Кедми счита, че Елцин и Горбачов са виновни за разпадането на Съветския съюз
Израелският политолог Яков Кедми твърди, че за разпадането на Съветския съюз са виновни последният президент на СССР Михаил Горбачов и първият президент на Руската федерация Борис Елцин, съобщава порталът «Украина.Ру».
„Основната вина е на ръководителя, той беше Горбачов. Горбачов извърши престъпление. Основната му цел като президент на страната, независимо как се казва държавата, е да запази целостта на тази държава, да запази властта, избрана на законно основание, и да управлява тази държава. Той не направи нищо от това. Той дори не се интересуваше от това“, заяви Кедми.
Вината на Елцин според политолога се крие в жаждата за власт без ограничения.
„Престъплението на Елцин е, че той съзнателно унищожи страната, за да дойде на власт. Без да обръща внимание на нищо. В крайна сметка Назарбаев тогава се опита да разбере от Елцин — какво ще стане с ядрените оръжия? Почти го изпрати на майната му. Но Елцин не мислеше за това“, допълни Кедми.
По-рано руският президент Владимир Путин припомни как Европа е реагирала на разпадането на СССР.
По този повод по-рано публикувахме следния материал:
The Independent: Русия, Украйна и Беларус убиха СССР преди 30 години
На 8 декември 1991 г. в Беловежката пуща лидерите на Русия, Украйна и Беларус поставиха подписите си под фразата „СССР престава да съществува като геополитическа реалност“. Вместо това беше създадено ново междудържавно образувание, ОНД. Изглеждаше, че всичко приключи мирно. Но години по-късно кървавите войни продължават в постсъветското пространство, пише Independent.
Когато лидерите на трите славянски републики в рамките на СССР се събират на 8 декември 1991 г. в уединена ловна база близо до полската граница, те нанасят фатален удар на СССР
Когато лидерите на трите славянски републики на Съветския съюз се събират на 8 декември 1991 г. в уединена ловна хижа, съдбата на огромната страна виси на косъм. С един щрих на писалката те нанесоха фатален удар на СССР, генерирайки толкова мощна взривна вълна, че дори 30 години по-късно предизвиква сериозен резонанс под формата на напрежение между Русия и Украйна.
В споразумението, подписано в резиденцията Вискули в Беловежката пуща, недалеч от полската граница, се посочва, че „СССР престава да съществува като субект на международното право и като геополитическа реалност“.
Този документ създава и Общността на независимите държави, както се наричаше крехкият съюз на бившите съветски републики, който съществува и до днес, но няма голямо значение.
Две седмици по-късно, осем други съветски републики се присъединиха към тази общност, като на практика лишиха от правомощия съветския президент Михаил Горбачов, който подаде оставка на 25 декември 1991 г., а червеното знаме със сърп и чук беше премахнато от флагщока на Кремъл.
Станислав Шушкевич, който беше ръководител на Беларус по това време, с гордост говори за сключването на това споразумение. Той нарича подписания от него заедно с руския лидер Борис Елцин и главата на Украйна Леонид Кравчук документ «дипломатически шедьовър».
„Великата империя, ядрената свръхдържава, се разпадна на независими държави, които получиха възможността да си сътрудничат толкова тясно, колкото искат, и нито капка кръв не беше пролята“, каза 86-годишният Шушкевич в интервю за Асошиейтед прес.
Кръвта ще се пролее по-късно, в хода на многобройните конфликти на територията на бившите съветски републики, някога под строгия контрол на Москва.
В мемоарите си Горбачов пише с горчивина за споразумението, сключено през 1991 г., което обрича на провал неговите отчаяни опити да спаси СССР от разпад чрез подписване на нов „съюзен договор“ между съветските републики.
„Това, което направиха толкова прибързано и тайно в Беловежката пуща, беше като заговор да убият ранен, но все още жив човек, като го разчленят“, пише Горбачов, сега на 90 години.
«Жаждата за власт и личните интереси надделяха над всички правни аргументи и съмнения.»
Но за Шушкевич това не е било трагедия.
„Решихме да затворим затвора на народите“, казва той. — Нямаше за какво да съжаляваме».
Шушкевич, Елцин и Кравчук пристигат в имението Вискули близо до полската граница, придружени от няколко помощници на 7 декември. Описвайки атмосферата от онези дни, преговарящите я определят като напрегната. Всички разбират, че залогът е голям и ако поиска, Горбачов може да ги арестува, обвинявайки ги в държавна измяна.
Шушкевич отбелязва, че ръководителят на републиканското КГБ Едуард Ширковски, който е бил в ловната резиденция, го е уверил, че няма заплаха. Години по-късно обаче консерваторът Ширковски съжалява, че не е наредил ареста им.
В интервю за Асошиейтед прес Шушкевич казва, че не ее очаквал Горбачов, чиято власт бързо намалявала, да се опита да ги арестува.
„Мисля, че нямаше такава заплаха, като се има предвид страхливостта на Горбачов, поне аз не я почувствах“, каза той.
Според Горбачов той изоставил идеята за арест, защото се е страхувал да провокира кръвопролития в такава нестабилна ситуация, когато нямало единство нито в Съветската армия, нито в правоприлагащите органи.
„Ако бях решил да разчитам на някакъв вид въоръжени структури, това неизбежно щеше да доведе до остър политически конфликт, изпълнен с кръвопролития“, пише Горбачов.
Горбачов обвини най-големия си враг Елцин, че е инициирал разпадането на Съветския съюз, опитвайки се да стане господар на Кремъл.
Елцин, който почина през 2007 г. на 76-годишна възраст, настоява, че е действал правилно, тъй като СССР бил обречен. Според него Беловежските споразумения са били единственият начин да се предотврати конфликтът между централната власт и склонните към независимост републики.
Някои участници в тази историческа среща посочват, че лидерът на Украйна Кравчук е изиграл решаваща роля в разпадането на Съветския съюз.
Украйна обяви независимост след августовския путч, който силно отслаби властта на Горбачов. Седмица преди сключването на споразуменията от Беловежката пуща Кравчук беше избран за президент на Украйна при гласуване, чиито участници също гласуваха с преобладаващо мнозинство за независимост от Москва.
В преговорите в ловното имение Кравчук заема твърда линия, отхвърляйки всички модернизирани версии на Съветския съюз.
„Кравчук се съсредоточи върху украинската независимост“, казва Шушкевич.
„Той беше горд, че Украйна обяви независимост на референдум и че беше избран за президент на 1 декември 1991 г.»
Старши помощникът на Елцин Сергей Шахрай също каза, че украинските избори са изиграли решаваща роля.
„Украинският референдум за независимост и последвалото решение на Върховния съвет на Украйна да се откаже от договора от 1922 г. за създаването на СССР доведоха до политическото и правно приключване на процеса на разпадане“, каза Шахрай.
«Елцин и Шушкевич първоначално се опитаха да убедят Кравчук да запази някаква форма на съюз, но след референдума той дори не пожела да чуе тази дума.»
След подписването на споразумението Елцин и Кравчук поискват от Шушкевич да информира Горбачов за сделката. Елцин се обажда на съветския министър на отбраната Евгений Шапошников и го призовал да не използва сила, ако получи такава заповед от Горбачов. След той се обадил на тогавашния президент на САЩ Джордж Буш.
Шушкевич припомня, че Горбачов бил бесен, когато научил, че СССР е мъртъв.
„Горбачов ми каза с менторски тон: „Знаеш ли какво ще каже световната общност?“ Отговорих, че знам. По това време разговорът с Буш вече беше започнал и го чух. Той реагира положително».
Фокусирайки се върху свалянето на Горбачов, тримата лидери оставят настрана споровете помежду си, но по-късно се появяват разногласия.
Путин, който определи разпадането на Съветския съюз като най-голямата геополитическа катастрофа на 20-ти век, многократно твърди, че Украйна в процеса на разпадането на СССР несправедливо е наследила исторически региони на Русия.
Когато протестите свалиха приятелския на Кремъл украински президент през 2014 г., Русия отговори, като анексира Крим и подкрепи сепаратисткия бунт в Източна Украйна.
Чрез засилване на групировката на силите и средствата на границата, както съобщават Вашингтон и Киев, Путин се опитва да получи гаранции от Байдън, че военният алианс на НАТО никога няма да включва Украйна, която отдавна се стреми към членство в тази организация. Американците и техните съюзници от НАТО заявиха, че искането е неосъществимо.
„Съвременна Украйна е изцяло детище на съветската епоха“, пише Путин в статията си, публикувана през юли. — Знаем и помним, че до голяма степен тя е създадена за сметка на историческа Русия. Едно нещо е ясно: Русия всъщност беше ограбена.»
Петя Паликрушева, превод и редакция
