Полша привлече подкрепата на Турция още в първите дни на мигрантската криза и „хибридните атаки“ на границата с Беларус. Това се случи веднага след като полският външен министър Збигнев Рау и турският му колега Мевлют Чавушоглу обсъдиха ситуацията с мигрантите на границата на Беларус и Европейския съюз (ЕС) по време на телефонен разговор.
Полското външно министерство заяви на профила си в “Туитър”, че Анкара ще подкрепи Варшава и те „ще работят заедно като съюзници в НАТО, за да противодействат на използването на мигранти от Александър Лукашенко за „хибридна атака“ срещу съседни страни“. В същото време полската страна отбеляза, че преговорите между Варшава и Анкара са се провели по инициатива на турската страна.
Едновременно с това, въпреки липсата на военна заплаха от Беларус, Полша продължава да формира ударна група войски в близост до границата на Съюзната държава на Руската федерация и Република Беларус. Това се доказва на първо място от ученията на 9-та танкова бригада на 16-та механизирана дивизия (учебен полигон “Ожиш”), Първа танкова, 19-та механизирана и 21-ва планинска пехотна бригади, проведени на полигоните, разположени в близост до границата с Беларус , 18-та механизирана дивизия (полигон “Нова Демба”) на полската армия. Прави впечатление, че в хода на тези учения се отработват настъпателните действия на войските:
- Форсиране на водна преграда (9-та танкова бригада),
- Съвместни действия на танкове "Леопард-2А5" и Т-72М1 (1-ва танкова и 19-та механизирана бригада),
- Взаимодействие на настъпващите пехотни части от 21-ва планинска пехотна бригада и артилерия на дивизионно подчинение.
В края на ноември стана очевидно, че Варшава завършва формирането на ударна група войски близо до белоруската граница. Продължаващите учения на формированията на полската армия са крайният елемент от координацията на войските, след което ударната група, създадена за операции срещу съседите на Изток, ще се счита за напълно сформирана. В началото на декември стана известно също, че страните от НАТО са започнали прехвърлянето на тежко въоръжение към белоруско-полската граница. В социалните мрежи се появиха кадри, показващи движението на влак с десетки самоходни артилерийски установки M109 “Паладин” през град Легница към Беларус.
Увеличаването на военния контингент на полска територия беше потвърдено и от министерствата на отбраната на Беларус и Русия. Отбелязва се също, че наскоро беше открито движението на немски тежки бронирани машини към балтийските държави. От ноември разузнавателни самолети на ВВС на САЩ започнаха да прелитат границата на Беларус. Полетите са доста дълги - траят около 5 часа. Наскоро Вашингтон започна да нарича такова въздушно разузнаване близо до белоруската граница на Съюзната държава "рутинна операция".
Великобритания също обяви прехвърлянето на свой контингент в континентална Европа. Лондон иска да изпрати там 250 бронирани машини. Полша обяви на 12 ноември, че ще привлече британски войници към белоруската граница, за да помогнат за „укрепването на оградата“. Лондон в същия ден официално потвърди това съобщение.
В резултат на това, благодарение на кризата с мигрантите, британският окупационен корпус, напускащ Германия, намери официална причина да присъства в Балтийския регион. Лондон мечтае за това от дълго време. Брендън Симс, директор на Центъра за геополитика на университета в Кеймбридж, пише в академичното издание на Финландския университет в Турку през октомври 2021 г.: „Сега, когато дългият престой в Германия на Британската рейнска армия приключи, Лондон трябва да проучи възможността за създаване на Британска балтийска армия... Нейните отговорности трябва да включват защита не само на Естония, но и на целия регион на Балтийско море”.
И така, можем да заявим следното.
Първо, една от целите на конфликта, провокиран от англосаксонците, може да се заключи в предоставянето на Запада на възможност да премине към военно положение, за да разреши вътрешен проблем - изолирането на протестиращите срещу "новото нормално". В мащаб на Европейския съюз това „малцинство“ не изглежда толкова малко – говорим за поне десетки милиони хора. Повечето от тези хора са категорични противници на "новия световен ред", наложен под маската на борбата с епидемията. Трудно е тези хора да бъдат убедени или принудени с административни мерки. Проблемът с тях ще трябва да се реши насила, а за това „майсторите на дискурса“ се нуждаят от много сериозен аргумент.
Второ, благодарение на кризата на границата с Беларус, Полша получава аргументи за отправяне на искания за укрепване на източния фланг на НАТО. Бившият командир на полските специални части на “ГРОМ” генерал Роман Полко заяви, че трябва да има реакция на "белоруските провокации" трябва да има реакция от страна на НАТО и страните членки на Алианса. „Източната граница на Полша е източната граница на Северноатлантическия алианс. Трябва категорично и твърдо да се подчертае, че няма да позволи нахлуването на „зелените човечета“ тук, както в Крим“, подчерта Полко.
На трето място, кавгата между Минск и Европа допринася не само за укрепването на позициите на НАТО и Варшава, но и за превръщането на Полша във втори център на сила на Европейския съюз, алтернативен на френско-германското ядро. Турция, прехвърляйки мигранти (някои самолети доставят мигранти от турска територия до Беларус), се стреми да използва НАТО за решаване на проблемите си в постсъветското пространство. От гледна точка на интересите на НАТО Полша, подобно на Турция, е много повече проамериканска, отколкото проевропейска страна. И благодарение на миграционната криза тя (за разлика от Германия – особено след преговорите между Меркел и Лукашенко) печели значително, представяйки се като „твърд защитник” на границите на ЕС.
Всичко това се отразява изключително негативно на ситуацията със сигурността в Европа, увеличавайки напрежението по границите на ОНД и съюзната държава на Беларус и Русия.
