Под прикрието на борба срещу дискриминацията на мюсюлманите, различни сдружения се възползват от непрозрачността и услужливостта на европейските институции, за да получават субсидии или да влияят на политиките на общността, разкрива “Фигаро” в свое разследване.
Историята вдигна голям шум. Но без полемиката, предизвикана във Франция и последвалата реакция на Марлен Шиапа (министър на равенството) и Клеман Бон (държавен секретар по европейските въпроси на Франция - бел. ред.), плакатите на Съвета на Европа, популяризиращи хиджаба, без съмнение никога нямаше да бъдат оттеглени. На тях се виждаха две усмихнати жени (едната забулена, другата - не), позиращи до лозунга: “Прославяйте многообразието& уважавайте хиджаба”. Работата е там, че в рамките на европейските институции борбата срещу “ислямисткия сепаратизъм”, която започна Франция, все още е изключение. “Френският секуларизъм е страж, който ни позволява да бъдем предвестници: днес малко страни в Европа са толкова бдителни, колкото нас, за навлизането на радикалния ислямизъм в нашите общества”, обяснява пред “Фигаро” държавният секретар по европейските въпроси.
Осъзнавайки тази слабост, една мъглявина от сдружения, близки до “мюсюлманскобратските” идеи (стратегията на ислямистката мека сила, проповядвана от “Мюсюлманските братя”) възнамерява да се възползва от европейските политики за равенство, за да приравни всяка критика на мюсюлманските предписания с ислямофобията. “Крайната цел” на проекта на “Мюсюлманските братя” е прилагането на шариата и установяването на исляма като единствена и абсолютна истина в рамките на халифат”, обяснява изследователката Амели Шели в своя “Речник на ислямизмите” (Dictionnaire des islamismes). “Познавайки отлично европейското право, мюсюлманското братство се адаптира към политическо-културната среда в Брюксел”, обяснява пред “Фигаро” изследователката във френския Национален център за научни изследвания Флоранс Бержо-Блаклър.
Трябва да кажем, че Европа положи всички усилия в борбата срещу дискриминацията. Така прочутата кампания за популяризиране на хиджаба беше инициирана от Съвета на Европа, но беше подкрепена от Европейския съюз чрез програмата “Граждани, равенство, права и ценности” (под ръководството на европейската комисарка за равенството Хелена Дали), обезпечена с бюджет от 1,5 млрд. евро.
Финансират се сдружения, въпреки близостта им с “Мюсюлманските братя”
Едно от сдруженията впрочем, възползвало се от тези колосални фондове, е ENAR, Европейската мрежа срещу расизма, която се представя за “гласът на антирасизма в Европа” - гигантска структура, която получава близо 1 млн. евро всяка година от европейските институции. Веднъж получила тази финансова манна (сътрудничейки например с програми, ръководени от Манчестърския университет и финансирани от плана “Хоризонт 2020”), Европейската мрежа срещу расизма провежда впоследствие свои собствени изследвания: едно от тях възнамерява, например, да покаже, че политиката на борба срещу тероризма в ЕС е засилила етническата и религиозна дискриминация, особено във Франция.
Съдейки от доклада за дейността ѝ през 2020 г., основната цел на Европейската мрежа срещу расизма е да се появява в публикации и да оповестява собствената си работа. С други думи, лоби, едно от многото, които намират касичка в европейските институции. Един от последните ѝ забележителни доклади напоследък възнамеряваше да докаже с помощта на интерактивна карта, направена въз основа на данните на няколко сродни НПО, че пандемията е задълбочила расистката или ислямофобска дискриминация в Европа. Че системите за здравеопазване и спешна помощ са по-малко достъпни, казва изследователката Елизабет Аркиниго Пардо, за някои етнически или религиозни малцинства поради “структурния расизъм”, разпространен в повечето европейски страни.
Наред с другите лобистки дейности, Европейската мрежа срещу расизма прави също пълен набор от комуникационни инструменти за юристи по спорни въпроси, свързани с присъствието на ислямската култура в европейските общества. Борбата срещу законите, забраняващи носенето на хиджаб на някои публични или лични места, е един от нейните приоритети. Така, заедно с мюсюлманските феминистки асоциации, юристите на Европейската мрежа срещу расизма събраха много документи, целящи да покажат, че Франция и Белгия нарушават основния закон на Евросъюза, тъй като смятат, че френският секуларизъм е “пряка антирелигиозна дискриминация”, заради която “мюсюлманските жени са една от най-потиснатите групи в Европа”.
Освен това бившият ръководител на Европейската мрежа срещу расизма Микаел Пиво, белгийски университетски преподавател, приел исляма, е, според неговото собствено признание, член на “Обществото на мюсюлманските братя”, панислямистка сунитска организация, създадена в Египет преди век, смятана за терористична от много страни в света, включително Саудитска Арабия и Египет. От сегашните членове на Европейската мрежу срещу расизма в него членуват още Интисар Хериги, дъщеря на Рашид Ганучи, създател на тунизийската партия “Енахда”, свързана с “Мюсюлманските братя”. Нейната председателка Карън Тейлър, бивша говорителка на германската Социалдемократическа партия, непрекъснато критикува открито разпускането във Франция на мюсюлманската неправителствена организация Barakacity, “ислямистки офис”, който работи “срещу Републиката” (по думите на френското правителство).
Свързана с Европейската мрежа срещу расизма, FEMYSO (Forum européen des organisations musulmanes de jeunes et d'étudiants - Европейски форум на мюсюлманските младежки и студентски организации) също е организация, финансирана от Европейския съюз (210 хил. евро от 2007 г. насам). Това всъщност е транснационална еманация на Съюза на ислямските организации във Франция, създадена от членове на “Мюсюлманските братя” през 80-те години (преименувана впоследствие на “Мюсюлмани във Франция”).
FEMYSO (Европейският форум на мюсюлманските младежки и студентски организации) от своя страна обединява организации, свързани повече или по-малко с “Мюсюлманските братя”. Там откриваме IslamicCommunity Millî Görüs (Ислямска общност “Милли Гюрю”), предавател на пропагандата на Ердоган в Европа, “Мюсюлманските студенти във Франция”, асоциация, създадена от Фуад Алауи, бъдещият президент на свързаната с “Мюсюлманските братя” UOIF (Union des organisations islamiques de France - Организация на ислямските организации във Франция), или пък лигата на мюсюлманите в Белгия, белгийският еквивалент на UOIF. Дейността на FEMYSO в Европа се състои, подобно на другите вече споменати организации, в лобиране за организирането на пиар и плакатни кампании за свободата за носене на фередже, изследователски проекти, или пък организирането на семинари за млади европейци как да се научат да заклеймяват всеки медиен дискурс, който поставя под въпрос присъствието на исляма в Европа, смятайки го за отговорен за вълната от ислямистки атентати от няколко години насам.
Основател на EMU, Мюсюлманския съюз в Европа, близък до FEMYSO и до CCIB (Колектив за приобщаване и срещу ислямофобията в Белгия, белгийският клон на бившия Колектив срещу ислямофобията във Франция (CCIF), е Андреас Ригер, известен под името Абу Бакр Ригер, скандален германски адвокат, чийто позиции бяха критикувани от влиятелни фигури в германския Християндемократически съюз, както и в Социалдемократическата партия. Той изрази съжаление, че германците не са завършили избиването на евреите: “Също като турците, германците често са се борили за справедливи каузи в хода на историята; но трябва да се съглася, че нашите деди не са били достатъчно последователни по отношение на общия ни враг”, заяви той във видеозапис от 1993 г. В личния си сайт Андреас Ригер позира редом до други противоречиви фигури, като Нихад Ауар, президент на свързаната с “Мюсюлманските братя” организация CAIR, или бившия президент на Босна и Херцеговина Алия Изетбегович, близък на Осама бин Ладен. Освен фондовете, получавани от Катар, както показа нашият колега във “Фигаро” Жорж Малбрюно в книгата си “Катарските досиета” (Qatar Papers), EMU (Мюсюлманският съюз в Европа) е получил и няколко десетки хиляди евро от самия Европейски съюз (според парламентарен доклад от порядъка на 90 хил. евро през 2019 г.).
Двусмислието на борбата срещу ислямофобията
Съзнателен избор ли е подкрепата на европейските институции за тези организаци, или “пробив”? Доклад на Европейската сметна палата от 2018 г. обясняваше, че бенефициентите НПО често са подизпълнители, без Комисията да е информирана за това. Но FEMYSO (Европейският форум на мюсюлманските младежки и студентски организации) беше приет няколко пъти в Брюксел, а за последно на 18 ноември от еврокомисарката по равенството. От своя страна, генералната секретарка на FEMYSO Хиба Латреш беше аплодирана със ставане на крака в самия Европейски парламент през септември след реч за ислямофобията в Европа.
Европейските депутати оцениха през септември 2020 г. в писмен въпрос към Европейската комисия, че сумата на субсидиите, отпускани на ислямистки асоциации за срок от пет години, е достигнала общо 36,5 млн. евро. Те посочват също Ислямската комисия по правата на човека (Islamic Human Rights Commissio), която обвини “Шарли Ебдо” в ислямобофия няколко седмици преди атентатите срещу редакцията през 2015 г., или пък ислямски хуманитарни асоциации, подозрителни за властите в някои европейски страни.
Засилено споделяне на разузнавателни сведения?
В Париж критикуват и липсата на обмен на разузнавателни сведения. “Финансовите потоци наистина са много сложни и невинаги е лесно да се ориентираш в тях. Има и инерция на структурите, рефлекси”, смята Клеман Бон, който призовава да се подобри споделянето на сведения за ислямистките структури в Европа, събрани от отделните държави. Министърът посочва, че е поискал повече прозрачност от Европейската комисия, добавяйки, че трябва да се положат още усилия за споделянето на информация: “Когато във Франция е разпусната една организация, това трябва да бъде обосновано, особено когато е последвано от съдебен спор: тази информация, събрана от правителството, може лесно да бъде предадена на Европейската комисия, при условие, че тя разполага със софтуер за събиране на такива сведения и да упражнява по-добър контрол”.
Остава следната трудност: специфично френският модел на секуларизъм не е актуален другаде в Европа и засега е трудно за Европейския съюз и за Съвета на Европа да наложат толкова строга политика. Знак за тази деликатност е решението на Европейския съд по правата на човека, който през 2014 г. отказа, разбира се, да осъди Франция заради решението ѝ да забрани носенето на бурки на публични места, но изрази сериозни резерви относно съвместимостта на закона от 2011 г. с “правото на зачитане на личния живот”, което възнамерява да гарантира срещу намесата на отделните държави.
Превод от френски: Галя Дачкова
