Медийното внимание в момента е приковано към Украйна, но политолозите на Запад не подминават въпроса колко време ще остане на кормилото днешният лидер на Китай и очертава ли се потенциален приемник за него сред партийните кадри. Темата бе отразена в статия от „Ню Йорк таймс“, а китаистът от Оскфорд Джоузеф Фюсмит й посвети цял научен труд. Това потвърждава факта, че от разположението на силите в Чжунанхай – пекинския „Кремъл“, зависят много неща в света.
Авторите констатират: основната причина официални документи да приравняват Си Цзинпин с видни дейци като Мао Цзедун и Дън Сяопин е, че в днешния период на международни кризи страната има нужда от решителен кормчия. Коментаторите стигат до общо мнение, че на предстоящия партиен конгрес Си ще бъде преизбран за генерален секретар. Но кой може впоследствие да го смени? Отговор няма.
Чжунанхай е бившата императорска градина в Пекин, край Забранения град. Там се намира централата на Китайската комунистическа партия и Държавният съвет (централното правителство). Водещи партийни началници в централните органи на партията, а също така първи секретари на партийни комитети и губернатори на провинции, неведнъж са казвали, че във времена на сурови политически заплахи начело на страната трябва да стои корав човек, умеещ да постига солидни резултати. Точно такъв е Си Цзинпин.
Ролята му ясно бе очертана в решенията от последния пленум на ЦК миналата година. Там се посочваше, че под ръководството на Си Китай е постигнал исторически успехи. Изкоренена е крайната бедност, населението използва блага, характерни за средно ниво на заможност. Укрепнал е международният престиж на Китай, възпряно е разпространението на КОВИД-19, намалени са щетите за околната среда от промишлеността и транспорта.
Както посочва Фюсмит, Си успя бързо да консолидира властта си, умело използвайки разпространените в партията опасения, че легитимността й е застрашена от скандали като този с Бо Силай – член на Политбюрото и партиен началник в големия индустриален център Чунцин, обвинен в корупция и връзки с чужденци. Той получи дългогодишна присъда. Освен всичко друго кадрите на ККП са благодарни на лидера за това, че брани страната от цветни революции от рода на тази в Украйна.
Друг аргумент на генералния секретар в обръщения към партийците засяга опита на КПСС. Си предупреждава, че ККП също може да се озове на бунището на историята, ако не успее да проведе вътрешнопартийни реформи – също като съветските комунисти. А това предполага борба с корупцията, укрепване на дисциплината, на властовата вертикала и твърд идеологически контрол. Иронията е, че в тази дейност Си бе улеснен от САЩ. Експрезидентът на Щатите Доналд Тръмп и бившият държавен секретар Майк Помпейо демонизираха Китай. Което помогна на партийното ръководство да разгърне патриотична кампания и да затегне гайките.
Над Китай обаче надвисна известна неяснота. Никой – с изключение навярно на тесен кръг от близки сътрудници, не знае колко време смята Си да остане на поста си и кого ще назначи за политически наследник. Кристофър Ок Джонсън, президент на компанията „Чайна методс груп“ и бивш аналитик на ЦРУ, казва, че Си е политически гений и обича да използва неяснотата, за да държи всички в напрежение. Щом всички са принудени да гадаят, това може би ще стимулира служителите от апарата да пазят лоялност. Но продължителното мълчание по въпроса за приемник може да засили нервозността, дори разногласията в елита.
Нека припомним, че тъкмо по време на Си Цзинпин всъщност бе сложен край на неписаната традиция лидерът да си отработи двата петгодишни мандата и после да се оттегли. Западни експерти прогнозират, че на предстоящия тази година Двайсети конгрес на ККП Си ще получи трети мандат като генерален секретар. Колкото до втория му пост – председател на КНР, парламентът още през 2018 г. отмени ограниченията върху продължителността на президентското управление.
Според У Гоцюан – бивш сътрудник на генералния секретар на ЦК на ККП Чжао Цзъян, а днес професор в канадския коледж „Виктория“, ако Си Цзинпин си избере наследник, това ще намали психологическото натоварване върху него. От друга страна обаче Си донякъде ще се превърне в политик без бъдеще.
В разговор с „Независимая газета“ шефът на Департамента за международни отношения във Висшето училище по икономика Александър Лукин коментира: „Решенията на Деветнайсетия конгрес провъзгласиха, че с идването на Си е започнала нова епоха. Но не е съвсем ясно какво представлява тя. Мао обедини Китай, Дън разви икономиката, а Си осъществи китайската мечта – направи страната велика. Така казват официални лица. Колко време ще остане на власт днешният лидер? Може би 10-20 години. И без да посочва наследник. Той не вижда защо да го прави“.
