тяхното поощряване на Украйна с далечни ръце ще доведе до украинска военна победа, тогава те фатално погрешно четат намеренията и решението на Путин. Заради Украйна трябва да го спрем сега, по един или друг начин, преди нищо да не е останало от страната, която искаме да защитим.