На 4 февруари президентът на Русия започва най-важното си международно посещение – в Китай. Защо Москва и Пекин са особено заинтересовани от сътрудничество днес, какви въпроси ще обсъдят Владимир Путин и Си Цзинпин и какви спорни въпроси пречат на двете страни да се сближат още повече и да си помагат?
"Очи в очи, гръб до гръб." Така руският експерт Юрий Тавровский описа предстоящата среща на високо равнище между руския президент Владимир Путин и китайския му колега Си Цзинпин на страниците на китайското издание “Глобал Таймс”. Срещата, която ще се състои на 4 февруари, ще бъде първата среща лице в лице през последните две години (от началото на пандемията Си Цзинпин изобщо не е напускал Китай, а руският лидер е пътувал само в Женева за среща с Байдън и в Индия за важен и сериозен разговор с индийския премиер Нарендра Моди). И в резултат на тази среща страните, според “Глобал Таймс”, „като биатлонисти ще застанат гръб до гръб и ще се защитават от врагове“.
Според официалните данни по време на посещението може да бъде подписан пакет от петнадесет различни споразумения – междуправителствени, междуведомствени и търговски. Освен това могат да се постигнат и политически споразумения по важни теми.
Безопасна, евтина, надеждна
Едно от най-важните, разбира се, ще бъде е енергията.
„Между нашите страни се създава взаимноизгоден енергиен съюз. Наред с дългосрочните доставки на руски въглеводороди за Китай, планираме да осъществим редица големи съвместни проекти. Една от тях е строителството на четири нови реактора в китайски АЕЦ с участието на държавната корпорация “Росатом”, което започна миналата година. Всичко това значително укрепва енергийната сигурност на Китай и азиатския регион като цяло“, отбелязва Путин.
„Доставката на енергийни ресурси за Китай достигна рекордно ниво. От пускането на газопровода "Силата на Сибир" са изнесени над 15 милиарда кубически метра газ. Разработва се начинът за изграждане на транзитен газопровод през територията на Монголия от Русия до Китай“, каза Юрий Ушаков, помощник на Владимир Путин по международните въпроси.
На пръв поглед звучи странно. “Силата на Сибир” работи от декември 2019 г. Пропускателната способност на тръбопровода е 38 милиарда кубически метра годишно - тоест за две години в идеалния случай през него трябва да бъдат изпомпвани 76 милиарда. И Ушаков нарича успеха около 15. В действителност обаче линейната логика тук не работи.
„Всичко върви по план, всяка година трябваше да се увеличават доставките. През първата година - пет, през втората - 10 милиарда кубически метра. През 2021 г. той дори изпомпа повече от очакваното. Развитието на Чаяндинското находище продължава, производството нараства там и съответно се увеличава износът от него. Изгражда се газопровод от находище Ковикта до находище Чаяндинское. Когато бъде завършен, газът от Ковикта ще отиде за Китай, което ще увеличи общия износ”, обяснява Игор Юшков, експерт от Фонда за национална енергийна сигурност, преподавател във Финансовия университет.
Като цяло китайците са много заинтересовани от енергийното сътрудничество с Москва. Особено сега.
„Китай има прилично собствено производство. По исторически стандарти наскоро той започна икономически пробив и на първия етап на бързо развитие Китай имаше достатъчно собствено производство на нефт и газ. И тогава той започна да внася много, тъй като темпът на растеж на производството на нефт и газ е по-малък от темпа на растеж на потреблението. Първо, той преговаря с най-изгодните варианти - например с туркмените. Даваше им пари, разработи находища с фирмите си и построи газопроводи. След това построи приемни терминали за ВПГ. И сега дойде времето за Русия“, продължава Игор Юшков.
Освен това времето за Русия дойде не само защото Китай ще увеличи рязко обема на потреблението на газ (особено в процеса на изоставяне на въглищата), а по-скоро значението на Москва като доставчик в очите в Пекин се е увеличил драстично.
„Най-печелившите варианти“ се оказаха твърде нестабилни - ситуацията с Казахстан показа това за пореден път. Доставките на ВПГ се оказаха твърде ненадеждни, не само защото идват от Близкия изток, но и защото маршрутите им за доставка минават през контролирани от Америка морски пътища. Руският газ няма тези недостатъци, което означава, че стойността му в очите на КНР нараства драстично.
Китай отива на запад
Друга тема са инвестициите. По време на руско-западната ескалация Китай тихомълком се превърна в един от най-големите инвеститори в руската икономика. Китайците вече са осъществили десетки различни проекти в Русия, но редица проблеми пречат на по-нататъшното развитие на инвестиционното сътрудничество. Например, ако попитате китайските инвеститори за условията на работа в Русия, но те ще се оплакват от лошия инвестиционен климат, мързеливи служители, регионални власти които не се интересуват от инвеститори.
В действителност обаче проблемът е малко по-различен. „В действителност редица руски сектори на икономиката с право се считат за стратегически – и чужденци, включително китайци, се допускат там в строго ограничен мащаб.
Второ, в Русия има много пари (страната има излишък в търговията от десетилетия) и наистина атрактивните дестинации бързо се превземат от руски компании, които не се нуждаят от чужденци. А непривлекателните не са нужни на самите китайци. Това се наслагва от липсата на информация един за друг, плюс факта, че преди началото на конфронтацията със Съединените щати през 2018 г. целият свят беше отворен за китайския бизнес, а Русия беше под санкции“, каза Василий Кашин, директор на Център за цялостни европейски и международни изследвания към Висшаташкола по икономика.“Но въпреки всичко това, вече натрупаните китайски инвестиции, очевидно, надхвърлят 40 милиарда долара (има трудности при отчитането им поради офшорния фактор). Като цяло Русия се нуждае не толкова от китайски инвестиции, колкото от достъп до китайския пазар и развитие на индустриалното сътрудничество”, допълва експертът.
Съществува и проблемът с географията. Руските власти се стремят да използват китайските пари за постигане на "ускорено социално-икономическо възстановяване" в Далечния изток. Китайците обаче имат различни виждания за инвестиционно-привлекателните региони на Русия.
„По принцип Далечният изток никога не е бил разглеждан от големите китайски компании като приоритетна инвестиционна зона, защото има незначителен вътрешен пазар и не са твърде много природните ресурси. Китайската бизнес дейност е съсредоточена в Москва, Санкт Петербург и други водещи индустриални региони на Централна Русия, както и в районите на нефт и газ. И това няма да се промени съществено. Няма смисъл да разглеждаме руско-китайското икономическо сътрудничество само през призмата на Далечния изток“, обяснява Василий Кашин.
Политика китайска и глобална
Освен това, според “Глобал Таймс”, Москва и Пекин ще обсъдят въпросите за границите и ваксините.
„Засега страните не могат взаимно да признаят ваксините срещу коронавирус и това вече доведе до практически спиране на комуникацията между руснаци и китайци, както и до намаляване на броя на полетите и сухопътните гранични пунктове. Тези проблеми, възникнали в отношенията между двете страни, чакат своето решение на среща на висшите им ръководители“, пише вестникът.
Не всички експерти и дипломати обаче са съгласни с тази идея. „Аз съм оптимист, който е добре информиран песимист. Струва ми се, че по естествени и разбираеми причини Китай ще бъде един от последните, ако не и последният, който ще се отвори към външния свят, след като пандемията поне отшуми в глобален мащаб”, казва руският посланик в Китай Андрей Денисов. “Нашата и в по-голяма степен американската ситуация с КОВИД се възприема от китайците, извинете за израза, като холера. Те не разбират как е възможно да се води толкова открит начин на живот с такова ниво на заболеваемост”, допълва той.
Всъщност това е труден въпрос. Китай, разбира се, би искал да отвори границите си за руснаци и жители на други страни, но президентът Си Цзинпин има друг приоритет - той не може да позволи пренасянето на зараза в Китай и рязък скок на болестта. През есента на 2022 г. той ще проведе най-важния конгрес на комунистическата партия, след което ще стане първият лидер от много години, преизбран за трети мандат.
В КНР има достатъчно сили, които се противопоставят на подобно нарушаване на традициите, така че другарят Си не иска да позволи на нищо - нито на американците, нито на епидемията - да отслаби позицията му преди конгреса.
Следователно наистина не си струва да се очаква скорошно отваряне на границите – но също така не е необходимо да се възприема този отказ като някаква проява на недружелюбната линия на Пекин към Москва. По-скоро, напротив, през последните години политическите отношения между Русия и Китай излязоха на ново ниво. От приятелство до координирани действия на международната арена.
И тук става дума не само за съвместното патрулиране на водите на Източна Азия от руски и китайски кораби, но и за затягане на позицията на КНР по отношение на Украйна. Ако по-рано Пекин се въздържаше на заседанията на Съвета за сигурност по украинския въпрос, сега той започна да гласува заедно с Русия и също така премина към открита критика на украинските реалности.
„Позицията на КНР спрямо страните от Централна и Източна Европа става все по-изразена по две причини. Първо, значението на връзките с Русия в сегашната среда нараства. Следователно Пекин демонстрира солидарност, по-специално подкрепи исканията на Русия за гаранции за сигурност. Второ, самите страни от региона (не всички, но някои, включително Украйна, Литва, Чехия) започнаха да предприемат ясно антикитайски стъпки под натиска на САЩ. В случая с Украйна това е преразглеждането на сделката с китайците за “Мотор Сич” и ограниченията за технологично сътрудничество с Китай, забавящи разглежданите икономически проекти“, казва Василий Кашин.
Освен това китайското ръководство разглежда украинския фронт като предна линия на отбраната на Тайван. Колкото по-голяма съпротива получават американците в Украйна, толкова по-малко ще бъдат склонни да променят ситуацията около острова (макар и само поради липса на време).
Сега Владимир Путин и Си Цзинпин ще се опитат да премахнат поне някои от спорните въпроси, за да реализират максимално съществуващия потенциал. А на фразата в “Глобал Таймс” „гръб до гръб“ може да се отговори с думите на руския посланик в Китай Андрей Денисов, който цитира китайския класик: „Перспективите са светли, но пътят е криволичещ“.
