"Започваме войната, когато искаме, спираме я когато можем, казваше Макиавели. Кога ще спре това? В момента, в който единият лагер приеме поражението си или сложи оръжие. Все пак трябва да има и събеседник. Когато обезглавиш една държава, няма с кого да преговаряш. Кремъл би могъл да сложи контролирано от него правителство. Но войната би могла да продължи неравномерно, като в Ирак. Конфликтът може да продължи с години", разсъждава п​​​​​​енсионираният полковник от френския морски флот и военен историк Мишел Гоя пред "Фигаро".

- Разпространяват се много фалшиви кадри и информации за войната в Украйна. Как да стигнем до надеждни сведения?

- Има достатъчно надеждни отворени източници, като сайтът Oryx, който записва доказаните материални разрушения. Има неща и в Туитър или при руски специалисти, които дават много интересна информация. И с малко собствен военен опит можем да придобием представа за тенденциите, дори и да не разполагаме с всички подробности. Тази война е доста прозрачна, което е ново явление. Успяваме да надхвърлим официалните профили, които винаги са фалшиви.

- След петдневен конфликт, какво е съотношението на силите и сраженията?

- Първоначалният руски план имаше за цел “оперативен шок”. Целта беше да се задействат оръжия във всички посоки възможно най-бързо, за да проведат високоскоростна атака и да завладеят ключови точки, използвайки въздушнопреносими сили. След това към тях трябваше да се присъединят мобилни колони. Руснаците се надяваха да завладеят Киев, да проникнат в територията на запад от Днепър и да изместят украинските войски преди международните реакции. Този план не проработи и първата руска фаза се провали. Руснаците вкараха седем комбинирани армии, всеки път с 10 до 20 групи от 500 до 1000 души. Те навлязоха с две армии едновременно в Киев, две на североизток, две в Донбас и една в Киев. На Север 36-та армия постигна сравнително добър напредък на север от Киев. Но 41-ва армия беше спряна доста на Север, в района на Чернигов. На изток 20-а армия и 1-ва армия бяха спрени малко след границата, близо до Харков. На югоизток 49-а и 8-ма армия се придвижиха относително малко, но тяхната мисия беше да задържат украинските сили около Донбас. 58-а армия в Крим се справи най-добре. Тя проведе две атаки към Херсон и Мелитопол. Руските усилия бяха насочени към превземане на Запорожие, за да разделят Украйна на две и да изолират украинските сили в Донбас. Това би било пробив в конфликта.

- Защо тази първа офанзива се провали като цяло?

- Тази операция срещна украинската съпротива, по-специално в градска среда. Тя се провали и заради проблеми в координацията на руската армия. Това е изненадващо и отчасти необяснимо. Това е първата мащабна операция на руската армия от години. Това не се организира лесно. Въроъжените сили се сблъскаха с проблеми при доставката на муниции и гориво. Някои трябваше да изоставят превозните си средства! Сега руснаците ще преминат към по-методични и концентрирани операции, стремейки се да превземат Киев и Харков. Досега заповедта беше да не се използват въздушни ударни сили и артилерия, за да се ограничат щетите и опустошенията. Но без тази ударна сила руската армия, която в крайна сметка е една голяма артилерия, трудно напредва.

- Защо руската авиация не беше използвана повече?

- Това е друг изненадващ елемент. Първоначалната дълбока атака беше насочена към неутрализиране на украинската противовъздушна отбрана с унищожаване на пистите, военновъздушните сили, отбраната. Руснаците трябваше да използват прецизни ракети. Но те вероятно са използвали голяма част от запасите си в Сирия. Така че използваха неточни бомби и неутрализацията беше непълна, което ограничава възможността за използване на военновъздушна сила. Несъмнено тя беше използвана малко и заради проблем в координацията със сухопътните сили и страха от братоубийствен огън.

- Какво ще стане?

- Руските сили ще се съсредоточат върху превземането на градски бастиони с помощта на значителна въздушна ударна сила и артилерия. Това започна в Харков. Говори се и за употребата на опустошителни термобарични оръжия. Това е съществена промяна с развитие в сирийски стил и перспективата от дълги, смъртоносни и опустошителни градски битки.

- Да очакваме ли безразборни бомбардировки, каквито руснаците успяха да направят в Грозни или Сирия?

- Трябва да се опасяваме. Идеята е да се отцепят градовете, да се обградят Киев, Харков или Мариупол. След това да се окаже натиск върху тях и да се проникне по главните направления, или с леко въоръжение, или с моторизирани колони. Досега руснаците бяха относително загрижени за образа на конфликта. Сега ще бъдат изправени пред дилема, за да не предизвикват възмущение и да не разпалват украинската съпротива. Но няма да знаят как другояче да постъпят.

- Какъв е мащабът на загубите от двете страни?

- От украинска страна има две армии: редовната, с материално оборудване, подобна на това на руснаците, но по-старо и по-малобройно, и нередовната армия, териториалната съпротива. Първата е затруднена от руското овладяване на небето, което обаче е непълно. Това е изненада. Украинците постигат добри резултати и с използването на най-малко един турски дрон TB2. Но украинските възможности за маневриране са ограничени. Те водят отбранителна и изтощителна битка. Това е относително ефективно със значителни руски загуби. Те загубиха повече важно оборудване, отколкото за шест години присъствие в Сирия. Украинците също претърпяха загуби и имат по-малък капацитет за обновяване. Потенциалът на редовната украинска армия намалява, докато този на нередовните сили се увеличава. Осъществява се преход към дълги битки на градска партизанска война. От руска страна качествените и количествените слабости се компенсират от присъединяването на нередовни сили, дошли от Чечения, Дагестан или наемници. Това е форма на преход към сирийски развой.

- Може ли западната военна помощ да пристигне навреме, за да промени хода на конфликта?

- Важен елемент, който трябва да се подчертае, е силната концентрация на сили на запад, в Беларус, с 38-а армия. Много вероятно е тя да започне нова атака срещу Лвов, за да се изолира напълно Украйна. Можем да се запитаме защо не го е направила по-рано. Що се отнася до материалното оборудване, това ще отнеме време. Европейското решение е много положително. Но сега трябва да се изпратят. А използването на сложни оръжия не може да бъде изпровизирано. Тези оръжия биха могли да окажат въздействие на терен, но след няколко седмици. Но никой не знае каква ще бъде ситуацията след няколко седмици.

- В какво състояние ще завърши руската армия тази война?

- Съотношението на силите и днес е в полза на Русия. Засега тяхната военна победа остава най-вероятна, макар че прогнозите са по-резервирани, отколкото преди седмица. Но армията ще излезе от конфликта изтощена и дезорганизирана. Ще бъде малко дискредитирана. Говореше се, че руската армия е толкова мощна… Но може да ѝ се окаже съпротива. Тя има пропуски. Това е и голяма загуба на надеждност.

- Как да спрем войната?

- Започваме я, когато искаме, спираме я когато можем, казваше Макиавели. Кога ще спре това? В момента, в който единият лагер приеме поражението си или сложи оръжие. Все пак трябва да има и събеседник. Когато обезглавиш една държава, няма с кого да преговаряш. Кремъл би могъл да сложи контролирано от него правителство. Но войната би могла да продължи неравномерно, като в Ирак. Конфликтът може да продължи с години.

Никола Барот, “Фигаро”, Превод от френски: Галя Дачкова