Главата на Министерството на отбраната на Украйна Алексей Резников инспектира части на украинската армия

В поделенията, които новият министър планира да посети, върви с пълна сила подготовката за посещението на висшите власти. Това обаче няма нищо общо с големите проблеми, които съществуват във войските.

«Страна» разбра какво се случва понастоящем във Въоръжените сили на Украйна и защо недоволството на бойците расте там.

Проблемът и от двете страни

Проблем номер едно според интервюираните от «Страна» офицери и войници е острият недостиг на кадри. Във всички отдели липсват от 40 до 70% от личния състав.

„Онези, на които приключват договорите, категорично отказват да сключват нови и продължават да служат. Има няколко причини. Това дори не са финансови проблеми. Офицерите се отнасят към войниците си като към зверове. Редовият войник за командирите е впрегнат добитък в буквалния смисъл. Комуникацията с войниците става само с помощта на постелка. Често заповеди се дават абсурдно, в духа на съветската армия. Например, до утре е необходимо дефектните бронетранспортьори да са в движение. На забележката, че няма резервни части, отговорът трябва да бъде нещо от сорта на: „Войниче, твоето мнение не ме яде, прояви войнишка изобретателност и следвай реда“, казва един от бойците пред „Страна“.

Заповедите са абсурдни. Например, до утре дефектните бронетранспортьори трябва да са в движение. На забележката, че няма резервни части, отговорът е нещо от сорта на:

„Войнико, твоето мнение не ме интересува, прояви войнишка изобретателност и следвай реда“, казва един от бойците пред „Страна“.

„Понастоящем най-популярната работа сред редниците е парко-стопанска дейност. Този термин означава боядисване на оборудването, оградите и бордюрите, метене на територията, почистване. Всичко това вместо бойната подготовка, която в много части съществува само на хартия, в докладите. Войниците мразят офицерите, офицерите презират войниците“, допълни сержант С.

Почти всички интервюирани от «Страна» офицери отбелязват, че мотивацията на мнозинството военнослужещи по договор е „под морското равнище“ и не може да става дума за патриотизъм или желание за битка.

„Почти всички военнослужещи по договор, които се присъединиха към армията през последните няколко години, са в армията заради заплатата. Идват да си получават заплата и друго не ги интересува. Типичен ден във всяко подразделение е: войниците се крият от командирите, а командирите не знаят какво правят подчинените им. През нощта войниците се стремят да се измъкнат и да пият водка. След това започват проблеми — сбивания и измами.

Войниците не се интересуват от безопасността на армейското имущество и оборудване, много техника просто се губи или се разваля поради факта, че не се грижат за тях. Значителна част просто се продава на цивилните евтино — всяка година след преброяването командирите се чудят как да изпишат изгубеното и продадено имущество”, добавя майор В.

Професионалистите напускат армията

Според офицер войниците по договор се опитват да стоят далеч от фронтовата линия. А най-мотивираните бойци от първия период на АТО не искат да служат отново.

„За съжаление тези, които бяха пълноправни бойци и специалисти, напускат армията. Сега в армията рядко се срещат онези, които са били в зоната на АТО през 2014-2016 г. Командването изобщо не се стреми да ги заинтересува по никакъв начин.

Тези, които дойдоха като доброволци през 2014 г., се смятат от командването на частите за твърде неудобни – все пак те имат собствено мнение за всичко. И не бързат да изпълняват заповедите на началниците си. А завършилите военните институти идват във войските доста сурови. Няма от кого да трупат боен опит.

Ако сега се случи истинска война, украинската армия отново ще се окаже в същата ситуация като през 2014 г. Когато неуволнените офицери не знаеха какво да правят, а редниците не горяха от желание да се бият“, добавя майор В.

Узаконеното робство

Още по-лошо според военните е положението в украинската армия с наборниците.

Използват се като вид спомагателна сила — в най-черноработните места. Например като кухненски работници. Въпреки факта, че частните компании отдавна осигуряват храна в украинската армия, наборниците често се изпращат да помагат на готвачите — белят картофи, мият чинии и изнасят помия. В същото време, според офицерите и сержантите, никой всъщност не се занимава с обучение и бойна подготовка на военнослужещите, предпочитат да изпраща красиви отчети за работа с наборниците в Министерството на отбраната.

„За пълноценна подготовка е нужна година и половина, за да се подготви напълно специалистът. Какъв е смисълът да се губи време за наборниците? Само един от тридесет наборници изразява желание да остане на служба и да сключи договор.

Ето защо военнослужещите се използват във войските като портиери, товарачи и кухненски прислужници. Това е легализирано робство”, споделя старши лейтенант Р.

Министерството на отбраната на Украйна изобщо не крие факта, че военнослужещите основно участват в „осигуряването на жизнената дейност на военните части в пунктове за постоянно дислоциране. Тоест, под евфемизма „осигурявана на жизнената дейност“ трябва да разбирате черна работа.

Такова положение в украинската армия не прави чест на киевските власти, които ревят с цяло гърло от всички трибуни за „най-силната армия в Европа“, уж воюваща с Русия от 8 години.

Особено на фона на успеха на руската военна операция в Сирия, където благодарение на руската подкрепа сирийските правителствени сили успяха да поемат контрола над 50% от страната.

По време на операцията руснаците използваха потенциала на ВВС, Силите за специални операции, военната полиция и ВМС, усъвършенствайки уменията си почти до предела на човешките възможности.

Какво може да отговори на това Украйна в условията на истинска военна конфронтация с една от най-силните армии в света?

Въпросът е риторичен.