Защо в Америка расте злобата срещу Русия

Защо в Америка расте злобата срещу Русия
  • Публикация:  classa.bg***
  • Дата:  
    13.12.2021
  • Сподели:

Нанасянето на превантивен ядрен удар срещу Русия вече не е безумна фантазия на авторите на евтина литература. Такива авантюристични предложения се хвърлят от някои американски политици почти всеки ден. Защо интензитетът на злобата към страната ни в САЩ достигна такива степени - и как това е свързано със ситуацията около Украйна?

 

„Имахме зли крале. Имахме идиотски крале. Но не си спомням някога да сме били прокълнати с появата на зли идиоти в ролята на крале. Тази фраза на героя от "Игра на тронове" Тириън Ланистър вече може да бъде приложена напълно към значителна част от американския външнополитическо естаблишмънт.

 

Тяхното злобно отношение към Русия е съчетано с неразбиране на американските национални интереси. Желанието им да „унищожат Картаген“ по всякакъв начин надделява над осъзнаването, че Америка в сегашното си състояние се нуждае от здрав руски Картаген (за унищожаването на който ще са необходими твърде много ресурси) и като цяло, ако не приятелски, то с неутрални отношения. В крайна сметка китайският Атила вече събира войски, за да предизвика американския Рим.

 

Байдън се е провалил

 

Настоящият президент на САЩ Джоузеф Байдън разбира това. Най-малкото още през лятото на 2021 г. в Женева той предложи спиране на ескалацията на двустранните отношения, а през декември проведе нова среща на върха с руския президент за това как спирането на ескалацията да се превърне в деескалация. Точното съдържание на последната среща не е известно, но по косвени индикации може да се заключи, че страните са постигнали някакви споразумения. По-специално, САЩ признават опасенията на Русия относно разширяването на НАТО и ще организират среща на високо равнище с участието на Москва, Вашингтон и „някои от страните-членки на Алианса“. Очевидно най-конструктивното (ако искат срещата на високо равнище да завърши успешно) или най-разрушителното (ако Байдън има нужда от срещата в името на срещата) решение.

 

 

Конструктивните сили в Съединените щати подкрепиха срещата на високо равнище и курса на Байдън за деескалация. „Няма да спечелим нищо от военна конфронтация с Русия, но можем да загубим много“, казва известният американски телевизионен водещ Тъкър Карлсън.

 

Тези сили обаче са в малцинство – най-малкото в информационното пространство. Поведението на Байдън на срещата на високо равнище не беше разбрано и дори посрещнато враждебно от значителна част от политиците, експертите и журналистите – както от републиканците, така и от средите на демократите. Тези хора смятат, че дипломатическите отстъпки, направени от Байдън към Путин, ще доведат не до компромис с Москва, а до осъзнаване на руския президент за възможността да постигне своите уж разрушителни цели (потискане на Украйна, противопоставяне на НАТО) чрез дипломатически средства.

 

Затова американските медии започнаха да издават заглавия в духа на „как Путин използва Байдън, за да направи Русия отново велика“. Твърди се, че в преговорите с Владимир Путин Джоузеф Байдън е трябвало да демонстрира сила и решимост, да притисне и сплаши руския президент - и вместо това всъщност е помогнал за увеличаване на влиянието на Москва над страните от постсъветското пространство.

 

"Поне за няколко дни"

 

Сплашват, сдържат, мачкат – тези глаголи често се използват от антируските политици.

„Това са ястребите сред консерваторите (т.нар. неоконсерватори) и сред либералите (интернационалистите). И тези групи винаги са твърдели, че на Русия не трябва да се правят никакви отстъпки или дори да се приема легитимността на руските опасения, по-специално относно европейската сигурност. Те призовават Русия да бъде максимално ограничена в постсъветското пространство и да не ѝ се позволява да проектира влиянието си извън руските граници. И накрая, те открито подкрепиха сепаратизма в Русия. Техният идеал е превръщането на Русия в много по-малка територия в класическа национална държава с демократична форма на управление и прозападна ориентация“, коментира Дмитрий Суслов, заместник-директор на Центъра за всеобхватни европейски и международни изследвания във Висшата школа по икономика.

 

По-специално заместник-помощник-министърът на отбраната на САЩ Ян Бжежински (син на Збигнев Бжежински) предлага Русия да се изключи от СУИФТ за няколко дни. Осъзнавайки отлично, че това предложение е ирационално. „Много е добре, нека я изключат, имаме резервно копие на тази система, което вече заяви ръководителят на руското външно министерство. Чудя се как ще ни плащат за петролните продукти, ще носят пари в куфари ли?”, пита руският сенатор Владимир Джабаров. Но основното тук не е рационалността, а нужният идеологически подход.

 

Доскоро именно тази агресивна група политици с абсолютно същите приоритети („идеологията пред рационалността“), беше, ако не определяща, то поне много силно влияеща върху формирането на американската външна политика спрямо Русия. Нещо повече, общата радикализация на вътрешната политика в САЩ (на фона на засилването на външната политика и военния капацитет на Москва) доведе до еволюция на възгледите на тези политици и то в никакъв случай в конструктивна посока.

 

„През последните години – особено от началото на украинската криза – радикализмът на техните идеи се засили. Те започнаха да предлагат много по-резки решения - по-специално прекъсване на връзката на Русия от СУИФТ”, казва Дмитрий Суслов. В допълнение към СУИФТ, представителят на тази ястребова групировка Джон Болтън призовава за по-активно използване на силите на НАТО в постсъветското пространство - например с помощта на Алианса да се извърши намеса в делата на Приднестровието и да се разреши този териториален конфликт със сила. Като се има предвид, че в Приднестровието има хиляди руски войници и стотици хиляди граждани на Руската федерация, такова „разрешаване на кризата“ очевидно ще доведе до война. За което Болтън е готов - но не и президентът Байдън и самата Америка.

 

Кой ще заговори н руски?

 

Въпреки това, най-популярните теми за антируските ястреби в САЩ са “Северен поток-2” и Украйна. Джоузеф Байдън вече отстъпи и от двете си позиции – той каза, че няма да има санкции срещу газопровода (за да не се карат с германските съюзници) и че САЩ нямат морални и правни задължения да защитават Украйна, този въпрос изобщо не е на дневен ред.

 

Ястребите, от друга страна, смятат, че въпросите трябва да бъдат повдигнати и по двете точки едновременно, тъй като те са взаимосвързани. Според сенатор Тед Круз пускането в експлоатация на „Северен поток 2“ ще позволи на Русия „да въведе танкове в предградията на Киев“. В крайна сметка, както твърди той, именно страхът от прекъсване на транзита на газ през украинската газова система предотвратява опит за завземане на цяла Украйна през 2014 г.

Но какво го интересува американецът на улицата от съдбата на страна, за която той дори не знае нищо? „Какво ще стане, ако не защитим Украйна?”, Тъкър Карлсън задава въпрос на сенатора от Айова Джони Ернст, който също активно се застъпва за максималното съдействие на Киев: “Какво, децата в столицата на щата Де Мойн ще заговорят на Руски ли?”

 

Сенатор Тед Круз обаче има отговор на този въпрос. Той уверява, че завземането на Украйна от Путин ще бъде стъпка към превръщането на Русия в суперсила, която отново – както преди половин век – ще застрашава САЩ с унищожение. „Ако Джо Байдън не промени курса си, тогава разсекретените документи ще покажат, че е много вероятно в рамките на следващите 90 дни Русия да нахлуе в Украйна и да предприеме критична стъпка към възстановяването на Съветския съюз“, казва сенатор Круз.

 

Не е изненадващо, че с такава логика предложенията за подкрепа на Украйна вече надхвърлят границите на дори не на разумното, а на безопаснота. Така републиканските сенатори Робърт Уикър и Джим Инхоф молят Вашингтон да увеличи драстично помощта за Украйна – с оръжие, логистика и дори американски военни части. Освен това сенатор Уикър предлага на Вашингтон да не изключва възможността за превантивен ядрен удар по Русия .

 

Руското посолство във Вашингтон вече нарече подобни изявления "безотговорни" и припомни, че в ядрена война няма победители. Въпреки това, напомняния като тези могат да вразумят адекватно-злите или добродушните идиоти. Но на злите идиоти в ролята на сенатори, за съжаление, те не са интересни.

 

 

Кеворк Мирзаян, Превод: В. Сергеев, Поглед.инфо

Станете почитател на Класа