Александър Дугин: Противопоставянето между Запада и Русия нараства

Александър Дугин: Противопоставянето между Запада и Русия нараства
  • Публикация: 
  • Дата:  
    03.02.2022
  • Сподели:

Време е да се замислим сериозно за алтернатива на либерализма и да превърнем геополитическата конфронтация със Запада в пълноценен сблъсък на цивилизации, във война на идеи.

В нарастващата конфронтация между Русия и САЩ и НАТО, може да се каже, със Запада като цяло, трябва да се има предвид факта, че в лицето на Запада имаме работа с дълбоко и изцяло идеологическо явление.

Съвременните политически идеологии възникват в ново време и получават окончателната си форма през 19-20 век. И сред тях първата идеология е либерализмът, отразяващ ценностите и стандартите на буржоазното общество. По време на драматичната конфронтация между либерализъм, комунизъм и национализъм през ХХ век, либерализмът надделя над своите опоненти и конкуренти и се превърна в последната и до момента единствена идеология.

Разбира се, през вековете на своето съществуване либерализмът мутира, променя се, трансформира се, но ядрото му остава непроменено. Това е индивидуализъм, утилитаризъм, хедонизъм, един вид „субективен материализъм“ – култът към частната собственост, парите и капитала.

И днес това е единствената идеология, която претендира за глобална хегемония. Военната мощ и икономическият потенциал на Запада са гръбнакът и инструментът на една много специфична идеология. Посолството на САЩ или ЕС във всяка страна, както и всяка военна база на САЩ и НАТО, изследователските центрове и лаборатории, програмите за безвъзмездни средства, неправителствените организации и дори офистеи на големи западни корпорации и фирми, са в същото време центрове на активна идеологизация - връзки на глобална и глобалистка либерална система.

Военното, политическото, геополитическото, икономическото влияние на Запада в света винаги вървят ръка за ръка с либерализма.

Освен това експанзията на Запада може да започне с всякаква форма на проникване в обществото – някъде всичко започва с политика, някъде с икономика, някъде с пряка военна намеса, някъде с разпространение на технологиите, някъде с научни симпозиуми и конференции, някъде от хуманитарни фондове и екоактивизъм, но навсякъде и винаги (пряко или косвено) това е съпроводено с насърчаване на либерализма и неговите нагласи, които действат като операционна система за всички специфични структури.

Маркс твърди, че идеологията е „форма на фалшиво съзнание“. Впрочем това важи за всяка идеология, включително и за комунистическата. Той имаше предвид, че идеологията винаги е просто апроксимация на реалността и изградена в интерес на управляващата класа.

Грамши, развивайки идеите на Маркс, стига до извода, че влиянието на идеологията е толкова голямо, че понякога може да изпревари промените в реалната структура на обществото. Така болшевиките успяват да изградят социализъм в страна, където капитализъм все още не е съществувал. Идеологията е успяла да подчини реалността. Грамши обобщава опита на ленинизма за по-широк кръг от социални явления и развива „теорията на хегемонията“.

Грамши обобщава опита на ленинизма за по-широк кръг от социални явления и развива „теорията на хегемонията“. Под "хегемония" той разбира именно идеологическата експанзия, която постепенно или рязко (както в случай на революция) подчинява всички други аспекти на обществото. Хегемонията е преди всичко процеси в областта на идеите, културата, мисълта. Това е основното оръжие и същевременно целта на „умствените войни“.

Всичко това пасва идеално на съвременния либерализъм, който претендира да е глобален и универсален: той е истинска идеологическа хегемония, настояваща – както винаги в интерес на управляващата класа (глобалисткия технократичен елит), че реалността е точно такава, каквато я описва либерализмът.

В същото време либерализмът все повече се опитва да скрие идеологическата си същност, опитвайки се да се представи като нещо „за даденост”, за „прогрес”, „развитие” и т.н., тоест за реалността и нейните закони.

Но всъщност, и в това е сходството с последните десетилетия на СССР, пропастта между либералната идеология и действителното състояние на нещата неумолимо расте.

Идеологическата структура се отдалечава все повече от реалността и в резултат тя става все по-агресивна, насилствена и тоталитарна. Всяка идеология, включително либерализма, който доминира днес в глобален мащаб, е нещо виртуално, схема, приближение, конструкция. Ето защо идеологическото съзнание е наречено от Маркс „фалшиво”.

Идеологията е проекцията на субекта върху обекта. Отчасти реалността му се подчинява, отчасти се съпротивлява. Докато една идеология е в състояние да поддържа баланс между действие и реакция, тя е ефективна. Но в един момент вътрешните й възможности са изчерпани и тя вече не се справя с реалността, тя се разпада. Точно това се случи със СССР преди три десетилетия.

Това се случва пред очите ни днес със Запада и глобалния либерализъм. В същото време Западът се опитва да осъществи това, за което СССР дори не е и мислил - напълно прехвърляне на реалността във виртуалност, принуждавайки човечеството да емигрира в дигиталната сфера, да мутира - до постхуманистични проекти за качване на съзнание в облачен сървър, сливане на човек с машина, генно инженерство и прехвърляне напълно на управлението на изкуствен интелект.

Само по този начин – като изключи реалността изцяло и напълно я замени с виртуалност – либералната идеология може да стане тотална и да избегне предстоящия крах.

В същото време противоречията между либералната идеология и проверката на реалността нарастват бързо и всяко забавяне на пълната и необратима миграция към виртуалност е изпълнено с прекъсване на целия проект, срив на глобалната либерална хегемония.

Ако вярвате на постулатите на либерализма, днес човечеството живее в третична – обслужваща и цифрова – икономика, която измести вторичния (индустриален) и още повече първичния (аграрен) начин на живот. Но въпреки това индустриалният и дори селскостопанският фактор не са загубили своето значение (и би трябвало).

Освен това националните държави трябваше да изчезнат отдавна и човечеството трябваше да се обедини в Единен свят, оглавен от Световното правителство (както се казва във всички либерални теории на международните отношения). ООН, а преди нея Обществото на народите, някога са били замислени точно като прототип на Световното правителство, но не са се превърнали в него.

Европейският съюз също не е премахнал напълно националните държави, дори в Европа. Тоест идеологически трябва да има едно, но на практика се случва друго. А междуетническите противоречия между държавите не са изчезнали никъде.

Освен това различните форми на религиозна и етническа (включително расова) идентичност отдавна трябваше да изчезнат, но те съществуват и техните сблъсъци разтърсват не само незападните общества, но и западните.

Джендърната политика вече със закон в почти всички западни страни предписва незадължителността на половата идентичност, тоест счита, че полът е въпрос на индивидуален избор, но в същия този Запад бракът между мъж и жена все още е доминиращ и класическото изображение на семейството остава преобладаващо. В незападния свят е още е по-традиционно.

И така във всичко. Идеологически либерализмът твърди едно, но на практика всичко е съвсем различно. В същото време Западът упорства в своята идеология и хвърля цялата си сила върху онези, които се опитват да я коригират поне малко и да я доближат до реалността.

Видяхме съдбата на Тръмп, който се опита да се върне към реалността и да заеме по-реалистична и по-малко идеологическа позиция - той беше обвинен във всички смъртни грехове: на първо място, "фашизъм", "расизъм", "сексизъм", "супремасизъм" , и т. н. И всичко това, защото си позволи да привлече вниманието към пропуските, участъците и несъответствията между господстващата либерална идеология в САЩ и състоянието на нещата – в същата Америка.

Конфронтацията между Русия (както и Китай, Иран, по-широко – ислямските общества) със Запада, освен геополитическа, има и тази идеологическа основа. Нито Русия, нито Китай са готови да поемат напълно либерализма и напълно и безусловно да приемат законите на хегемонията.

Разбира се, в Русия имаме работа с политическа система на либерална демокрация, икономически капитализъм и фокус върху технократичната дигитализация. Тук се крие нашето противоречие – от една страна, ние сме за либерализъм, но от друга страна категорично се противопоставяме на прякото геополитическо подчинение на Запада и предпочитаме умерена – донякъде остаряла форма на либерализъм, старата школа. И веднага ни налагат всичко.

Китай също прегърна либерализма и глобализацията икономически, но политически запази централизма на комунистическата партия. Той е в по-добра позиция от нас.

Трябва формално да се съобразяваме с правилата, наложени от Запада, но ако не искаме да загубим своята независимост (а това е логичното изискване на глобалистите от онези, които се кълнат във вярност към хегемонията), тогава сме принудени да придадем на тези правила с различно съдържание или внимателно да ги заобиколим.

Днес конфликтът между Русия и Съединените щати е преди всичко в лимитрофна Украйна, но също и в цялото постсъветско пространство и дори в Близкия изток, Африка и е възможно в близко бъдеще и в Латинска Америка - е ситуационен и прагматичен конфликт.

Русия под управлението на Путин възстанови частично суверенитета, който беше почти напълно загубен през 90-те години на ХХ век под управлението на западните реформатори (тоест преки агенти на хегемонията) и Елцин, който изобщо не разбираше нищо.

Но хегемонията и либерализмът са влезли в нашето общество, държава, закони, регулации и практики много дълбоко – много по-дълбоко, отколкото изглежда. Ние отхвърляме само най-крайните форми на либерализъм - пълния външен контрол, примата на международното право над националното право, политиката на джендъризма (законодателно нормализиране на ЛГБТ и други извращения) и т.н., но иначе живеем в същото наложено "фалшиво съзнание" върху нас с всички неговите несъответствия с реалността, като останалия свят – самият Запад и онези общества, които са под неговото решаващо влияние.

И това е, което ни прави уязвими. Ние сме като че ли част от глобалния Запад, бунтуваме се срещу неговия център. Отделен клон, който продължава да работи според стандартите на една корпорация, но вече не е подчинен на главния офис.

Това състояние на нещата е пагубно за Русия. Либералната идеология е на ръба на краха – и то не само на Запад, но и в глобален мащаб. И конфликтът на Русия е именно с нея – с онази структура на фалшиво съзнание, която претендира за глобално господство. Докато приемаме постулатите на либерализма, буржоазната демокрация и капиталистическата система, исторически сме обречени да паднем с нея.

Време е да се замислим сериозно за алтернатива на либерализма и да превърнем геополитическата конфронтация със Запада в пълноценен сблъсък на цивилизации, във война на идеи. За да направим това, ние трябва да прокламираме нашата Идея, нашата идеология и директно да я противопоставим на либерализма. А не размахване и имитиране, както правим досега.

 

 

 

Александър Дугин, Превод: СМ, Поглед.инфо

 

Станете почитател на Класа