Интервютата за работа рядко са забавни, особено когато сте млади. Никога няма да забравя началния въпрос в първото си интервю по схемата за стажанти на Financial Times: „И така, освен седмицата преди интервюто, четяхте ли вобще FT?“, пише Сара О’Конър.

Младите хора днес са изправени пред различно, но не по-малко сериозно предизвикателство. Те откриват, че се усмихват тревожно в камерата на лаптопа си, отговаряйки на въпроси, докато таймерът тече без изобщо да има човек, с който да общуват.

Големите работодатели използват тези „асинхронни видео интервюта“ (AVI), за да намалят броя на кандидатите за работа до по-малка група, с която да могат да се срещнат лично. Платформи като HireVue и Modern Hire записват кандидатите, отговарящи на предварително определени въпроси, обикновено с ограничение на времето за всеки отговор. В някои случаи записите ще се гледат от мениджърите по наемане. В други, алгоритмите на платформата ще оценят кандидата въз основа на казаното от него или дори на изражението на лицето му.

AVI са все по-обичайни. От работодателите, прибегнали до видео интервюта в Обединеното кралство през периода 2019-20 г., 46% са ги правили с интервюиращ, 30% са използвали автоматизирани видео интервюта, 24% са използвали комбинация от двете, според Института на студентските работодатели.

Тези интервюта могат да се правят евтино и в мащаб: една верига за хранителни стоки в САЩ провеждаше по 15 хил. на ден по време на пандемията, според HireVue. Платформите казват, че процесът е по-справедлив и по-малко пристрастен от служителите, които набират персонал, което води до избиране на по-добри и по-разнообразни кандидати.

Разбира се, има ожесточен дебат дали алгоритмите всъщност биха могли да засилят човешките пристрастия, вместо да ги премахнат. Други твърдят, че някои продукти с изкуствен интелект са просто дигиталeн пенкилер, на който разчитат доверчиви отдели по човешки ресурси.

Но освен да проучат дали технологията работи по предназначение, работодателите трябва да обърнат повече внимание на това как процесът засяга потенциалните служители. Изследователи от бизнес училището на университета на Съсекс, съвместно с Института за изследване на заетостта, предупредиха, че младите, търсещи работа, се чувстват объркани, дехуманизирани и изтощени от автоматизираните системи за набиране на персонал.

Джимийт Ша, който е в последната си година в университета на Съсекс, е направил около седем AVI през последните две години. Той се опитва да „осъществи контакт с очите“ с камерата, но му е трудно да не гледа собственото си лице на екрана. „Изобщо не се чувствам естествено. Особено защото, когато съм на интервю лице в лице, мога да се усмихвам, докато говоря, но когато съм във видео и се опитам да го направя, не изглежда както трябва".

Той се притеснява, че ако погледне надолу или нагоре, ще изглежда, че чете бележки. „Чувствам се като робот“, споделя той. В повечето случаи той не е имал възможност да прегледа видеата и не му е било казано дали човек или машина ще го оценява. Той никога не е получавал подробна обратна връзка след отказ.

Въпреки че е трудно да се общува естествено в такава неестествена ситуация, платформите призовават търсещите работа да бъдат „автентични“, за да имат най-добрия шанс за успех. „Вълнувайте се и споделете енергията си с камерата, оставяйки вашата личност да заблести“, съветва HireVue. В дискусионния форум Reddit кандидатите за работа споделят съвети за справяне, като например да прилепят усмихнато лице до камерата.

Някои платформи се подобряват. От HireVue ми казаха, че най-добрата практика е да има „функции за намаляване на тревожността“, като например възможността кандидатите да тренират отговори на въпросите и да ги записват. Платформата винаги казва на кандидатите дали изкуствен интелект ще оценява отговорите им.

Д-р Захира Джейзър, асистент в бизнес училището на университета на Съсекс, казва, че студентите са карани да вярват, че технологията е безупречна, дори когато имат затруднения с нея. Тя познава студенти, за които английският е втори език, които намират видео интервютата за особено стресиращи. „Това е рецепта за крах в самочувствието на студентите“, коментира тя. „Сега се гледам в огледалото в решаващ етап от живота си, опитвайки се да вляза на трудовия пазар... и ми казват, че всички грешки са мои, защото това е перфектна технология."

Работодателите също ще загубят. AVI избират хора, които могат да говорят в празно пространство, а не такива, които могат да взаимодействат добре с другите, макар че второто е по-важно на повечето работни места. Нещо повече, интервюто е първият реален досег на компанията с потенциалните служители, някои от които тя ще иска да наеме. Това трябва да бъде шанс и за двете страни да научат повече една за друга.

Лесно е да се въодушевим от новите технологии, но работодателите трябва да се вслушат в гласовете на предполагаемите „дигитални хора“, които сега са неин обект. „Ако някога съм от другата страна на масата“, ми каза Ша, „най-малкото ще се обадя по телефона“.

Петър Нейков, редактор Елена Илиева