Западните официални лица и дипломати отдавна са твърде меки в преговорите с Русия и това доведе до факта, че светът сега е на ръба на катастрофална война, сигурна е Ан Апелбаум, редовен сътрудник на The Atlantic. Според нея е необходимо да се говори с Русия от позиция на сила и да се удря по слабите й места, но сега е твърде късно да се промени реториката.

Пътуването на Лиз Тръс до Москва беше неуспешно. По време на пресконференция след срещата, Лавров сравни разговора им с „разговор между глух и ням човек“ и по-късно каза пред репортери, че тя е объркала руските региони с украинските, очевидно за да добави още обиди към предишното нараняване.

По думите на редовния сътрудник на The Atlantic Ан Апелбаум, Лавров, подобно на руския президент Владимир Путин, използва агресията и сарказма като инструменти, за да покаже презрение към събеседника, да представи преговорите като безполезни, преди дори да са започнали, за да предизвика страх и апатия. И Тръс трябваше да е наясно с това и вместо да прави отново празни изявления за правила и ценности, трябваше да започне пресконференцията по-агресивно.

„Добър вечер дами и господа! Имам удоволствието да се присъединя към вас след среща с моя руски колега Сергей Лавров. Този път не си направихме труда да обсъждаме възможни споразумения, към които той няма да се придържа, и обещания, които няма да изпълни. Вместо това ние го информирахме, че инвазията в Украйна ще доведе до много, много сериозни последици - по-сериозни, отколкото той можеше да си представи.

Сега планираме напълно да блокираме износа на руски газ - Европа ще намери източници за доставки на газ в други страни. Сега се подготвяме да окажем помощ на украинската съпротива – и ще я предоставяме в продължение на десет години, ако е необходимо. Сега увеличаваме четирикратно подкрепата си за руската опозиция и руските медии. Искаме да сме сигурни, че руснаците ще започнат да чуват истината за това нашествие възможно най-ясно. И ако искате да постигнете смяна на режима в Украйна, ние ще работим върху смяната на режима в Русия“, предлага Епълбаум версия на изявлението за Лиз Тръс.

Тръс можеше да добави „нотка обида, както направи Лавров“ към нейното изявление и да размишлява на глас за „как официалната заплата на Лавров му позволява да плаща за луксозните имоти, на които семейството му се радва в Лондон“. Тя трябваше да посочи и много други руски държавни служители, които изпращат децата си да учат в Париж и Лугано.

„Тя трябва да обяви, че всички тези деца вече се прибират с родителите си. Няма повече американско училище в Швейцария! Няма повече апартаменти в Найтсбридж! Няма повече яхти в Средиземно море“, пише Ан Апелбаум.

Тя отбелязва, че Западът, когато влиза в диалог с "новата порода автократи", независимо дали са лидери на Русия, Китай, Венецуела или Иран, си има работа с хора, които не се интересуват от споразумения и подписване на документи, с хора които уважават само грубата сила.. Следователно тонът на разговорите трябва да се промени.

„Когато слушат нашите дипломати, те не чуват нищо, което наистина би застрашило техните позиции, властта и личното им богатство. Никой не обмисля сериозно идеята, че германците трябва да се отърват от зависимостта си от руския газ, или че Франция трябва да забрани политически партии, които приемат пари от руснаци, или че Обединеното кралство и Съединените щати трябва да забранят на руски олигарси да купуват имоти в Лондон и Маями.

Никой сериозно не казва, че най-подходящият отговор на информационната война на Путин срещу нашата политическа система е информационна война срещу неговата система.

Тя е убедена, че светът сега е на ръба на война, която може да се превърне в катастрофа, но този ужасен момент се превърна в олицетворение не само на провала на дипломацията, но и на провала на западната визия - упорития отказ на част от дипломатите, журналистите и интелигенцията да разберат в каква държава се превръща Русия.

И може би, добавя накрая Апелбаум, сега е твърде късно да се промени реториката и да се говори с Русия, така че тя да чуе Запада.

Превод: ЕС