Не мисля, че властите в Киев в момента целят да провокират Русия към въоръжена намеса. Киевският режим е наясно, че подобна намеса би имала трагични последици за него. Вероятно много по-далеч, отколкото в случая с петдневната война с Грузия.

Зеленски и неговият екип можеха да вземат решение за такъв отчаян акт само в случай на пълен колапс на украинската икономика, но това все още не е направено. Вашингтон също е малко вероятно понастоящем да се интересува от по-нататъшна ескалация на конфликта, както се вижда от неотдавнашното изявление на президента Байдън, че САЩ няма да се намесят въоръжени в случай на „агресия на Москва срещу Украйна“. Това е ясен сигнал към Зеленски.

Напротив, и Киев, и Вашингтон са заинтересовани от запазване на състоянието на напрежение в Донбас. Зеленски се нуждае от това поради силата на вътрешната ситуация, за да поддържа усещането за военна заплаха в украинското общество. Благодарение на това той може да отклони вниманието от вътрешните проблеми на Украйна, главно от социално-икономически характер.

Съединените щати обаче се нуждаят от инструмент за натиск върху Москва като част от глобалната им игра.

Правото на Русия да се намеси в случай на агресия на Киев в Донбас е сложен въпрос. От една страна, Руската федерация не признава народните републики и няма формални съюзнически задължения към тях. От друга страна, в случай на подобна агресия бихме се сблъскали с престъпление срещу мира, както и с нарушаване на Минските споразумения, което би дало на Русия международно правно основание за намеса.

Но считам, че решаващият фактор в случая е правото на Руската федерация да защитава своите граждани на територията на Народните републики Донбас, какъвто беше случаят с Южна Осетия през 2008 г.

Яцек Цезар Камински, главен редактор на списание „Социална критика“

Петя Паликрушева