Диамантите може и още да са най-добрият приятел на момичетата, но банките им се радват все по-малко.

Това опасение все повече расте сред търговците на диаманти в Антверпен, които предупреждават, че банките рискуват да ударят бизнеса им, несправедливо вкарвайки ги в черни списъци заради опасения за пране на пари, затваряйки сметки или отказвайки да им предложат основни услуги, пише Politico.

Диамантите са жизненоважен бизнес за северния белгийски град, който от векове е водещият световен търговски център за ценните скъпоценни камъни и е дом на 1600 регистрирани компании за диаманти. 86% от всички необработени диаманти в света минават през града.

Битката днес се фокусира върху това дали белгийските кредитори играят своята роля като пазачи на финансовата система, която е под натиск да спира потенциалните мръсни пари след серия от финансови скандали.

От гледна точка на диамантената индустрия обаче въпросът е по-екзистенциален – дали кредиторите ще използват строгите си правила срещу пране на пари като извинение да се отърват от нежелани клиенти.

Изключени от системата

Шашин Чокси, собственик на Swati Gems в Антверпен, е бил „изхвърлян“ на два пъти от банки и сега е принуден да ползва банка извън страната – конкретно Bank of India, което му носи допълнителни такси и закъснения при бизнес плащанията му, равняващи се на една семейна почивка годишно.

„Как мога да търгувам, ако нямам банкова система? Ако купуват от вас, трябва да ви платя“, казва дилърът от офиса си в Antwerp World Diamond Center.

„Ако сумата е над 3000 евро, нямам право да ви платя в кеш. Трябва да бъде с банков превод“, казва той, допълвайки, че рядко в индустрията има преводи за толкова малки суми.

Чокси настоява, че „няма нищо скрито“ в Антверпен заради обема счетоводство и проверки, на които индустрията е подложена днес заради предишни скандали – включително търговията с „конфликтни диаманти“, която помогна за разпалване на насилието през 90-те.

Михаел Фрайлих, белгийски депутат, който представлява Антверпен, казва, че кредиторите несправедливо наказват целия диамантен сектор. Той настоява да влезе в сила закон за „базово банкиране“, според който държавен орган може да се намеси и да избере банка, ако дадена компания вече е получила три отказа.

„Банката не трябва да го приема като предварително зададено, че всеки, който търгува с диаманти, е крадец или престъпник“, казва той. „Всяка индустрия си има определен процент измамници, а диамантената не се различава. Но положението не е по-лошо от останалите индустрии“.

Фрайлих, който е от опозиционната партия New Flemish Alliance, казва, че банките използват правилата да не известяват клиентите при опасения за потенциална незаконна дейност, за да затварят сметки без обяснение – а проблемът сега се разпростира и в други индустрии, включително легалната проституция и хазарта.

„Проблемът е, че ако организациите не получат банкови сметки, те ще започнат да ползват други начини да превеждат пари, дали в брой, чрез неизвестни лихвари или неясни онлайн услуги за криптоплащания, където напълно ще липсва държавен контрол“, казва той.

Неоправдано премахване на риска

Тези компании започват да се обръщат към по-високите ешелони в сферата на финансовите услуги на Европейския съюз.

Банковият регулатор на ЕС публикува доклад по-рано през януари, който предупреждава за „неоправдано премахване на риска“ от банките, които отказват да предоставят услуги на категории „рискови“ клиенти.

Тази група включва търговци на диаманти, но и други бизнеси с интензивен обмен на пари, включително фризьори, както и клиенти като служители на посолства или лица, търсещи убежище.

Европейският банков орган също отбеляза, че компаниите в търговията с диаманти представляват „значителен дял“ от респонденти, заявили, че са им били отказани услуги, например бизнес или спестовни сметки, както и кредитни карти и ипотеки, без да бъде предоставена конкретна причина.

Отхвърлянето на цели групи клиенти може да е сигнал за слаби вътрешни проверки срещу пране на пари в банките и рискува да изключи легитимни клиенти извън финансовата система, заяви още органът.

За експертите по пране на пари обаче диамантената индустрия идва с присъщо високи рискове.

Специалната група за финансови действия (FATF) – световният надзорен орган в прането на пари, определя сектора като „високорисков“ заради фактори като трудности в проследяването произхода на диамантите и високите цени – и двете са предпоставки секторът да бъде привлекателна цел на престъпниците.

„Т.нар. търговци с висока стойност на ценни метали и скъпоценни камъни са призната категория високорискови клиенти. Това идва от регулаторна посока, не от самите банки“, казва Том Кийтинг, директор на Центъра за проучвания на финансовите престъпления и сигурността към лондонския Royal United Services Institute. “Но след като регулатор определи клиентски сектор като високорисков, банките трябва да предприемат по-детайлни надлежни проверки“.

„Това струва пари и отнема времето на служителите, което, преценявайки рентабилността, може да не си струва и така банката избира да затвори сметката на клиентите“, добавя той. „Това е изцяло разбираемо решение“.

Кийтинг обвинява за това диамантената индустрия. „Търговците на диаманти знаят, че са определени като високорисков сектор, затова трябва направят всичко възможно да помогнат на банките да взимат положителни решения спрямо тях“, казва той и допълва: „Често този вид бизнеси не полагат тези усилия и затова не е изненадващо, когато сметките им биват закрити“.

Банкова спасителна мрежа

ЕС засилва усилията си за борба с прането на пари във финансовия сектор и иска да създаде нов надзорен орган, който да прилага по-строги правила.

За белгийските банки по-строгите изисквания означават, че от тях се очаква да действат като мрежа, с която да улавят съмнителните трансакации.

„Развитието през последното десетилетие, с новите европейски директиви, отива в същата посока: укрепва рамката“, казва Рудолф де Пиерпон, говорител на Febelfin, която представлява интересите на белгийския финансов сектор. Този тласък потенциално създава конфликт с клиенти, които все още обработват много парични трансакции, обяснява той.

„Ако клиентите винаги правят същото като преди 20 години, извинете, но има момент, в който ще имате сблъсък“, казва Де Пиерпон.

Банковият представител обаче отрича индустрията да предприема универсален подход към диамантения сектор. „Проблемът е за ограничен брой играчи от диамантения сектор“, казва той.

Дори с плановете за закон за базово банкиране на Белгия – който е приет от парламента, но е в застой в правителството – банките няма да могат да оставят на заден план закона на ЕС срещу изпирането на пари, предупреждава той.

„Белгийският закон не може да е над международното задължение на Белгия да изпълнява европейската директива“, пояснява той.

Според търговеца на диаманти Чокси трудностите с банките вече вредят на Антверпен, а някои играчи се местят или разширяват към други локации – макар че делът за няколко милиарда долара на града в търговията с диаманти расте. „Това ме засяга, защото когато те се преместят, стоките се местят с тях. Без стоки не мога да се издържам“, казва той.

Фрайлих се опасява, че проблемът започва да накърнява имиджа на града.

„Толкова много бизнесмени в сферата на диамантите, които познавам, напуснаха“, казва той, като според него предпочитаните дестинации на Дубай, Тел Авив и Лондон. „Като държава, подкопаваме един от източниците си на гордост – диамантената индустрия. Всички знаят, че диамантите идват от Антверпен. А все повече и повече компании казват, че климатът тук е срещу бизнеса“.

Виктория Тошкова, редактор Елена Илиева