Германия подвива опашка, когато ножът опре до кокала. И доставя на Украйна каски вместо оръжие. Експертите в САЩ се надпреварват да отправят такива обвинения. Успя ли да ги обори
канцлерът Шолц при срещата си с Байдън?
Край на газопровода Северен поток-2? "Обещавам Ви, че ще сме в състояние да го направим", предупреди американският президент Джо Байдън - в случай, че Русия отново наруши границата на Украйна. Така говори една велика сила, която твърдо разчита на партньорите си. Защото край на Северен поток-2 трябва да сложи не друг, а Германия. Страната, до която достига руската тръба.
Може ли да се разчита на Германия?
Поне видимо германският канцлер не възразява на американския президент. Но май това е всичко. Защото Шолц тъй и не успява да заговори сам и директно за Северен поток-2. Вместо това се крие зад неясни формулировки, които вече са добре познати от двумесечното му управление. Например, че ако Русия нападне Украйна, всички опции „ще бъдат на масата". И че Русия щяла „да плати много висока цена". Към това Шолц добавя и дифузната заплаха, че можело да се случи „много повече", отколкото Русия навярно очаквала. Но във Вашингтон всички тези формулировки звучат доста неубедително.
С първото си посещение в САЩ германският канцлер явно искаше да сложи край на подмятанията, че вече два месеца остава почти невидим, че седмици наред не е казал почти нищо съществено. Но вместо да се представи като истински европейски лидер, на когото американските партньори винаги могат да разчитат, на пресконференцията във Вашингтон Шолц отново остана незабележим.
Преди пристигането му на посещение в САЩ американците си задаваха най-вече този въпрос: „Може ли да се разчита на Шолц?". Тъкмо по тази причина президентът Байдън насърчително го обсипа с уверенията, че „без никакво съмнение" на Германия и на канцлера Шолц можело „абсолютно да се разчита". Но това едва ли ще помогне да се сдържи американската критика срещу Шолц.
Канцлерът навярно трябваше да каже нещо от типа: „Германия гарантира ценностите, които ние в Европа споделяме с Америка". Вярно, че той никак не си пада по патетичните слова, това се знае, но един добър гост носи в багажа си именно такива уверения.
И беше много важно да ги каже. Защото вече от седмици през сутрешните блокове и вечерните телевизионни програми в САЩ един подир друг се изреждат политически експерти, които твърдят, че Германия си подвива опашката, когато ножът опре до кокала. И че вместо оръжие доставя на Украйна каски и полева болница.
Да, добре известно е, че Шолц - както, впрочем, и мнозинството германци - иска да подсигури мира в Европа по дипломатически път. САЩ обаче изобщо не се свенят, когато се наложи да установяват мир и с военни средства.
Казано в обобщение: Шолц говори на един дипломатически език, който трудно може да се преведе на „американски", камо ли пък на езика на доминацията, с който си служат редица американски конгресмени. Президентът Байдън също усеща този натиск откъм Конгреса, докато Шолц в това време се чуди какво да прави с действията на предпоследния германски канцлер, неговия съпартиец Герхард Шрьодер, избран току-що в Надзорния съвет на руския гигант „Газпром", който всъщност постави началото на проекта „Северен поток".
Меркел навярно щеше да постъпи другояче
А има и още нещо много важно. Докато Шолц разговаря с Байдън във Вашингтон, в Москва пред камерите застават президентите на Франция и Русия Макрон и Путин. Стопанинът на Кремъл дори оповестява, че след няколко дни двамата отново ще си говорят по телефона. Така в крайна сметка може да се окаже, че всички пътища към решаването на най-сериозния сблъсък с Русия след края на Студената война минават всъщност през Париж. Ангела Меркел навярно щеше да постъпи другояче.
