"Не всички са антиваксъри, на мнозина им дойде до гуша от контролиращото общество. Дойде им до гуша от бариерните жестове в ежедневието, този мек тоталитаризъм, дистанцирането от другия", изтъква френският социолог Мишел Мафезоли, почетен професор в Сорбоната, пред "Фигаро".
Митинги, подобни на онези в Канада, се организират във Франция, като целта е да се съберат в петък в Париж. Според социолога те бележат връщането на емоциите в обществения дебат.
- В социалните мрежи се организират движения, подражаващи на “Конвоя на свободата”. Как да ги квалифицираме?
- С прилагането на стратегия на страха се развиват изблици на гняв. Израз на това бяха “жълтите жилетки”, съботните демонстрации или младежките и музикални събирания. Живеем в момент на скъсване между народа и елитите, дефинирани като имащите властта да говорят или да правят. Не за първи път виждаме жакерия от този тип. Настъпва експлозия на този ред, тъй като някои вече не се разпознават в управлението на епидемията. От това, което виждам, демонстрациите, които могат да започнат в края на седмицата, не е задължително да бъдат незначителни. Те се дължат на това разминаване между народа и елитите. Това е момент на разединяване, на несъгласие.
- Социалните мрежи са от съществено значение в организирането на тези демонстрации. Защо?
- При елитите има форма на самозатваряне с хора, които повтарят едно и също нещо. Като цяло има голямо недоверие към казаното в социалните мрежи. Не може да се отрече, че “конвоите на свободата” в Канада и Квебек се организираха в социалните мрежи, именно там се случва това. Социалните мрежи могат да се сравнят с изобретяването на книгопечатането от Гутенберг, когато монасите са имали монопол върху книгите. Мисля, че не можем да не го отчитаме. Това са признаци, в етимологичния смисъл на думата: тези, които сочат. Ако не са истината, един наблюдател е длъжен да ги види.
- Според вас демонстрациите в Канада показват завръщане на емоционалното. Защо?
- Виждаме, че в Канада този гняв съществува. Проблемът, е че може да приеме брутални форми и да доведе до форма на скъсване. Това се проявява в Отава с правителството на Трюдо. Когато публичното говорене вече няма ефект, настъпват емоционални изблици. Това връщане на емоциите, което се развива от много години, не е следствие от волево или рационално действие. Ходех на кръговите кръстовища с “жълтите жилетки” или на съботните демонстрации. Не всички са антиваксъри, на мнозина им дойде до гуша от контролиращото общество. Дойде им до гуша от бариерните жестове в ежедневието, този вид този мек тоталитаризъм, дистанцирането от другия.
- Страхът, емоцията, гневът… Не е ли малко апокалиптично?
- Етимологично, апокалипсис е откровение. Преди протестантската Реформация индулгенциите са позволявали да не се отиде в ада, от който хората много са се страхували. Днес познаваме страха от смъртта, от болестта и всъщност от крайността. Тези големи събирания са начин да се предизвика страха. Те се умножават в много страни. Проблемът не е да се отрече крайността, а да се ритуализира, да се “хомеопатизира”. Впрочем една определена стратегия на страха, разработена по време на здравната криза, се състои в отхвърлянето на тези ритуали. Ако не ни позволяват да продължим тези ритуали, да свикнем с крайността, настъпва бунт, метеж, гняв. Точно това се случи в Канада. Ще видим дали ще има друг подобен конфликт. Този народен гняв ще се изразява в различни форми.
Превод от френски: Галя Дачкова
