В най-голямото изследване правено до сега се посочва, че всяка година по света умират 1,2 милиона души от резистентни на антибиотично лечение инфекции. Очакванията са тази цифра да нарасне десетократно до 2050 г., пише в обширна статия испанският вестник „Ел Паис“.

 

Неподдаващи се на антибиотично лечение инфекции дават повече жертви от СПИН, малария и някои видове тумори на дихателните пътища. В допълнение на това, с подобен вид микроорганизми са се заразили други около 5 млн души, починали от други заболявания по време на болничния си престой. Това сочат обобщените данни от изследване, публикувано в края на януари 2022 г. научното медицинско издание „Лансет“ („The Lancet“) и посветено на пандемия, развиваща се от години насам и която заплашва да се превърне в много по-голям кошмар за човечеството от пандемията от Ковид-19.

 

 

Учените, провели това изследване считат, че в период по-кратък от 30 години, супербактериите ще отнемат по 10 млн. живота годишно. Това са 3 пъти повече починали в сравнение с починалите от Ковид-19 през 2020 година. Изследването, публикувано в „Лансет“ анализира данни от 204 страни. Според авторите му, това е най-широкото изследване на този проблем до момента.

Най-притеснителното в тези данни е, че

 

засега едва ли има лечение

за подобни смъртоносни инфекции. Съществува единствено ваксина срещу един от смъртоносните патогени. В повечето случаи лекарите се оказват безсилни, тъй като много от бактериите вече са развили резистентност срещу антибиотиците от групата на пеницилините.

 

Причината за тази „огромна опасност за световното здраве”, по определението на провелите изследването, е безразборната и небрежна употреба на антибиотици от средата на ХХ.век насам, както в сферата на здравеопазването, така и в промишленото/индустриално говедовъдство.

 

Много вероятно е смъртността в световен мащаб да достигне стойностите, които се предвиждат за период от 30 години в много по-скорошен период. За това алармира проф. д-р Крис Мъри – един от съавторите в изследването. В него също така се прави разграничение между смъртните случаи на пациенти, директно причинени от инфекции (от една страна) и (от друга) случаите, в които инфекциите са причинили усложнения в състоянието на пациентите, без да може да бъде доказана пряката връзка между прекараната бактериална инфекция и последвалата смърт на пациента. „Време е да се предприемат действия срещу тази огромна заплаха” предупреждава проф. д-р Мъри.

Инфекциите, причинени от бактерии, резистентни на антибиотично лечение, се нареждат

 

на трето място като причинители на смъртни случаи

на глобално равнище през 2019 година. По този показател преди тях са единствено коронарната болест на сърцето и инсултите, разкрива изследването. Респираторните инфекции като пневмонията, причинена от подобни супербактерии, отнемат 400 000 живота годишно. Следват ги бактериалните инфекции на кръвта, често водещи до сепсис и до отнемането на 370 000 човешки живота годишно. Чревните бактериални инфекции още – на 210 000 живота.

 

Наличните данни досега бяха откъслечни и непълни. Едно от важните достойнства на представеното в тази статия изследване е включването в него както на смъртността, причинена от подобни бактериални инфекции, така и на случаите на пациенти, които са починали с развита бактериална инфекция от този тип, въпреки че тя не е основната причина за настъпилата смърт. В проучването са анализирани 23 патогена и почти 90 комбинации от бактериални инфекции и лекарства, които обичайно се използват при лечението им, но без успех.

 

Според изследването децата са най-потърпевши от тази пандемия – 20% от починалите пациенти са възраст под 5 години. В него обаче не се посочват подробни данни за смъртността в други възрастови групи. Децата в тази най-ранна възраст са и най-уязвими поради това, че от една страна тяхната имунна система не е достатъчно укрепнала, а от друга – децата до 5 години се намират в чест контакт с патогените, защото прекарват много време лазейки по пода и слагат в устните си различни предмети. На практика УНИЦЕФ е изчислила, че до 40% от детската смъртност в тази възрастова група се дължи именно на подобни бактериални инфекции, които не подлежат на антибиотично лечение.

 

От всички анализирани в проучването микроби, само 6 от тях са определени като причинители на по-голямата част от смъртните случаи – 920 000. Това са Escherichia coli, Staphylococcus aureus, Klebsiella pneumoniae, Streptococcus pneumoniae, Acinetobacter baumannii и Pseudomonas aeruginosa.

 

Субсахарска Африка и Югоизточна Азия са регионите с най-много регистрирани смъртни случаи – смъртност по-висока от 20 на 100 000 жители. В развитите страни бактериални инфекции от този тип

убиват средно по 13 на всеки 100 000 души

Испания е сред страните със средно ниво на регистрирани случаи на бактериални инфекции, резистентни на антибиотично лечение – повече от страните от Северна Европа и по-малко от страните от Южна Европа като Италия, Португалия и Гърция. Най- често в Испания са регистрирани смъртни случаи ОТ/С инфекция, причинена от бактерията Acinetobacter baumannii. Този вид инфекции засягат особено често пациентите в интензивни отделения в страната.

 

Смъртността, причинена от гореизброените бактериални инфекции, може да бъде много по-ниска, ако има по-широк достъп до адекватни лечебни медикаменти. До 70% от смъртните случаи, цитирани в изследването се дължат на бактерии, придобили резистентност към антибиотици само от първа група като Флуорохинолоните, но не и към други, по-скъпи видове антибиотици, използвани в именно в подобни случаи на резистентност.

 

 

 

Ветеринарният лекар и микробиолог проф. д-р Бруно Гонсалес Сорн подчертава важността на изследването и точния момент, в който е извършено, за да разкрие реалните размера на една „скрита/тиха пандемия”. „Много е трудно да се определи точният брой на починалите от/с подобни бактериални инфекции. Много по-трудно, отколкото при починалите с/от Ковид 19 или туберкулоза например.

 

Това е причината изчисленият брой на починали да варира в големи граници в предходни изследвания. Досега бяха известни около 700 000 смъртни случая годишно, но тази цифра е на база на данните от далеч по-малък брой страни. В това ново изследване са проучени и случаите в много от т. нар. „развиващи се страни”, което ни помогна да си дадем сметка за цялостната картина”, обобщава проф. Гонсалес.

 

Той е част от екип от учени, селектиран от СЗО, който екип е натоварен със задачата да направи списък на Значимите за здравето на човечеството антибиотици. Те трябва да попаднат под защитен режим на употреба, така че да се избегне възможността на бактериите да развият резистентност към тях.

 

Експертът дава гласност на един жизнено важен аспект от своята работа. В т. нар. „развиващи се страни”, доскоро познати ни като страни от третия свят за по-голямата част от населението им няма достъп до антибиотици от последно поколение. Става въпрос за най-скъпите лекарства от този тип, които се използват само по интeрвенозен път в лечебните заведения. Тази недостъпност на медикаментите прави възможна смъртта на голям брой пациенти от бактериални инфекции, които биха били лечими в повечето европейски страни, например.

 

Това не е проблем само на по-бедните страни, но също така и на по-богатите, пояснява ученият. „Заради недостатъчния достъп до качествени лекарства, в множество страни съществува черна борса за антибиотици. Но антибиотиците, които се продават по този начин не отговарят на стандартите за качество и съответно не лекуват повечето бактериални инфекции. Аз лично също съм виждал как се продават „на черно” антибиотици в Индия. По този начин, обаче, неизлекуваните докрай бактериални инфекции дават възможност на бактериите да развият нови гени, които да направят бактериите резистентни на антибиотично лечение. Тези супербактерии, рано или късно, ще се разпространят по целия свят.”

 

По мнението на микробиолога ходът на тази „тиха” пандемия се ускорява. Ситуацията с Ковид-19 забърза нейния ход, тъй като разпространението на този вирус увеличи многократно хоспитализациите, а това доведе до увеличение неправилната употреба на антибиотици в болниците. Това важи главно за страните от Южна Америка и Африка, в които се отчита както ръст на починалите от бактериални инфекции пациенти, така и по-висок брой на регистрираните инфекции, неподдаващи се на антибиотично лечение.

 

Как е в България?

„Подобна картина на изключително завишен ръст в болничния прием и съответно висока смъртност наблюдаваме и в България през последните две години. Това се дължи най-вече на не работещата система на доболничната помощ заради грешната система на финансиране на лечението – т. нар. клинични пътеки. С този начин на финансиране пациентите биват „изтиквани” в болниците, които формират своята печалба на база на по-големия брой постъпващи пациенти. От друга страна, бидейки търговски дружества, същите тези болници имат изгода да минимизират разходите си. Това води до сериозна разлика в заплащането на медицинския и помощен персонал, а също и до огромни разлики в заплащането на „мениджърския състав” на болниците, спрямо назначените за служители лекари и сестри. Нашата страна също така отчита и нарастване на употребата на антибиотично лечение, но не може да предостави надеждни данни за това, колко от пациентите умират в следствие на или с бактериални инфекции”. Това коментира научният редактор на българския превод на статията проф. д-р Виктория Дойчева, ръководител на катедрата по Епидемиология и хигиена към МУ-София . Нейните думи се подкрепят от наскоро изнесени данни в пресата.

 

Авторите на изследването препоръчват да се вземат спешни мерки за насърчаване на правилната употреба на антибиотиците, да се подобри асептиката в болничните заведения, за да се избегнат вътрешно-болничните инфекции, а също така и да се предостави финансиране за откриването на нови антибиотици. Тази последна препоръка е по-сложна за изпълнение отколкото изглежда, поради незаинтересоваността на фармацевтичната индустрия. Това пояснява доц. д-р Рафаел Кантон, завеждащ отделението по Микробиология на Университетската болница „Рамон и Кахал” в Мадрид.

 

„Фармацевтичните компании нямат интерес да правят големи инвестиции в развитието на нови антибиотици, защото в късо време след излизането им на пазара към тях също се развива резистентност и се намалява тяхната ефикасност.” Така няма достатъчно време да се изплатят направените инвестиции. Д-р Кантон назовава и конкретния пример с американската компания Achaogen, която първоначално е обявила намеренията си да произвежда нови антибиотици, но впоследствие се е отказала от тях. Друг подобен пример е този с мултинационалната компания Novartis, която също се е отказала от свои проекти в тази насока. „Нужен е нов механизъм за финансирането на изследванията за разработка на нови видове антибиотици, подобен на този, чрез който се финансираха проучванията за ваксините срещу Ковид-19” смята доц. д-р Кантон.

 

Проф. Гонсалес Сорн счита, че проблемът може да бъде решен единствено чрез мерки на глобално равнище. Това е фокус, върху т. нар. „Единно здраве”, по името на ветеринарен институт в САЩ, който има цел опазването на човечеството и планетата. Този институт работи по програма, в която са въвлечени множество различни специалисти: хуманни и ветеринарни лекари, здравни икономисти, социолози. Всички те имат за цел да отправят единно послание – че не трябва да се предписват антибиотици прибързано и без реална нужда. „Една трета от предписваните антибиотици се изписват нецелесъобразно. Трябва да обърнем внимание както на лекарите, които ги преписват, така и да образоваме пациентите, които ги използват.”

Една от

 

най-обещаващите експериментални терапии

за справяне с този проблем е чрез бактериален вирус. Това са патогени, наречени Фаги (бактериофаги), които имат потенциал да се справят и с най-усложнените бактериални инфекции, ако се прилагат заедно с приема на антибиотици. Пример за тяхната ефективност е случаят с Карън Нортшийлд, белгийка, която става жертва на терористичен акт на ислямисти. След приема ѝ в болница, тя успява да се зарази и възстанови от една от най-зловещите вътрешноболнични бактериални инфекции познати ни досега, благодарение именно на лечението с бактериофаги.

 

Проблемът при този тип терапия се корени в това, че тя е изключително специфична. За всеки отделен случай трябва да се намери подходящия коктейл от бактериофаги, който да се приложи към спектъра на действие на антибиотиците и да го разшири. В Испания група от учени работи върху това лечението на бактериални инфекции с бактериофаги да може да се прилага по-широко.

 

Размерите на тази „тиха/скрита” пандемия са непропорционални на разходите, които се отделят за справянето с нея съобщава доц. Раманан Лаксминараян, директор на Центъра по разпространение на заболяванията в САЩ. Това е специализирана институция, която следи за общественото здраве и икономиката в здравеопазването. В специален коментар за тази статия той споделя:

 

„Бактериалната резистентност към антибиотиците беше пренебрегван проблем, но сега вече сме наясно с мащабите му, благодарение на това изследване. Броят на изчислените в него смъртни случаи е значително по-голям спрямо този на починалите от ХИВ, за изследванията на който се отделят по 50 милиарда евро годишно. Навярно размерът на средствата, предназначени за преодоляването на проблема с бактериалната резистентност е значително по-малък”.

 

– –

По в. „Ел Паис„.

 

 

Преводът и допълненията са на Цветомир Милошов , с редакцията на Мартина Новакова и проф. д-р Виктория Дойчева.