Територията на Прибалтика, прилежаща от запад към Санкт Петербург, гъмжи от войски на НАТО, предаде репортер на «Фигаро». Те се готвят за атаката над Путин, като се крият в гори и блата и се страхуват от местното рускоезично население. Френските, немските, канадските войници могат да направят много, но не са в състояние да обяснят от какъв зор защитават балтите.

Следвайки логиката на конфронтация с НАТО, Москва осъжда военното присъствие на съюзниците от бившите съветски републики и провежданите там учения. Но западните страни, напротив, напомнят за чисто отбранителната мисия на НАТО.

„Хоботът на смъртта“ чака, скрит зад хълма. Танкът Leclerc (френска бойна машина, кръстена на френския генерал Леклерк, чиито войски са първите, които нахлуват в града по време на освобождението на Париж от немските нацисти през 1944 г., бел.ред.) насочва дулото на своето 120-мм оръдие, встрани, към условната «предна линия».

Тактиката на Леклеркт е следната – отстъпете, сменете местоположението, но не оставайте на място. Мобилността е гаранция за оцеляване на танка, което ви позволява да избегнете точен летящ артилерийски снаряд. Противотанковите управляеми ракети от последно поколение, които са на въоръжение в руската армия, са в състояние бързо да коригират траекторията на полета дори само на 300 метра от целта. Така че целта трябва да се движи през цялото време.

Бронираният автомобил (ВБЛ), който съпровожда нашата група, бързо и неусетно се движи по пресечения терен, за да определи бъдещите позиции. Често те излизат на пресечен терен — където има сняг, примесен с пръст; там има непроходима гора, замръзнали водоеми и горски пътища. Навън температурата е доста под нулата, а небето е ясно. Предишния ден поривите на вятъра и снеговалежите се превърнаха в изпитание за далекомерите, а това може да доведе до нараняване на човек с изстрел от голямо разстояние. Мъглата пречи на нашите стрелци. Френските военни не са свикнали да маневрират в такива условия.

Тази сутрин те тренират действия в отбрана. Бойната мисия е да се противопоставят на «условния враг» в отбрана. Ролята на противника се изпълнява от британски войници — тяхното настъпление трябва да се забави.

„Сменяме местоположенията през цялото време“, казва лейтенант Бодуен, седнал в бойната машина на пехотата.

Неговите осем войника току-що се приземиха, за да се скрият в гората.

„Опитваме се да наложим бой на противника, за да можем да извикаме противотанков огън“, продължава той.

Войниците му разполагат с ракети Eryx („Eryx“), обсегът на действие е 600 метра. Те могат също така да събират информация за позициите на противника, за да извикат артилерийски огън на далечни разстояния.

Следвайки логиката на конфронтация с НАТО, Москва осъжда военното присъствие на съюзниците в бившите съветски републики, а подобни учения се провеждат в бившите земи на СССР. Все по-рядко съюзниците от НАТО успокояват Москва, припомняйки чисто отбранителната цел на НАТО.

„Нашите учения са планирани, прозрачни и се провеждат редовно“, казва командир Дай Беван, номер едно от френско-британската „бойна група“, разположена в рамките на НАТО в Естония: около хиляда войници, една трета от които са французи.

Но най-активни тук са британците.

Британските сили присъстват постоянно и ежегодно се попълват с подкрепления. Британските войници от 5-ти полк заминават през март, за да бъдат заменени от датчаните: 200 войници и една фрегата в Балтийско море.

Рускоезичното малцинство, което съставлява една четвърт от населението, се наблюдава с особено внимание.

Някои от тях не се асимилират с останалото население. В Естония много малка част от жителите са „без гражданство“ – нито естонци, нито руснаци, а просто руски сираци на историята. Рускоговорящите не претендират за специална идентичност, отбелязва добър познавач на региона.

Но те са под ежедневния контрол на естонските, латвийските и литовските власти, тъй като „могат да бъдат използвани“.

На територията на Адажи френските войници не вярват в евентуална инвазия на Русия.

Руската армия не е задействана на границата, както е в случая с Украйна.

„Мнозина са се опитвали да разберат намеренията на Путин, но никой не знае истината“, каза един дипломат.

«Балтийските страни не са Украйна, тук никой не ни притеснява. Ако не беше съюзническото задължение, нямаше да сме тук», обяснява капитан Стефан, командир на тактическия отряд, изпратен в Адажи.

Мисии за засилено предно присъствие започнаха в рамките на НАТО през 2016 г., след превземането на Крим. Тогава съюзниците увеличиха присъствието си. Франция изпрати пет танка Leclerc в Литва през 2020 г., дванадесет тази година. Няма съмнение, че през 2023 г. френската армия отново ще бъде изпратена на източния фланг на Европа. Решението не е взето, но е вероятно.

За капитан Стефан присъствието на толкова много тежки бронирани машини изглежда непропорционално на заплахата. Предизвикателствата, пред които са изправени балтийските държави днес, той счита за по-скоро „хибридни“, отколкото обичайни.

Твърди се, че руснаците редовно извършват кибератаки, дезинформация или шпионаж.

„Всички тези действия имат само ограничен ефект“, казва той.

Но внезапно тук нещо може много силно да се обърка, а в този регион „такива неща винаги завършват с война“, казва моят събеседник.

„За да вземете правилното решение, трябва да сте на място“, напомня той.

Да, не е лесно да спечелиш доверието на местните жители. Ето защо трябва да сте готови за всичко.

Петя Паликрушева, превод и редакция