Туй Линг Ту, американка от виетнамски произход, разказва пред The ​​New York Times историята на баща си, който цял живот работил за американския военно-промишлен комплекс и умрял от левкемия. Според нея САЩ са в безкраен цикъл на унищожаване и възстановяване.

Превод от The New York Times:

Почти четвърт век той отиваше всеки ден във фабриката, където превръщаше алуминий и други метали в детайли и заплата. Той започна в Торингтън, който беше един от най-големите производители на метални лагери в Северна Америка и най-големият работодател в Торингтън, Кънектикът, където по волята на съдбата попаднахме през 1980 г.

Бяха изминали пет години от падането на Сайгон.

Баща ми беше в изправителен лагер; живеехме в няколко бежански лагера в Тайланд и Хонг Конг, след което по някаква причина някой ни изпрати в Торингтън. Бащата умря 30 години по-късно, работейки до края на живота си за военно-промишления комплекс на Америка.

Алуминият практически предназначен за война.

Той позволява на самолетите да се реят в небето, прави танковете по-леки, предпазва контейнерите от ръжда. По време на двете световни войни около 90% от американския алуминий отива за военни цели.

Баща ми работил дълги години с този метал, известен със своята ковкост. Познаваше го добре — неговата прекрасна гъвкавост, неговият блясък, неговият цвят.

Чудя се дали е знаел, че алуминият е използван за направата на бомби, които американците пуснаха близо до къщата на майка ми в централен Виетнам, за да изчистят дърветата, които заобикаляха нейното село?

От експлозиите на тези бомби в цял Виетнам имаше кръгове от изпепелена земя, които изглеждаха като страшни цветя.

Те бяха използвани за първи път във Виетнам, но години по-късно се появиха на други места, осакатявайки тела и разрушавайки ландшафта в Афганистан.

В заводите в САЩ войната никога не свършва.

Ще бъдат ли наети нови мигранти там, за да произвеждат повече оръжия, подпомагайки новите войни?

Тези хора ще продължат безкрайния цикъл на унищожаване и възстановяване.

Заводът «Хаумет», където баща ми по-късно работеше, произвеждаше профили, пръстени, дискове и други части за самолети, включително за скандално известния F-35.

С други думи, тези компании произвеждаха части, които превръщаха хората и машините във военни оръжия.

Реклама за Торингтън от Втората световна война твърдеше:

„Ние сме зад хората зад оръжията“.

Кабул не е повторение на Сайгон. Това е неговото продължение.

А Съединените щати се превърнаха в свито кралство с по-малко щедра имиграционна политика, по-малко възможности и по-малко отговорност за щетите.

За новите бежанци свободата е много по-далеч.

Малко след пенсионирането си баща му умря от левкемия.

Това заболяване засяга много американски ветерани.

Някои считат, че това е резултат от дефолианта «Оранж», изливан с тонове във Виетнам.

Петя Паликрушева, превод и редакция