Турската лира премина праг на болка, който в миналото е водел до увеличения на лихвите, но този път нещата може би не седят по същия начин. Валутата изтри 39% от стойността си от септември насам, изпреварвайки пониженията от 2014 г., 2018 г. и 2020 г., когато централната банка стабилизира положението, увеличавайки лихвите.
Но липсата на сходен отговор този път притеснява трейдърите, според които ще е необходимо увеличение от поне 500 базисни пункта, за да се предотврати достигането на ново дъно за турската валута.
„Не вярваме, че Ердоган може някога да спре да се намесва (в решенията на) Централната банка на Турция, това му е в кръвта“, коментира Тим Аш, старши стратег на Bluebay Asset Management. „Турция се нуждае от компетентен и силен управител на централната банка, способен да устои на Ердоган“, допълва той.
Въпреки че правителството на Ердоган не показва слабост в лицето на кризата – обвинявайки пазарите за „нездравословни“ ценови движения веднъж, хвалейки ползите от евтината лира втори път – действията на централната банка говорят за растяща тревожност. Само този месец властите се намесиха на валутния пазар три пъти, като всеки път се очакваше, че лирата ще премине прага от 14 лири за долар.
И все пак възстановяването убягва. А за да се спаси лирата не е необходима продажбата на милиарди долари, а поставянето на основната лихва в унисон с инфлацията и убеждаването на пазара, че президентът няма да се меси в работата на централната банка, показва проучване на Bloomberg сред 12 анализатори.
Въпреки че увеличение от 500 базисни пункта е минималното, посочено от респондентите в допитването, някои от тях призовават за ръст до 1000 базисни пункта, което ще отведе едноседмичната репо лихва до размер от 25%. И на фона на ускоряващото се увеличение на цените, което достига 21%, без да показва признаци за забавяне, прагът за спасение на лирата постоянно се променя.
След преврата през 2016 г. правителството на Ердоган ускори приемането на политики за бърз растеж чрез приток на евтино кредитиране. Подходът не се е променил дори когато това доведе до ускорение на инфлацията, която почти се утрои за пет години.
Това, което се промени, е степента на толериране на поевтиняването на лирата от страна на централната банка и правителството. През 2014 г., след като вълната на разхлабване на паричната политика разтърсваше развиващите се пазари месеци наред и предизвика поевтиняване от 25% на турската валута, централната банка премина към затягане на лихвите. През 2018 г. се задейства след 37% обезценяване. Миналата година прагът бе от 36%.
Като се има предвид това, централната банка би трябвало вече да е предприела действие. Вместо това се очаква ново намаление на лихвата на 16 декември. Правителството е „решено“ да не увеличава лихвите, каза по-рано в неделя финансовият министър Нуредин Небати.
„Този път е различно, защото намаленията на лихвите са оправдавани, за да влязат в наратива на икономическата трансформация“, посочва Ибрахим Аксой, главен икономист на HSBC Asset Management Turkey.
На Турция може би ѝ изтича времето за настройване на паричната политика. Поевтиняването на валутата вече се отразява на търговията с честа смяна на цените за ключови стоки. Това на свой ред унищожава търсенето и оттам води до бавен икономически растеж. Още по-лошо, може да доведе и до рецесия, казва Ричард Сийгъл, анализатор на Ambrosia Capital.
Всъщност евтиното кредитиране у дома и внесената инфлация чрез евтината лира се сблъскват, правейки икономическия растеж волатилен през последното десетилетие. Така например производството нарасна бързо със 7,5% през 2017 г. и се забави до 0,9% през 2019 г.
Този път нещата обаче са далеч по-лоши. При липса на по-затегната парична политика инфлацията се ускорява през 13 от последните 14 месеца и е на равнище от 21,31% през ноември. Според Тим Аш може да достигне до 30% скоро. Това прави риска от рецесия още по-голямо притеснение за инвеститорите, отколкото потенциала за недостиг на долари.
„Волатилността е вероятно да продължи три до шест месеца и затова бихме били предпазливи по отношение на този пазар през този период“, коментира още Ричард Сийгъл.
Елена Илиева, редактор Бойчо Попов
