Роб Дейвис, Гардиън
Неизбежната истина, надвиснала над отговора на Европа на инвазията в Украйна, е, че руският газ отоплява домовете на континента и захранва неговите индустрии.
Докато европейските лидери обещават да се откажат от контролираните от Кремъл доставки, както на газ, така и на петрол, реалността е, че това е много трудно да се направи в кратък срок. Ще има поне още една студена зима, преди големите жадни за енергия икономики като Германия и Италия, които разчитат в голяма степен на Русия да могат да използват други източници.
Знаейки това, Владимир Путин стреля с лък тази седмица. След като издаде указ, че чуждестранните купувачи трябва да започнат да плащат за газа си в рубли, той направи Полша и България лабораторни мишки за експеримента.
И двете страни, обяви Кремъл, вече няма да получават руски газ по газопровода Ямал от Сибир, след като отказаха да се съгласят с искането. Решението може да постави началото на нова фаза на войната, като Русия ще задейства заплахата на Путин да използва огромните си газови запаси като оръжие срещу Европа.
Защо Полша и България? Двете държави изглежда са избрани внимателно. Полша получава около 45% от природния си газ от Русия, според данни от Евростат за 2020 г. Това не е много високо по европейските стандарти, но Полша се оказва сред страните, които подкрепят Украйна в най-голяма политическа и военна степен. България представлява по-малка заплаха за руските военни усилия, но е по-зависима от нейния газ, който представлява около 73% от българското търсене.
Насочването към тези две държави позволява на Путин да тества силата на своето ресурсно оръжие върху два различни типа опоненти – един, който представлява истинска заплаха, и друг, който изглежда по-уязвим и може да послужи като полезен урок за други в подобна позиция.
И двете страни казаха, че могат да се справят и изглежда фактите потвърждават това. Договорът на Полша с Газпром така или иначе изтича в края на годината и тя инвестира в алтернативни източници от известно време.
„Полша е точно до Германия и може да внася от там", каза Том Марзек-Мансър, водещ европейски газов анализатор в енергийната консултантска компания ICIS. „Тя има собствен терминал за внос на втечнен природен газ (LNG) и има нов тръбопровод, идващ от Норвегия, който ще заработи по-късно тази година. Тясъщо така е натрупала запаси, очаквайки, че това може да се случи."
Ситуацията в България е малко по-неблагоприятна, но тя има втора газопроводна връзка с Гърция, която ще бъде пусната по-късно тази година. Българско дружество наскоро резервира товар за втечнен природен газ за пристигане в гръцко пристанище, каза един анализатор пред Guardian. Това може да сигнализира за план за доставка от другаде. Както Марзек-Мансър посочва, Путин ясно даде да се разбере, че за заплахата му да прекъсне доставките на газ към „недружелюбните" страни, освен ако не плащат в рубли „има доказателство, че не е блъф".
Този ход означава, че страните и компаниите, които купуват руски газ, трябва да вземат решение дали са съгласни да плащат в нейната валута. Унгария, която се оказа рядък европейски приятел на Кремъл, вече заяви, че ще се придържа към руската линия. Най-малко четири частни компании са се съгласили с исканията на Кремъл, според Bloomberg.
Латвия, която получи 100% от газа си от Русия през 2020 г., обеща заедно с Литва и Естония да спре да купува. Терминал за внос на втечнен природен газ в Литва е ключова алтернатива, особено за тези сравнително малки икономики – първата в Европа, който прекрати руския внос.
Европейската комисия заяви, че страните не трябва да плащат в рубли и че спазването на искането на Русия може да наруши санкциите на ЕС. Въпреки това, според исканията на Русия, плащанията към Газпромбанк ще се извършват в евро или долари, преди да бъдат конвертирани. На теория това все пак би нарушило санкциите. Но миналата седмица комисията посочи, че договорите могат да бъдат коригирани, за да бъдат съвместими.
Това може да е добра новина за големи икономики като Италия и Германия. Последната получава 60% от своя газ от Русия и заяви, че ще отнеме известно време, за да го намали до нула.
Ще се покачат ли цените на газа отново? Много ще зависи от това дали Русия ще ескалира. Холандската цена на TTF за доставка на газ през май, еталон за Европа, започна седмицата от 92 евро и достигна 115 евро в сряда, увеличение от20%, в отговор на Кремъл, който отрязва Полша и България. Цената се върна до 107 евро към сряда следобед, все още с 15% над нивото в началото на седмицата.
Докато доставчиците на енергия от Обединеното кралство купуват на британския пазар на едро, с течение на времето всяко покачване на европейските цени ще засегне и британските компании, което може да доведе до по-високи цени за потребителите в Обединеното кралство.
Въпреки това, за да премине много по-голяма ударна вълна през Европа, огромни купувачи на газ като италианската Eni и германската Uniper ще трябва да бъдат прекъснати. Това би имало огромно влияние върху руските приходи и изглежда вероятно някаква форма на компромис по отношение на плащанията, както намекна ЕК, е по-вероятна.
