Ако слушате политиците в Европейския съюз (ЕС), ще останете с впечатлението, че революцията на електрическите автомобили вече напредва.
„Мисля, че преминаването към електрически превозни средства се случва много по-бързо, отколкото някой би очаквал“, заяви заместник-председателят на Европейската комисия и еврокомисар по въпросите за климата Франс Тимерманс по-рано тази година, потвърждавайки широко разпространено мнение в Брюксел.
Шефът на ЕК Урсула фон дер Лайен по подобен начин увери европейците, че „промяната вече се случва“, като посочи, че Германия регистрира повече нови електрически превозни средства, отколкото дизелови автомобили през първата половина на 2021 г.
Не само продажбите на електрически превозни средства нарастват, но Tesla, може би най-известният производител на електрически превозни средства в света, сега е най-ценната автомобилна компания на Земята, пише Euractiv.
Преминаването към електрическа мобилност изглежда се случва с темпове, които неумолимо променят пейзажа по пътищата.
Но проучване на Euractiv относно налагането на електрическите превозни средства в целия континент оспорва този наратив, разкривайки сериозни пречки пред по-широкото приемане на електромобилите в Източна и Южна Европа.
Недобре развитият пазар на употребявани електромобили, объркването относно абонаментните услуги за зареждане и опасенията относно живота на батериите и тяхната сигурност продължават да възпрепятстват приемането на електрическите коли от потребителите, които не са склонни да рискуват с подобна покупка, отблъснати от високите първоначални разходи и липсата на развита зарядна инфраструктура.
Това, което показва проучването на Euractiv, е картина на фрагментирана революция при електромобилите, която обаче заобикаля по-бедните страни.
Гледната точка на Брюксел
Тъй като леките автомобили и микробуси са отговорни за около 12% от емисиите на въглероден диоксид в рамките на ЕС, електрическите превозни средства се разглеждат като ключово средство за намаляване на емисиите от транспорта в Европа.
Добрата новина е, че около 11% от общите регистрации на нови автомобили в Европа миналата година са били електрически, спрямо 3,5% през 2019 г.
Според последните данни, публикувани от Европейската асоциация на автомобилните производители (ACEA), през третото тримесечие на 2021 г. делът на електрическите превозни средства достига 9,8% от общите продажби в ЕС, докато плъгин хибридните превозни средства формират 9,1%. Взети заедно, двата сегмента надхвърлят дела на дизеловите автомобили (17,6%) за периода.
Въпреки това бензиновите автомобили остават на първо място по продажби, отговаряйки за малко под две трети от общия пазар.
Ръстът в продажбите на електрически превозни средства несъмнено се стимулира от законодателството – както на национално, така и на европейско ниво – насочено към борба с изкопаемите горива.
През юли ЕК внесе предложения, които ще забранят продажбата на нови автомобили и микробуси, отделящи въглеродни емисии, от 2035 г., което по същество означава край на двигателя с вътрешно горене.
Мярката е в съответствие с плановете на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове в блока с 55% до 2030 г. и определя пътя за постигане на въглероден неутралитет до 2050 г.
Попитан за опасенията на потребителите относно по-високите цени на електрическите превозни средства в сравнение с техните конвенционални аналози, служител на ЕС заяви, че първоначалната цена на електромобилите се очаква да пада през следващите години. Общите разходи за притежание на електрическите коли се очаква да падне под тази за бензинови и дизелови автомобили след 2027 г., изтъква служителят.
Подготвяйки се за по-строги мерки относно емисиите, европейските автомобилни концерни вече се насочват към производството на електрически превозни средства, като в същото време се състезават за лъвския пай от новия пазар. Германската група Volkswagen, най-големият производител на автомобили в Европа, обяви намерението си да спре производството на модели с двигатели с вътрешно горене през следващите години.
Въпреки това, докато нарастващите продажби на електромобили превърнаха Европа в световен лидер в налагането на тези коли, делът им остава незначителен по отношение на европейския автопарк.
Корпоративните продажби представляват голяма част от пазара на електромобили, като фирмите се възползват от финансовите стимули, предлагани от някои правителства в региона. Корпоративните автопаркове съставляват около 20% от превозните средства в Европа.
Финансови стимули
В целия блок правителствата насърчават закупуването на електрически превозни средства чрез въвеждане на данъчни облекчения и субсидии. Но средностатистическият потребител често не успява да се ориентира сред сложните изисквания.
В Испания правителството е отпуснало повече от 400 милиона евро, за да стимулира закупуването на електрически превозни средства и инсталирането на зарядни станции. Въпреки това схемата беше разкритикувана, че изисква от купувачите да предоставят авансово 100% от първоначалната инвестиция.
Тази система от стимули доказа, че не помага на потребителите със средни и ниски доходи, за които е трудно да се справят с по-високите първоначални разходи, особено като се има предвид, че не е известно кога ще могат да се възползват от финансовата помощ.
Euractiv разбира, че много потребители, които са се възползвали от системата през 2020 г., все още чакат възстановяване на разходите година по-късно.
Румъния предлага най-високите екологични бонуси в Европа за подпомагане на покупката на електрическо или хибридно превозно средство на стойност 10 000 евро, но дори и със субсидията разходите за потребителите остават твърде високи.
Най-евтиният електрически модел, който се предлага в Румъния, е на цена над 30 000 евро, прекалено висока за пазар, където се продават четири пъти повече коли втора употреба, отколкото нови автомобили всяка година.
По същия начин средната цена на електрическите превозни средства в България е между 50% и 75% по-висока от конвенционалния аналог от същия клас, като цената се увеличава, ако клиентът избере по-голяма батерия, предлагаща по-голям пробег.
В България към момента има регистрирани около 3400 изцяло електрически автомобила и над 15 000 хибрида. За да стимулира този зараждащ се пазар, българското правителство премахна данъците за електрически автомобили.
Това обаче спестява на собствениците разходи от около едва 75 евро годишно, което прави малко за по-атрактивни електромобилите предвид високите цени на превозните средства (въпреки че, като допълнително предимство, шофьорите на електрически превозни средства могат да паркират в центъра на София без да заплащат зона).
Сред българската общественост всеобщото усещане е, че няма достатъчно стимули за налагане на електрическата мобилност.
В Хърватия покупките на нови автомобили изостават значително – средната възраст на автомобилния парк е около 14 години, като 68% от превозните средства по пътищата са на възраст над 10 години. Повечето потребители се опитват да заменят употребяваната си кола само с малко по-нов модел.
Миналата година са внесени в Хърватия около 58 500 употребявани коли, половината от които идват от Германия, следвана от Белгия, Франция и Италия.
За да насърчи по-широкото налагане на електрически автомобили, Хърватският фонд за опазване на околната среда и енергийна ефективност предлага съфинансиране за ефективни превозни средства от 2014 г. Миналата година са регистрирани около 1300 електрически автомобила от общо 15 859 продадени нови превозни средства.
В същото време австрийското правителство приложи план за стимулиране на потребителите през юни, като субсидира закупуването на електрически автомобили в размер на 5000 евро за превозно средство. Но системата за стимулиране, която включва финансови и данъчни облекчения, се оказа по-популярна сред бизнеса, отколкото сред физическите лица.
Около 13% от всички регистрации на нови автомобили в Австрия представляват електрически превозни средства, управлявани основно от компании, които обновяват своя автопарк.
В Ирландия правителството предоставя безвъзмездна помощ до 5000 евро за покупка на електромобил от физически лица на стойност между 14 000 и 60 000 евро. От 2022 г. обаче плъгин хибридите излизат от тази схема.
The Irish Times съобщи, че правителството обмисля да понижи горната граница за данъчни облекчения за цена на електрически автомобили до 40 000 евро, като отхвърля критиките, че данъчните облекчения за електрически превозни средства са от полза предимно за богатите.
Зарядната инфраструктура
ЕК си постави за цел да инсталира зарядна станция за електромобили на всеки 60 километра, както и водородна станция на всеки 150 километра, по основните пътни артерии на ЕС. Досега напредъкът в разполагането на подобни съоръжение значително се разминава по темп в различните страни от блока.
Въпреки че Австрия разполага със значително по-развита инфраструктура от някои други държави членки на ЕС, страната отчита сериозни пропуски спрямо плановете на ЕК. Преходът към електрическа мобилност с хоризонт до 2030 г. е нереалистичен, споделя пред Euractiv Кристиан Пезау, главен изпълнителен директор на работната група на Австрийските вносители на автомобили, тъй като „зарядната инфраструктура няма да е достъпна за шофьорите в цялата страна към този момент“.
Частните потребители се колебаят относно покупката на електрически автомобили поради липсата на подходяща инфраструктура. „За много частни лица проблемът с инфраструктурата все още не е решен, особено в столичните райони“, изтъква Пезау.
В момента Испания разполага с 1,1 зарядни устройства на 100 км (около 3% от общите зарядни устройства в Европа) и дял на електромобилите от 3,2%.
Тези числа трябва да растат с около 42%-44% годишно, за да се постигнат целите на ЕК за 2030 г. Настоящата ситуация накара Брюксел да изпрати официално уведомително писмо до Испания през октомври относно законодателството за насърчаване на електрическите превозни средства.
Испания може да се похвали с повече от 15 частни доставчици на съоръжения за зареждане с опции за абонамент и без абонамент. Някои градове дори предлагат зареждане като безплатна обществена услуга.
Но различните модели на абонамент и различните типове устройства водят до объркване сред потребителите. Понастоящем Испания няма план за приоритизиране на стандартизирането на видовете зарядни устройства, което означава, че шофьорите трябва да намерят станция, съвместима с техния модел превозно средство.
Въпреки че правителствата са фокусирани върху посрещането на нуждите на местните шофьори, за да могат електрическите превозни средства да увеличават своя дял, зарядната инфраструктура в цяла Европа трябва да предлага безпроблемно трансгранично зареждане. Помислете само за момента, в който трябва да шофирате с електромобил през няколко страни, за да стигнете до съответния морски курорт в Южна Европа…
Хърватия, популярна туристическа дестинация, разширява мрежата си от зарядни станции, за да улесни посетителите от други страни, пристигащи с електрически превозни средства.
Според Хърватския център за превозни средства в края на 2020 г. в страната е имало 8 080 превозни средства с хибридно задвижване и 1 343 електрически автомобили с батерии. В допълнение към обслужването на тези превозни средства, националната зарядна инфраструктура трябва да може да се справи с голямото търсене на енергия през летните месеци.
Electric Circle, хърватска асоциация на шофьорите на електрически автомобили, стартира проект в края на 2020 г. за инсталиране на 100 000 зарядни устройства за електронни автомобили покрай градските паркинги. В момента в Хърватия има около 600 зарядни станции, разположени на 300 различни локации.
Финансирането на внедряването на такава инфраструктура в Хърватия се осигурява главно от данъци, натрупани чрез системата за търговия с емисии. Правителствените планове предвиждат до 40 милиона евро, предназначени за намаляване на емисиите от транспорта.
В България пък се разработва платформа за улесняване на трансграничното зареждане в региона. Мобилното приложение ще позволи на шофьорите да откриват зарядни пунктове, собственост на партньорски компании, и да плащат онлайн. Приложението обаче все още е във фаза на тестване.
Румъния може да се похвали с повече от 1200 зарядни станции, но само 200 от тях могат да осигурят бързо зареждане. Тази липса на бързи зарядни станции по пътищата от втори и трети клас възпрепятства по-широкото налагане на електромобилите, според екологичната неправителствена организация Intelligent Energy Association.
В своята програма за възстановяване и устойчивост Румъния отпуска средства за инсталирането на 13 000 нови зарядни станции.
В Чехия националният план за зелена мобилност предвижда 250 000–500 000 електрически превозни средства в страната до 2030 г. В същото време, към този момент, в Чехия са инсталирани едва около 750 обществени зарядни станции.
Чешкото правителство включи зарядната инфраструктура в своя национален план за възстановяване и в предстоящите програми за субсидиране, финансирани чрез кохезионните фондове на ЕС.
„Достатъчно развита (зарядна) мрежа ще популяризира електрическите автомобили като удобно транспортно средство дори за пътуване между градовете. Не можем да отлагаме изграждането на инфраструктурата, тъй като броят на електрическите превозни средства и хибридите скоро ще достигне десетки хиляди“, заяви чешкият министър на промишлеността, търговията и транспорта Карек Хавличек.
Въпреки това, времето за зареждане на електромобилите остава основна бариера. В неотдавнашно проучване, извършено от застрахователна компания Generali Česká pojišťovna, 38% от анкетираните посочват, че дългото време за зареждане ги отказва от покупката на електромобил.
Притесненията на чешката общественост са показателни за проблемите, пред които е изправена голяма част от хората в Източна и Южна Европа. Само 33% от чешките шофьори планират да си купят електрическа кола и повече от половината от анкетираните са убедени, че тези превозни средства са твърде скъпи. Около 31% от анкетираните се притесняват, че капацитетът на батериите твърде бързо намалява с времето.
Без агресивна финансова подкрепа и повишено внимание към страховете и притесненията на средностатистическия потребител, революцията на електромобилите ще продължи да се случва извън голяма част от страните в Европа
