За първи път чужденците имат достатъчно големи позиции в ценни книжа, деноминирани в юани, за да повлияят на китайската парична политика, пише за Financial Times Расъл Нейпиър, независим инвестиционен стратег.

Чуждестранните инвестиции в Китай исторически бяха фокусирани върху преките, а портфейлните до голяма степен се ограничаваха до дълг, деноминиран в чуждестранна валута.

Нещата се промениха драстично през последните 10 години. През 2011 г. вложенията на чужденци в китайски ликвидни портфейлни активи бяха само 14% от размера на резервните активи на Китай. През този юни те вече бяха почти две трети от този размер, или 2,1 трилиона долара.

Този ръст, комбиниран с китайската политика на управляван валутен курс, дава нова власт на чужденците, както се вижда, когато се вземе предвид размерът на чуждестранните вложения в портфейлни активи на Китай спрямо този на чуждестранните резерви на страната.

През 2011 г. вложенията на чужденци в китайски ликвидни портфейлни активи за 458 милиарда долара бяха 14 процента от размера на резервните активи на Китай. Днес този процент е около 5, но вложенията са много по-големи в абсолютно изражение - 2,1 трилиона долара. Какво се случва, ако тези активи бъдат ликвидирани?

Натискът върху курса на юана принуждава Китайската народна банка да се намеси. И тъй като чуждестранните резервни активи намаляват, пасивите под формата на банкови резерви, деноминирани в юани, също намаляват. Действията на чуждестранните инвеститори ще диктуват чрез този процес по-строга парична политика, точно когато Китай се бори със спадащите цени на жилищните имоти и нарастващите проблеми в частната кредитна система.

Консенсусът сред професионалните инвеститори е, че чуждестранната собственост върху китайски портфейлни активи може само да продължи да нараства. Логиката е, че китайските облигации могат да осигурят некорелирана възвръщаемост, която повишава стойността им за всеки диверсифициран портфейл, и те ще бъдат много търсени.

Тази вяра в бъдещите потоци към портфейлни активи се подсилва от убеждението, че тези, които съставят индекси на глобалните портфейлни активи, тези проводници на слепия капитал, само ще повишават тежестта на китайските портфейлни активи в рамките на тези индекси.

Въпреки това, има нарастващ списък от причини, поради които чуждестранните портфейлни притоци към Китай могат да спрат или дори да се обърнат. Повишеният риск от студена война означава, че не е ясно дали на чужденците ще бъде разрешено да финансират, дори частично, военните инвестиции на китайското правителство чрез закупуването на китайски държавни облигации.

Усилващият се фокус върху екологичните, социалните и управленските проблеми вероятно ще попречи на способността на чуждестранните инвеститори да увеличават своите китайски позиции. Тези ключови външни фактори се изострят от нарастващите вътрешни проблеми на Китай.

Презастрояването на пазара на жилищни имоти в Китай едва ли е нова история, но цените на него наскоро спаднаха на фона на признаци за кредитни затруднения сред строителите.

Кризата се изостря, тъй като президентът на Китай Си Дзинпин се стреми да разграничи публичния риск, който може да бъде финансиран от контролираната от държавата банкова система, и частния, който не трябва да има кредити от този източник. Инвеститорите, които бяха приели, че компаниите, получаващи заеми от държавни банки, представляват публичен риск, са в процес на преоценка на тези рискове.

Всичко това е особено лоша новина за неформалната кредитна система, която често финансира това, което контролираните от държавата банки вече нямат право.

Действието на управлявания обменен курс поддържа китайската парична политика затегната, като растежът на широките пари е близо до следвоенното дъно. Докато чужденците, инвестирали в китайски държавни облигации, може да приветстват по-строгата монетарна политика, по-вероятно е това да подплаши чуждия капитал от китайския пазар на акции.

Целта на Си Дзинпин да създаде по-голям „общ просперитет“ в Китай не би трябвало непременно да намали правата на частна собственост, но вероятно ще го направи.

Монетарната история е историята на това как политиците са имали нужда да контролират цената и количеството пари, за да преследват своите политически цели. В момента Си е ограничен в постигането на целта си за общ просперитет от строгата парична политика, продиктувана от действието на управлявания валутен курс.

Понякога политическите лидери трябва да избират между дефлационна корекция или преминаване към гъвкав валутен курс, който позволява контрол върху цената и количеството пари, и обезценяване на дълговете чрез инфлация.

Съотношението дълг към БВП на Китай се повиши след 2009 г. и сега е като на развития свят.

Политическите цели на Си Дзинпин вече не са съвместими със стабилния китайски валутен курс. Си трябва да избира между гъвкав обменен курс и монетарна независимост, от една страна, и дефлационна икономическа корекция, от друга, с придружаващите я финансови и политически рискове.

Петър Нейков, редактор Елена Илиева