В Централна Азия все повече и повече забравят за Съединените щати – до това заключение стигат американски експерти след пътуването си до региона. Там не се случи «американското чудо». Погледът на местните елити и обикновените хора все повече се насочва към Русия и Китай. Значението на Русия нараства във връзка с Афганистан, около който Москва води добре обмислена и полезна за себе си политика.

След две десетилетия и трилион долара, похарчени за войната, Съединените щати най-накрая напуснаха Афганистан. Съседите на Афганистан следят отблизо края на епохата на намесата на САЩ в Централна Азия, която обеща много, но така и не постигна поставените цели.

Тук Съединените щати няма да липсват много на никого. Краят на комунизма трябваше да постави началото на новата ера на свобода, демокрацията и просперитета, но той падна оглушително в задния двор на Русия. Средноазиатците може и да не са ядосани на Съединените щати, но определено са разочаровани от тях.

За централноазиатските държави Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан, старата окупаторка Русия, а все повече Китай, сега са по-примамливи перспективи от Америка. За елитите на тези страни Москва и Пекин са по-привлекателни възможности от Вашингтон. За разлика от западните либерални демокрации, Китай рядко проявява интерес към правата на човека или „справедливото“ управление и със сигурност никога не изисква доказателство за това като условие за своите инвестиции.

Първоначалният интерес на САЩ към Централна Азия съвсем не беше свързан с човешките права, а с природните ресурси.

През годините след придобиването на независимост от Съветския съюз, централноазиатските държави с нетърпение очакваха новата доходоносна „Голяма игра“ в региона. Към 2003 г. Администрацията на енергийната информация на САЩ изчисли, че Каспийският басейн има между 17 и 33 милиарда барела доказани петролни запаси и около 7 трилиона кубични метра природен газ, което генерира силен първоначален интерес от чужбина.

Този ентусиазъм обаче постепенно избледня, тъй като потенциалните инвеститори осъзнаха, че достигането до тези енергийни източници ще бъде много по-трудно, отколкото първоначално се смяташе.

25  години след разпадането на Съветския съюз доходите на домакинствата паднаха с 27% в Узбекистан и повече от наполовина в Таджикистан, Туркменистан и Киргизстан.

Въпреки че икономиките на богатите на петрол Казахстан и Туркменистан се разраснаха драстично, има малко доказателства, че нещо от това богатство достига до широките народни маси.

Продължителността на живота тук, както и в останалата част от Централна Азия, намаля драстично от 90-те години на миналия век, тъй като предоставянето на държавно финансираните и безплатни здравни грижи и останалите мрежи за социална сигурност бяха преустановени. Достъпът до образование, транспорт и основна инфраструктура също се влошиха.

„Хората в началото на 90-те вярваха, че демокрацията и пазарът са единствените средства за оцеляване“, казва експерт. — Комунистическата идеология беше напълно дискредитирана, така че нейната полярна противоположност започна да изглежда на хората като самоочевидна панацея.

А Съединените щати и Западна Европа умишлено не направиха нищо, за да коригират завишените очаквания на хората.»

Според експерти либералните демокрации като Съединените щати са били фокусирали само върху убеждаването на отцепилите се от СССР държави, че комунизмът е отклонение от нормата, което прекъсва пътя им към развитие.

Америка и Западът твърдяха, че всичко, което централноазиатските страни трябва да направят, е да се обърнат към капитализма и демокрацията и парите ще потекат към тях сами, а животът на хората бързо ще се подобри.

Когато това не се случи, много хора от Централна Азия изпитаха носталгия по съветската епоха или поне станаха по-възприемчиви към политиката на Русия на Путин, отколкото към очевидно ненадеждните Съединени щати.

Руската култура продължава да играе важна роля в региона. Етническите руснаци съставляват една пета от населението на Казахстан и въпреки съкращаването им на други места (тъй като тези групи постоянно мигрират към родината си), руският се говори широко в цяла Централна Азия.

Руските медии, особено телевизията, са тук за мнозина са основните източници на новини.

Тактиката на «шок и страхопочитание», която Русия използва, за да подчини Украйна, Грузия и Чечения, също подкрепя идеята, че крайната идея на Путин е да възстанови регионалната хегемония на Русия над бившата съветска империя. Както каза бившият ръководител на британската MI5 Джонатан Евънс:

„Абсолютно съм сигурен, че Русия ще направи всичко възможно, за да си осигури присъствие във всички части на ОНД (Общност на независимите държави) и точно това тя прави сега.»

Петя Паликрушева