В старите времена, когато казваха, че дипломацията (не външната политика на тази или онази държава, а начинът на уреждане на международните отношения) е претърпяла поражение, имаха предвид война. Тоест разрешаването на противоречията не става чрез ума и такта, а с използването на последния аргумент на кралете. Когато оръдията говорят, дипломатите мълчат.
В днешните времена може да се говори за поражението на дипломацията дори преди всякакви артилерийски аргументи. Имайки предвид изчезването на конвенциите и условностите, които осигуряваха дипломатическа дейност - тяхното съществуване даваше надежда за мирно разрешаване на междудържавните противоречия, но сега надеждата няма значение.
Значителна роля в загубата играе т. нар. демократична дипломация, в която народните депутати участват (или се опитват да участват) в междудържавните отношения. Тяхната компетентност по сложните въпроси от международния живот е откровено ниска, но амбицията им е изключително висока. Старият подход за водене на преговори с надлежно упълномощени министри сега се счита за недемократичен и намирисва на тайна дипломация. При която има опасност министрите-преговарящи да пренебрегнат волята на нацията (депутатите знаят по-добре каква е тази воля). А от там не е далеч от държавната измяна. Тръмп и сега Байдън имат какво да кажат за подобни обвинения.
Пример за слонска грация, демонстрирана от демократичната дипломация, е „Законът за привличане под отговорност на Путин, който е внесен в конгреса на САЩ, според “Вашингтон Пост”. Самото име на акта е много неучтиво (макар и демократично). САЩ са имали доста външни врагове - Сталин, Мао Цзедун, Хитлер и други, но при цялата тежест на междудържавните отношения враждебните лидери не са споменавани поименно. Обичайно е да се наричат поименно недисциплинирани ученици или по-ниски чинове, тоест тези, които са във властта на училищната администрация или на командването на поделението. Но случаят с Путин е малко по-различен. Въпреки че, може би, за конгресмените е приятно да се чувстват в ролята на строг учител.
Но Бог да им е на помощ с тънкостите на учтивостта. По-интересното е, че американските депутати възнамеряват да наложат санкции лично на Путин, тоест да го обявят за недостоен за преговори - с изключение на безусловна (дори не почетна) капитулация с последващо съдебно преследване. Не само успехът на подобни консултации, но дори и тяхната основна правна основа поражда сериозни съмнения. И след като премиерът Михаил Мишустин и всички министри също трябва да бъдат подложени на санкции, кой ще остане изобщо на линия?
В същото време те искат да обявят санкции срещу Песков, който по силата на самата длъжност на прессекретар, няма своя лична позиция, а е гласът на Путин и като посланик или пратеник е неприкосновена фигура. Но тук демократичните политици на Съединените щати са подобни на цар Салтан на Пушкин:
“Чул от конника вестта
слисаният цар баща
и едва в гнева си бесен
пратеника не обесил;”
Последният чудесен детайл от законопроекта е изискването да бъдат подложени на жестоки и необичайни санкции базираните в Лондон банкери Авен и Фридман (“Алфа-Банк”). Финансистите не само, че отдавна са под гостоприемния патронаж на Нейно Величество, те си имат работа и с разни руски опозиционери, а санкциите срещу толкова ценни кадри са проява на черна неблагодарност. „Другари конгресмени, станала е чудовищна грешка!”
Дори Илф и Петров обаче отбелязват че е невъзможно да се предвидят всички глупости, които един озверял администратор може да измисли. Това важи и за народните депутати на САЩ.
В резултат на това американските отговорни служители са в трудно положение. Разбира се, основната пречка за сключването на мирно споразумение с мечката, която се е изправила на задни крака и ръмжи (но демократичният Запад я тормози от доста време) е невъзможността да се признае, че всичко някога ще свърши. Включително господството над икумената.
Но към тези обективни трудности, които правят консултациите с Русия изключително трудни, се добавят и трудности от субективен характер. Когато зад вас стои обезумял Конгрес, да се споразумеете за каквото и да било е задача, подобна на квадратурата на кръг.
