В Берлин приключи новият кръг от преговори на Нормандската четворка за Донбас. Те се проточиха девет часа, но не доведоха до никакъв резултат Украинската страна отказва да изпълни част от договореностите. Авторът от «Страна» обобщава резултатите от срещата.
Това беше втората среща от 26 януари между Андрей Ермак и Дмитрий Козак, както и на техните френски и германски колеги — политическите съветници на лидерите на страните от Нормандския формат.
Но ако предишната среща в Париж вдъхна предпазлив оптимизъм – за първи път от много време беше прието съвместно изявление – то сегашният кръг от комуникация между политическите съветници завърши с неуспех.
Страните не можаха да се споразумеят по нито един въпрос.
По принцип ставаше дума за съгласуване на параметрите на специален статут с „републиките“ на Донбас. Споменаването на подобен статут (предоставен от Минските споразумения) Ермак отказа да го включи в окончателния документ, поради което не можаха да се споразумеят за него.
Друг момент е още по-важен.
На последната среща Ермак се ангажира да подготви за Берлин отговор на предложенията, направени от «ДНР» и «ЛНР» преди няколко месеца за изпълнението на политическата част от Минските споразумения.
Въпреки това, на новата среща, Ермак, по обичайния си начин, се отказа тези обещания.
И изходът като цяло беше предрешен. В паузата между срещите украинските представители официално обявиха, че «Минск-2» няма да се изпълнява в политическата си част.
Единственото споразумение, и то само устно, е Киев да свика спешно заседание на Тристранната контактна група и там да започне обсъждането на законопроектите за «Минск». Ермак потвърди това в изявлението си след срещата. Но доколко това ще бъде реализирано — има големи съмнения.
Поне настроението на Ермак беше ясно разчетено днес — да разтяга ситуацията във времето и да не решава нищо.
Руският представител Козак спомена липсата на натиск от страна на Германия и Франция върху украинските власти, за да започне прилагането на политическата част от Минските споразумения.
Според него Германия и Франция, формално съгласувайки се с Русия за необходимостта от изпълнение на политическата част, „се опитаха да намерят ниша, в която Украйна да продължи да прави това, което прави през тези 8 години“. Тоест, за да могат украинските власти да продължат да не прилагат Минск-2.
С други думи, слуховете, че пътуването на Макрон до Москва и Киев е имало поне някакъв ефект върху разрешаването на конфликта, все още не са потвърдени. Както и слуховете, че Западът по принцип възнамерява да окаже силен натиск върху Киев, за да предизвика изпълнението на Минските споразумения.
С други думи, мирният процес отново рязко спря.
Какво може да означава това за експлозивната ситуация, която виждаме около Украйна днес?
Като минимум Западът ще започне да нагнетява темата за „нашествието“ с удвоени сили. Което по принцип вече се случва: в края на срещата в Берлин САЩ призоваха своите граждани незабавно да напуснат Украйна.
Петя Паликрушева, превод и редакция
