Присъдата е следната: Русия нахлу в Украйна по две причини. Едната е обсесивното преследване от Москва на националистически и имперски амбиции – обединяване на двете страни и заличаването на украинската идентичност. Другата е погрешната преценка на Владимир Путин – той е изолиран и самоуверен автократ, който изигра лошо ръката си, пише за Wall Street Journal Крис Блатман, професор от Чикагския университет и автор на „Защо воюваме: Корените на войната и пътищата към мира“.
Тези теории със сигурност са верни, но годините на работа и писане за войни ме научиха, че обикновено в историята има нещо повече, пише авторът. Независимо дали става дума за световна война, инвазия на САЩ или бунт в Западна Африка, наблюдателите бързо се фокусират върху страстите и грешките и демонизират лидерите, които започват конфликт. Но повечето войни имат и стратегически корени, които са в сила успоредно със страстите и грешките. Пренебрегването им прави намирането на път към мира трудно.
Въпреки цялата си смелост Украйна беше слаба, малка страна без съюзници. Икономиката ѝ беше в застой от десетилетия. Русия се разрасна икономически и военно, докато Путин консолидираше властта. Страните от Западна Европа се отказаха от ядрената енергетика и се оказаха в огромно стратегическо неизгодно положение спрямо техния енергиен доставчик Русия. Всичко това даде на Путин огромен лост по отношение на Украйна и Западна Европа.
Въпреки слабостта на Украйна последните тенденции разтревожиха Путин и неговия вътрешен кръг. През последните 20 години украинският народ на два пъти свали проруски лидери чрез революции. Украйна беше общество, с което много руски граждани се идентифицираха и мощен пример за въстание срещу режима на Путин.
Путин можеше да използва лостовете си, за да елиминира заплахата, но войната щеше да бъде скъпа и рискована, поради което той първо опита други средства. Години наред той оказваше влияние върху украинската политика чрез пари, пропаганда, убийства и подкрепа за сепаратистите. Тези рискови инвестиции не се изплатиха - и може би тласнаха украинците по-близо до Запада и демократичното управление.
Това беше тревожна тенденция за Путин. Тъй като Украйна укрепи свободите си, смяната на режима там стана по-трудна. След като Киев се сдоби с повече ракети и дронове, разходите за инвазия нараснаха. Лостовете на Путин върху Украйна преминаха пика си. Русия имаше един последен инструмент - нахлуването, и затварящ се прозорец, за да го използва.
Колкото и да е осъдителна, това беше прагматична политика. Путин казваше на Украйна: време е да признаете силата на Русия. Откажете се от нещо. Приемете неутралност. Откажете се от нови оръжия. Откажете се от амбицията си да се присъедините към НАТО. Дайте автономия на контролираните от сепаратистите региони. Позволете ми да се меся във вашата политика. Повечето от съседите на Русия бяха принудени да направят подобни жертви.
В тази интерпретация на събитията са в сила три взаимосвързани стратегически логики. Първата произтича от липсата на вътрешни механизми за контрол върху властта на Путин. Като персонализиран владетел той не споделя цената, поемана от обикновените руснаци – например лишенията заради наказателните санкции или синовете, умиращи в битка. Тъй като можеше да игнорира тези ужаси, той прибегна твърде бързо към насилие. Това също му даде стимул да нахлуе. Украинската демокрация представляваше заплаха не защото би причинила вреда на обикновените руснаци. По-скоро тя представляваше мощен и (според Путин) опасен пример за руснаците, недоволни от авторитарното управление. Един неконтролиран Путин също така беше свободен да преследва всякакви емоционални придатъци към разширяването на руската мощ и идентичност.
Втората логика е известна като проблем с ангажираността. Това е класическа стратегическа дилема, която започва със затварящ се прозорец от възможности. След като всяка друга мярка се провали, Путин можеше да спре демократичния западен завой на Украйна само като заплаши с атака.
Украйна можеше да избегне дилемата само като приеме политическата намеса на Русия. Такива жертви се правят постоянно, но обществените настроения в Украйна не биха толерирали политик, който допуска подобни отстъпки. Киев не можеше да се поддаде на искането на Москва да се откаже от демокрацията – проблем с ангажираността. Третата стратегическа логика произтича от несигурността.
Много хора, включително повечето военни анализатори, бяха изненадани от това как се развиха нещата. Руските сили се оказаха по-малко способни от очакваното. Решимостта на Украйна да се бие надхвърли очакванията, както и единството на Запада по отношение на санкциите. Не бива да забравяме колко трудно бе да се предвидят всички тези неща. Както всеки покер играч може да ви каже, когато истината е несигурна и опонентът ви има стимул да блъфира, най-добрата стратегия често е да платите и да накарате другите играчи да покажат картите си. Тогава ще разберете истината по въпроса. В тази мъгла Путин заложи и загуби.
Историците и политолозите обикновено се нуждаят както от психологически, така и от стратегически фактори, за да обяснят войните. Вземете Първата световна война. Популярният разказ подчертава, че наивни и националистически лидери са се въвлекли във война. Но имаше и стратегически фактори – задаващият се възход на Русия, несигурната решимост на съюзниците и неконтролираните лидери в Европа. Тези фактори помогнаха на пълните с недъзи европейските лидери да влязат във война и обясняват защо воюваха години наред.
По същия начин през 2003 г. неконтролираният Саддам Хюсеин имаше стимули да поднови програмата си за ядрени изследвания – проблем с ангажираността, изострен от несигурността. Да, имаше идеологически стимули, разузнавателни провали и много погрешни възприятия и от американска страна. Но популярната психология дава само частични обяснения.
През 2022 г. Путин е изолиран и самоуверен сляп националист. Но стремежите на всеки политик надхвърлят неговите възможности. Комбинацията от вътрешна свобода на Путин да действа, многобройните несигурности и трудния за обръщане демократичен уклон на Украйна стесни кръга от възможни изходи до степен, че погрешните възприятия и идеологията на руския президент наклониха везните в посока война.
Точното диагностициране е важно, защото противниците използват различни моркови и тояги спрямо пресметлив, неконтролиран лидер, отколкото в случая със заблуден идеолог. Никой не трябва да рискува да прецени погрешно Владимир Путин по същия начин, по който Украйна бе неправилно оценена.
Петър Нейков, редактор Виктория Тошкова
