Банки, застрахователни компании и инвеститори с активи на обща стойност около 130 трлн. долара, или 40% от капиталите в света, обещаха в сряда да поставят ограничаването на климатичните промени в центъра на дейността си, предава Ройтерс.
Ангажиментът, обявен в рамките на климатичната конференция COP26 на ООН в Шотландия, обвързва подписалите го страни с поемането на „справедлив дял“ от усилията за освобождаване на света от фосилни горива.
Основна цел на разговорите в рамките на COP26 е поемането на ангажимент от достатъчен брой страни да намалят емисиите от парникови газове, най-вече от изгарянето на въглища, петрол и газ, за да задържат ръста на глобалните температури до 1,5 градуса по Целзий спрямо прединдустриалните нива.
Но как да бъдат изпълнени тези обещания, особено в развиващия се свят, все още предстои да бъде решено. На първо място ще са необходими много пари.
Пратеникът по климатичните въпроси на ООН Марк Карни, който е в основата на създаването на Финансовия съюз от Глазгоу за нетна нула (GFANZ), обяви инвестиции от 100 трлн. долара през идните три десетилетия и заяви, че финансовата индустрия трябва да намери начини да набере частни капитали, така че усилията да постигнат далеч по-големи резултати, отколкото страните могат да постигнат сами.
„Парите са тук, но те се нуждаят от проекти, обвързани с нетна нула, и освен това има начин те да бъдат впрегнати в много, много добродетелен кръг, това е предизвикателството“, каза бившият председател на Английската централна банка.
Преосмисляне на финансите
„Трябва да преосмислим финансите“, заяви Лари Финк, главен изпълнителен директор на BlackRock, най-голямата компания за управление на активи в света, която се присъедини към съюза. Той допълни, че разработването на ваксини срещу COVID-19 е показало какво могат да постигнат колективните действия.
Ръководителят на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева каза, от своя страна, че е от важно значение климатичните данни да бъдат включени в ежедневните макроикономически доклади.
Карни ръководи усилия за гарантиране, че финансовите институции се отчитат и разкриват пълните климатични рискове от кредитирането или инвестициите им, принуждавайки по-широката икономика да включи разходи, които до този момент до голяма степен бяха прикривани.
Това включва не само преките последици от по-чести екстремни климатични събития, но и разходи като загуба на държавни субсидии за фосилни горива или разходи за здраве и околна среда от емисиите от парникови газове.
Гуверньорът на Китайската централна банка И Ган заяви, че Пекин работи за нов инструмент на паричната политика за осигуряване на евтини пари за финансовите институции, за да подкрепят зелени проекти, и че Китайската народна банка и ЕС скоро ще публикуват съвместно определение на зелени инвестиции.
Заместник-председателят на глобалния Борд за финансова стабилност, холандският централен банкер Клаас Кнот, заяви, че задължителен глобален минимален стандарт за разкриване на климатични рискове е необходим както за финансовата стабилност, така и за осигуряването на устойчиво финансиране.
Ентусиазмът на частния сектор за мобилизиране на благоприятни за климата инвестиции изисква и уверението, че правителствата определят цели за намаляване на емисиите, които са достатъчно амбициозни, за да отговорят на целта за 1,5 градуса по Целзий – нещо, което никак не е сигурно, че ще се случи до края на COP26 на 12 ноември.
Американският пратеник по климатичните въпроси Джон Кери заяви на среща с кметове, че дадените до момента обещания осигуряват на света само 60% шанс да ограничи затоплянето до 1,5 градуса по Целзий.
Той допълни, че около 65% от глобалния БВП сега е обхванат с приложими планове за климатичните промени. „Това означава, че 35% не са, а не можем да се справим без тези 35%“, изтъкна Кери.
Божидарка Чобалигова, редактор Елена Кирилова
