Ако една дума обхваща основния икономически резултат от пандемията, това със сигурност е „недостиг“. От март 2020 г. нашата световна икономическа система изглежда постоянно ни предава: първо, не можа да осигури необходимото количество лични предпазни средства, след това материали за производство на ваксини, самите ваксини, стоки и суровини, полупроводници и дълготрайните стоки, които зависят от тях, а напоследък и енергия, пише Мартин Сендбу за Financial Times.
Икономическата последица - инфлацията - дойде по-бързо и по-болезнено, отколкото повечето хора очакваха, но не колкото политическите заключения, които много наблюдатели и лидери сметнаха за уместно да изведат: че нито глобализацията, нито капитализмът издържаха теста. Глобализацията, защото тя ерозира националния контрол върху доставките на жизненоважни стоки. Капитализъм, защото частните компании проектираха производството си в стил „точно навреме“, а не „за всеки случай“, давайки приоритет на ефективността в нормални времена пред устойчивостта в извънредни.
Тези присъди бяха гръмко лансирани в началото на пандемията и оттогава вдъхновяват политиката. Всички големи икономически сили, както и много по-малки, действат, за да наклонят глобализираните капиталистически производствени модели към форми, които дават повече контрол на националните власти.
Може би има основания за такъв политически обрат, но основната фактическа предпоставка на новата доктрина за устойчивост и автономия е погрешна. Пандемията постави капиталистическата глобализация на изпитание, с внезапни и огромни скокове в търсенето, и тя го премина блестящо.
Вземете дълготрайните стоки. Заглавията за недостиг са единственото нещо, което изглежда в изобилие, и всеки изпитва забавяне при получаването на стоки, като например автомобили, които преди можеше да има незабавно. Но реалното предлагане на дълготрайни стоки е на рекордно високо ниво. От лятото на миналата година американските потребители ги придобиват в обеми, много по-големи от тенденцията преди пандемията. Много икономики от ЕС, включително Германия, Италия и Холандия, също достигнаха или надхвърлили нивата на потребление на дълготрайни стоки от 2019 г.
Ами полупроводниците? В кратко изследване, публикувано през ноември, Дениъл Рийс и Фуричай Рунгчароенкиткул от Банката за международни разплащания (БМР) показаха, че износът на полупроводници от Тайван и Корея през 2020 г. надвишава обемите, регистрирани през 2019 г., а 2021 г. е по-силна от 2020 г. Експортът в момента изглежда е с 30 процента над нивото отпреди две години. Хюн Сонг Шин от БМР добавя, че продажбите на полупроводници в САЩ са много по-високи, отколкото през годините преди пандемията.
Същото важи и за стоките, които са най-релевантни за самата пандемия. Припомнете си, че паниката около доставките на лични предпазни средства, колкото и да беше реална, се разсея в рамките на около месец. Вносът в ЕС на тестови комплекти и защитни облекла нарасна съответно с 20 и 40 процента.
А ваксините? Има основателни критики относно натрупването на ваксини срещу COVID от богатите страни, докато глобалното им предлагане е оскъдно. Но това е вчерашен проблем. Анализаторите изчисляват, че производителите на ваксини вече произвеждат повече от 1 милиард дози на месец.
Недостиг ли? Какъв недостиг? Разбира се, дори тези забележителни увеличения на производството не винаги бяха достатъчни, за да задоволят растящото търсене. Но далеч от това да ни предаде, глобализираната капиталистическа производствена система се справи, увеличавайки доставките за рекордно време в отговор на едно неочаквано нарастване на търсенето след друго.
Така че, когато се оплакваме от недостиг, ние реално се оплакваме, че предлагането все още не е по-бързо и по-гладко. Не съзнаваме колко много приемаме за даденост, че внезапното, непредвидено търсене се удовлетворява мигновено без забележимо смущение. Това показва колко задълбочено сме интернализирали способността на глобалния пазар да прави точно това. Капиталистическата глобализация търпи репутационните последици от собствения си успех.
Има очевидни условности обаче. Произвеждането на достатъчно за всички не гарантира, че всеки ще получи дял: справедливото разпределение не е една от силните страни на капитализма. Правителствата помогнаха за координирането, да не говорим за финансирането, на производствения капацитет - добре регулираните пазари работят най-добре. И без съмнение политиката има роля в гарантирането, че дори краткосрочни прекъсвания - като при доставките на лични предпазни средства по време пандемия - не се случват.
Но като изключим тези уговорки, коя друга социална организация на икономическото производство някой смята, че би могла да отговори толкова добре на колебанията в глобалните модели на търсене през последните 21 месеца?
Няма причина да мислим, че ренационализираните вериги за доставки - намаляване на глобализацията - биха могли да увеличат производството по-бързо от настоящата ни система. И защо трябва да очакваме една по-контролирана от държавата производствена система - намаляване на капитализма - да бъде или по-справедлива, или по-устойчива, като се има предвид неуспеха на държавите да осигурят адекватни запаси „за всеки случай“ или да разпределят справедливо ваксините по целия свят?
В най-добрия случай можем да се надяваме леко да променим глобализирания капитализъм, за да го направим още по-добър. На всяка цена трябва да инвестираме в запаси или да изискваме от фирмите да се диверсифицират, обяснявайки на данъкоплатците застрахователната обосновка на допълнителните разходи - но трябва да ги свеждаме до минимум в добри времена, когато световните пазари функционират нормално. Трябва да увеличим публичните и частните инвестиции и да обмислим репатриране, когато националната сигурност изисква вътрешен контрол. Но като цяло урокът от пандемията за глобалната политика в областта на веригата за доставки е тя да бъде оставена на мира.
Петър Нейков, редактор Елена Илиева
