В усилията си за възпиране на руска инвазия срещу Украйна западните лидери с право поддържат отворени дипломатическите канали с Москва, но и предупреждават за тежки санкции, ако бъде осъществена атака. Въпреки това яснотата и единството на целите на САЩ и техните съюзници са от съществено значение. Кремъл не трябва да се съмнява, че всички западни правителства са решени да отстояват изконното право на Украйна на суверенитет в общност от европейски нации, пише Financial Times в редакционен коментар.
В този контекст предложенията за „финландизация“ на Украйна трябва да се разглеждат много предпазливо. Президентът на Франция Еманюел Макрон, който наскоро проведе разговори в Москва с руския си колега Владимир Путин, казва, че е избегнал подобна формула. И все пак идеята за използване на отношенията на Финландия със Съветския съюз от Студената война като модел за днешните отношения на Украйна с Русия, обсъждана преди в неофициален западен дебат, се появи отново в настоящата криза.
Сравненията между Финландия и Украйна са на пръв поглед атрактивни, но не издържат на внимателния анализ. Финландия беше неутрална в Студената война и внимаваше да не се противопоставя на Съветския съюз. Но тя беше просперираща демокрация в западен стил, чийто народ имаше безспорно право да живее в собствена суверенна държава.
Съвсем различно стоят нещата с Украйна днес. Путин поставя под съмнение законното право на Украйна на независимост. Той сочи, че украинците нямат национална идентичност, различна от тази на руснаците. Той счита жизнеността на украинската демокрация като потенциална заплаха за неговата система на власт у дома, тъй като един ден руският народ може да поиска същите свободи.
Освен това Русия анексира Кримския полуостров през 2014 г. и разпали конфликт в Донбас, който продължава и до днес. По всички тези начини Путин създава силното впечатление, че не мисли за Украйна като за страна с безспорния суверенен статут на Финландия от времето на Студената война. Поведението на Русия спрямо Украйна напомня не за Финландия, а за Полша през 18 век, когато царската империя упражнява голям контрол върху вътрешната полска политика, в крайна сметка участвайки в три разцепления на страната, които изтриха Полша от картата на Европа за повече от век.
Това не отрича съществуването на аргумент за неутрална Украйна. Въпреки че съюзниците от НАТО защитават правото на всяка страна да направи свободен избор да кандидатства за членство, е ясно, че някои правителства в Западна Европа биха предпочели Украйна да не се присъединява. Едно разбирателство между НАТО, Русия и Украйна относно украинския неутралитет би било признание на този факт, а не недопустима слабост от страна на Запада.
Но към всякаква подобна договореност трябва да се приложат железни условия. Украинците ще трябва да се съгласят, но след седем години руски опити за подкопаване на Украйна, далеч не е ясно, че ще го направят. Не може да има сделка през тяхната глава и никаква отстъпка пред стремежа на Русия към официални сфери на влияние в Европа.
Русия ще трябва да поеме ангажименти за зачитане на суверенитета на Украйна, много по-обвързващи от тези в споразумението от 1994 г., което подписа, а после потъпка с агресията си през 2014 г. Незаконната анексия на Крим и фактическата окупация на Донбас от Русия ще трябва да бъдат на масата при евентуални разговори.
Натискът на Путин върху Украйна е част от по-широкия му стремеж за преразглеждане на споразуменията за сигурност след Студената война в Централна и Източна Европа. Западните лидери с право се противопоставят на тези екстравагантни искания. Но те също така трябва да изпратят ясно послание, че разглеждат свободната, стабилна, независима Украйна като основен елемент от подобрените отношения между Запада и Русия, от които Европа силно се нуждае.
Петър Нейков, редактор Аспарух Илиев
