Байдън постоянно се сблъсква с проблема за американските „червени линии“ в контекста на конфронтацията с Русия, твърдят авторите на статията. Америка е объркана относно тяхната дефиниция и има трудности да ги използва. Прекомерните заплахи срещу Москва стават опасни за Вашингтон, защото се оказват празни и само провокират Путин към отговор. Имаме нужда от баланс между заплахите и гаранциите, считат авторите.
В условията, когато Русия струпва войските си на границата с Украйна и очевидно се готви да нахлуе, администрацията на президента на САЩ Джо Байдън постоянно е изправена пред въпроси за своите „червени линии“ в този конфликт. Американските служители избягват да уточнят доколко руската агресия би била прекомерна, но ясно дадоха да се разбере, че една военна инвазия би имала «огромни» икономически последици за Москва.
Вашингтон е изправен пред същите трудни въпроси относно своите «червени линии».
Тъй като военният баланс на силите между Китай и Тайван се променя в полза на Китай, някои политици призовават администрацията на Байдън да сложи край на дългогодишните стратегически неясноти в политиката на САЩ и да поеме ясен ангажимент за защита на Тайван в случай на китайско нахлуване. А в Близкия изток Иран крадешком се придвижва към ядрени оръжия, но надеждите за нова ядрена сделка със Съединените щати висят на косъм, повдигайки въпроса дали Вашингтон трябва да прокара нова червена линия и за обогатяването на уран.
«Червените линии», както и заплахите като цяло, се провалят по-често, отколкото успяват.
Заплахите от икономически санкции, ядрените оръжия, бомбардировките и кибератаките рядко убеждават другите държави да капитулират.
Световните играчи почти никога не придобиват територии чрез заплахи.
И дори за най-мощните държави им е трудно да принудят по-слабите противници, проблем, който Вашингтон добре осъзнава.
Москва е заинтересована повече от Украйна, отколкото Вашингтон. Китай цени Тайван повече от Съединените щати. Тази асиметрия на интересите отчасти обяснява защо световните лидери често не успяват да накарат другата страна да повярва в техните «червени линии».
Налагането на санкции на Москва, преди да атакува Украйна, би било грешка.
Байдън почти изключи военна намеса на САЩ в Украйна, но заплахите за санкции са безполезни, ако Кремъл ги очаква, независимо какво прави.
Ако опитът на Иран след спазването на американските „червени линии“ се оказа неуспешен, то други страни, сключили сделки с Вашингтон, се оказаха още по-лоши.
След войната в Персийския залив Саддам Хюсеин се съгласи да се откаже от иракските оръжия за масово унищожение, включително ядрената му програма, в замяна на мир. Той изпълни своята част от сделката. Но 12 години по-късно Съединените щати нахлуха в Ирак, лъжливо твърдейки, че Саддам все още има такива оръжия.
През 2003 г. либийският диктатор Муамар Кадафи се отказа от ядрената програма на Либия в замяна на обещания за нормализиране на отношенията със Съединените щати. Той уважи и постигнатите споразумения. Но осем години по-късно Съединените щати се присъединиха към мисията на НАТО, която свали Кадафи и доведе директно до бруталната му смърт.
За да бъдат ефективни, американските „червени линии“ трябва да бъдат внимателно въведени, за да съобщават правилно исканията на САЩ до обектите, като им предоставят необходимите гаранции, без да провокират. Независимо дали САЩ си имат работа с Китай, Иран или Русия, ключът към успеха тук ще бъде точно правилният баланс между горепосочените елементи.
Петя Паликрушева, превод и редакция
