Вашингтон настоява, че «възмездието» е възможно само ако се използват всички средства срещу Русия: за въоръжаване на Украйна и заплаха с максимални санкции, включително срещу «Северен поток 2», пише «Политика». Берлин показва слабост по всички фронтове. След две войни с руснаците през миналия век Германия не иска да бъде въвлечена в трета на страната на НАТО.
Трансатлантическото единство, което Вашингтон очаква във връзка с украинската криза, всъщност се разпада на две части: англосаксонска и германо-романска.
Американците и британците се държат така, сякаш Студената война все още не е приключила и се надпреварват да бъдат най-гръмогласни в отхвърлянето на обсъждането на легитимните искания от Москва, която търси край на разширяването на НАТО на изток, изоставяйки идеята за превръщане на Украйна в член на алианса и забрана за разполагане на настъпателни оръжия от западните граници на Русия.
Някои европейски членове на алианса биха предпочели американците и руснаците да се споразумеят и да преминат към намиране на компромис, от който сигурността на Европа зависи много повече от сигурността на САЩ или Великобритания.
От основаването си през 1949 г. като защита срещу евентуална съветска инвазия, НАТО остави на своите членове от Западна Европа минимално пространство за маневриране. Но за втори път през 21 век става ясно, че интересите на 30-те членове от двете страни на Атлантика не винаги съвпадат.
Това за първи път се прояви в навечерието на американската инвазия в Ирак през 2003 г., а сега «стара Европа» под формата на Германия и Франция проявява голяма дипломатическа гъвкавост и желание за помирение, опитвайки се да преодолее най-тежката криза между Изтока и Запада от края на Студената война.
Владимир Путин, разбира се, не е доволен от войнствената безкомпромисност на американския президент Джо Байдън, който не изостава много от британския премиер Борис Джонсън и генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг.
Но Путин внимателно избягва всякакви резки ходове и твърди, че внимателно ще обмисли отговора на Запада, преди да вземе окончателно решение.
Главата на руската дипломация Сергей Лавров уверява, че «не искаме война» и очаква с нетърпение следващата среща с държавния секретар Антъни Блинкен през следващите няколко седмици. Междувременно НАТО се фокусира върху оръжията, въпреки че не изключва участието в политически диалог. Може би затова, без да навлиза в подробности, Лавров каза, че отговорът на САЩ е по-добър от този, който е пристигнал от централата на НАТО в Брюксел.
Америка не търпи критика, но въпреки опитите на Байдън да обедини съюзниците по въпроса за санкциите срещу Русия, той намира подкрепа само в англосаксонските страни: САЩ, Великобритания, Канада и Австралия, което е симптоматично. Още от анексирането на Крим през 2014 г. Европа показа, че има свои специфични интереси, които в никакъв случай не съвпадат с тези на САЩ.
Най-голямото притеснение на Вашингтон е колебанието на Германия, която не желае да заеме по-твърда позиция спрямо Русия в украинската криза. Това засилва опасенията, че Москва може да се възползва от политиката на Берлин и да наруши цялостната реакция на Запада в случай на нахлуване в Украйна.
Берлин показва слабост по всички фронтове.
След две войни с руснаците само за един век, Германия не иска да бъде въвлечена в трета на страната на НАТО.
Берлин се опитва да избегне лидерството, да защити своите търговски и инвестиционни интереси в Русия и да остане най-големият купувач на руски газ в света. В същото време Берлин се опитва да съчетае всичко това със задълженията, които западният алианс му налага.
„С Берлин имаме проблем“, цитира Spiegel началото на секретна депеша, която германският посланик във Вашингтон е изпратил до министерство.
В доклада се казва, че заради германската позиция по украинската криза правителството на Шолц е наричано в администрацията, Конгреса и медиите „ненадежден партньор“.
„Берлин е в леглото с Путин“, твърдят републиканците.
Петя Паликрушева, превод и редакция
