Преди 30 години, на 18 октомври 1991 г., Съветският съюз възстанови дипломатическите си отношения с Израел, които бяха прекъснати още през 1967 г.
Отношенията между съветската и еврейската държава остават трудни в продължение на много години. Но именно Съветският съюз по всякакъв начин допринесе за създаването на Израел през 1947 г. и му помогна да оцелее във враждебната среда. В мрежата можете да намерите много публикации за това. AиФ избра някои свидетелства и помоли експерт да ги коментира.
Как помогна Москва?
„В СССР беше подготвено правителство „за евреите на Палестина“, пише д-р Валерий Яременко, бивш водещ научен сътрудник от Института за военна история на МО на РФ. Премиер на новата държава трябваше да стане Соломон Лозовски, член на ЦК на ВКП/б/, бивш заместник-народен комисар на външните работи, директор на Совинформбюро. Два пъти Героят на Съветския съюз, танкистът Давид Драгунски беше одобрен за поста министър на отбраната, а Григорий Гилман, старши офицер от разузнаването на ВМФ на СССР, - министър по военноморските въпроси.
Но в крайна сметка беше създадено правителство от Международната еврейска агенция начело с нейния председател Бен-Гурион (родом от Русия) и вече готовото да лети за Палестина „сталинистко правителство“ беше разпуснато.
Приемането на резолюцията за разделянето на Палестина на практика беше сигнал за началото на арабско-еврейския въоръжен конфликт. Американците наложиха ембарго върху доставките на оръжие в региона, британците продължиха да въоръжават арабските си сателити, евреите останаха без нищо: партизанските им отряди можеха да се защитават само със самоделни оръжия, както и пушки и гранати, откраднати от британците.
По заповед на Сталин още в края на 1947 г. в Палестина започват да пристигат първите пратки стрелково оръжие – главно през Чехословакия. И отначало изпращат трофейни немски и италиански оръжия, както и такива, произведени в Чехословакия, в заводите на Skoda и ChZ. Прага тогава е направила добри пари от това.
Летището в Ческе Будейовице беше основната претоварна база. Пак там, в Ческе Будейовице, се обучаваха танкисти и парашутисти. 1,5 хиляди пехотинци от Израелските отбранителни сили бяха обучени в Оломоуц, други 2 хиляди - в Микулов. Медицинския персонал се обучава във Вилке Штребне, радисти и телеграфисти в Либерец, а електромеханици в Пардубице.
Заедно с оръжията, от страните от Източна Европа в Палестина пристигат евреи-военни, които имат опит от участието във войната срещу Германия. Съветските офицери също отидоха тайно в Израел. Съветското разузнаване също имаше големи възможности. Според генерала от Държавна сигурност Павел Судоплатов, „използването на съветските разузнавачи в бойни и саботажни операции срещу британците в Израел започва още през 1946 г.“.
Специалните сили на Израел са създадени от нулата. Пряко участие взеха най-добрите офицери на НКВД-МГБ („Сталинските соколи“ от отряд „Беркут“, 101-во разузнавателно училище и командването „С“ на генерал Судоплатов), които имаха опит в оперативна и саботажна работа и в създаването и обучението на командоси: Отрощенко, Коротков, Вертипорох и десетки други.
Освен тях в Израел спешно бяха изпратени двама генерали от пехотата и авиацията, вицеадмирал от ВМС, 5 полковника и 8 подполковника и, разбира се, младши офицери за пряка работа на земята. Съветските офицери бяха облечени в израелски униформи, а руските им имена бяха променени в документите на еврейски. В Москва създаването на израелските специални служби беше контролирано от генерала от ДС Павел Райхман.
Израел Натанович Халперин (роден във Витебск през 1912 г.) става основател и първи ръководител на разузнаването „Мосад“, създава службата за обществена сигурност и контраразузнаване Шин Бет. Той влезе в историята на Израел и неговите специални служби под името Исер Харел.
Знаменитите "трима капитани" Николски, Зайцев и Мальованний буквално от нулата организираха работата на специалните части на Израелските отбранителни сили, двама морски офицери (имената им не можаха да бъдат установени) създадоха и обучиха военноморския „спецназ“ на Израел.
На 18 май Съветският съюз първи призна де юре еврейската държава. По повод пристигането на съветските дипломати 2000 души се събраха в сградата на едно от най-големите кина в Тел Авив, Естер, а други 5000 души стояха на улицата и слушаха излъчването на всички речи. Над масата на президиума бяха окачени голям портрет на Сталин и лозунгът „Да живее приятелството между Държавата Израел и СССР!“.
Колко съветски войници са заминали за Палестина преди и по време на Войната за независимост не се знае със сигурност. Съгласно данните от израелски източници, 200 000 съветски евреи са използвали законни или незаконни канали за да заминат там. От тях поне "няколко хиляди" са военнослужещи. Във всеки случай по това време основният език на „междуетническа комуникация“ в израелската армия е бил руският.
Мнението на експерта: Кой бе "кръстникът"?
- Може ли Държавата Израел да се счита първоначално за "съветски проект", а Сталин - за негов кръстник?
Мисля, че имаме всички основания за това, - казва Николай Стариков, политик, общественик, автор на поредица от книги за съветската история. - Вековната мечта на еврейския народ за възстановяване на собствената му държава е подета от Сталин, който се надява да получи в Близкия изток, в тази стратегически важна точка на света, предан съюзник, страна, ориентирана към СССР. Освен това Съветският съюз изигра основна роля в спасяването на евреите от изтреблението на нацистите.
Всички предпоставки за такова сътрудничество бяха налице. Припомнете си, че дълги години на тази територия, която всъщност беше окупирана от Великобритания, еврейското население водеше партизанска война срещу британците. Най-известният епизод от тази конфронтация е експлозията през лятото на 1946 г. в хотел King David в Йерусалим, където се намира щабът на британската армия, когато загиват 28 англичани.
Британците по всякакъв начин възпрепятстваха евреите да се преместят на територията на бъдещия Израел, задържаха корабите, които ги транспортираха, и ги изпращаха в Кипър, където еврейските заселници бяха задържани в концентрационни лагери, построени от ръцете на германски военнопленници. Така че съпротивата срещу създаването на Израел от Лондон беше много силна.
И Сталин, който устоя на западния натиск по целия периметър за запазване на суверенитета на СССР, подкрепи онези, срещу които действаха бившите му западни съюзници.
Всъщност нашите военни съветници помогнаха за изграждането и оборудването на израелската армия. Това бяха главно пленени германски оръжия, от щурмови пушки „Шмайзер“ до изтребители на Месершмит. И това беше някаква висша справедливост на историята.
Оръжията, създадени в Третия райх за унищожаване, включително на милиони евреи, в крайна сметка послужиха за защита на еврейската държава. Защо оръжието е доставено през Чехословакия, а не директно от СССР? Вярвам, че Сталин не искаше да дразни патките тук, да провокира конфликт със Запада. Нека ви напомня, че по това време ядрените оръжия в СССР още не бяха създадени и да се противопоставите директно на САЩ и Великобритания означаваше да им дадете повод, ако искат, да започнат трета световна война срещу нас.
Мисля, че няма да е пресилено да се каже, че днешните бойни традиции на Държавата Израел са до голяма степен заложени от съветски офицери, изпратени в Близкия изток. Колко са били, не знаем със сигурност. Но предполагам, че не е имало трудности с набирането на такива хора.
Както знаем, превръщането на Израел в съветски аванпост в Близкия изток не се случи. САЩ и Великобритания успяха да надиграят Сталин в този регион на света (но загубиха от него в други). Доста бързо ръководството на еврейската държава избра да се преориентира към Лондон и Вашингтон във външната си политика.
И веднага щом Сталин осъзна това, съветската позиция по отношение на Израел се промени драстично - СССР вече заложи на арабските му съседи. В известен смисъл ние и Западът си сменихме местата. И още през февруари 1953 г., докато лидерът беше все още жив, СССР прекъсна дипломатическите отношения с Тел Авив за първи път.
