Не очаквайте шоуто в Глазгоу да спаси планетата, когато истинското действие се развива на около 4000 мили (6437 км) източно, пише Анди Мукерджий в материал за Bloomberg.
Конференцията на ООН за опазването на климата СОР26 е определяна като последният шанс на планетата да запази глобалното затопляне под 1,5 градуса по Целзий над прединсдустриалното равнище. Но това вече изглежда нереалистично. Температурите вече са с 1,1 градуса по-високи от втората половина на 19 в. и парниковите газове продължават да се увеличават – амбициозната цел на 196-те страни в Париж отпреди шест години изглежда като почти сигурен провал.
А това със сигурност ще доведе до нов кръг обвинения между богати и бедни страни. Ако искате да разберете как това депресиращо патово положение може да бъде преборено, обърнете поглед към индийската провинция Гуджарат на северозападното крайбрежие. Там няма усещане нито за поражение, нито дори за справедливо възмущение от това, че са принудени да минат на нискоемисионна диета от тези, които са се индустриализирали по-рано.
Мукеш Амбани. Снимка: Getty
Вместо това двама от най-богатите бизнесмени в света бясно пишат чекове за милиарди долари в надпреварата помежду си за формиране на общото ни климатично бъдеще. Мукеш Амбани и Гаутам Адани дължат състоянието си на въглерода. Но именно водородът – най-простият известен елемент – ще е полето на оспорвана надпревара между тях, която може да отвори пътя към „чист“ икономически растеж.
Официалната позиция на Ню Делхи е, че постигането на нетни нулеви емисии до 2050 г. е несправедливо искане. Но въпреки това оптимизмът на милиардерите от Гуджарат предлага възможност за излизане от ситуацията. Залагайки на единия или и на двамата, премиерът Нарендра Моди може да си позволи да даде по-големи обещания за климата, въпреки че истинската работа ще започне едва след като екипът му се завърне от срещата във Великобритания. Тогава 64-годишният Амбани и 59-годишният Адани ще поискат от властите политики за подкрепа.
Амбани дължи титлата си най-богат човек в Азия на град Джамнагар, където се намира най-големият в света комплекс за преработка на петрол. Той използва заделените пари за инвестиции в търговия на дребно и интернет. Отдръпвайки се от изкопаемите горива, той изгражда четири нови фабрики в района – за слънчеви панели, батерии, зелен водород и горивни клетки. Флагманът на бизнеса му Reliance Industries Ltd. досега е похарчил 1,2 млрд. долара за придобивания и партньорства. Според анализаторите на Bernstein новото предприятие ще е на стойност 36 млрд. долара спрямо 30 млрд. долара за десетилетния бизнес за преработка на гориво.
Комплексът на Reliance в Джамнагар. Снимка: Dhiraj Singh/Bloomberg
Но преди Амбани да се впусне в „зелената“ надпревара, Адани я печелеше убедително. От години Adani Group добива въглища, произвежда електроенергия от тях в големи централи като „Мундра“ в Гуджарат и управлява плавателни съдове на въглища в широката си мрежа от пристанища. Когато Адани се появяваше в новините заради околната среда, това обикновено не беше за добро. Но през последните три години вторият по богатство човек в Азия се промени, сглобявайки бързо портфолио от 20 гигавата соларни, вятърни и хибридни мощности. Акциите на Adani Green Energy Ltd. поскъпват 13-кратно през последните 24 месеца, захранвайки амбициите на магната да стане най-големият производител на възобновяема енергия в света до 2030 г.
Това обаче няма да е лесно засега. Амбани бързо напредва в желанието си да поеме 100 гигавата соларна промишленост – една трета от индийския пазар – до края на десетилетието. Reliance купи норвежкия производител на соларни панели REC Solar Holdings за 771 млн. долара. Сделката, според Jefferies, идва в комплект с 446 патента и технология, която позволява потреблението на 75% по-малко електроенергия от китайските му конкуренти. Прибавете към това покупката на 40% от Sterling & Wilson Solar Ltd. – компания с 3000 инженерни екипа за създаване на зелени енергийни ферми, и ще разберете, че Амбани ще изгражда панелите на REC в Джамнагар и ще ги инсталира, където слънце грее силно.
Но слънцето няма да е достатъчно за захранването на големи части от индийските индустриални вътрешности на страната. Ще е необходима универсална по цели и условия алтернатива на изкопаемите горива за използването на най-изобилния атом във вселената – не като се извлича водород от метана или въглищата с възобновяема енергия под една или друга форма, а за да се разбие молекулата на водата. Именно тук ще е следващият сблъсък на двамата титани.
С поемането на мащабни ангажименти двамата милиардери обещават да навлязат в подновения интерес на Индия към водорода, формулиран в рамките на Националната водородна мисия. Но всеки един от тях притежава само определени парчета от целия пъзел.
Цената е вярна
Амбани, който е един от големите производители на сив водород – мръсният и по-евтин вариант, произвеждан от рафинериите за захранване на собствените им операции и често използван и от други индустриални компании – иска да „позеленее“. За тази цел той търси партньори, които да донесат практически приложими технологии в Индия. А това е скъпо начинание. В момента зеленият водород струва между 4 и 6 долара за килограм. Разходите по производството основно включват капиталови разходи за електролизатори - устройства в индустриален мащаб, които разбиват вода или други електролити на водородни молекури – и електричество, които представляват между 30% и 65%.
Предвид това зеленият водород е между два и седем пъти по-скъп от сивия.
За да може водородът да се превърне в истинска опция за гориво, от ключово значение е достъпността. За щастие Индия е опитната площадка за правене на всяко нещо по-евтино. Конкурентните цени са в основата на смартфон империята на Амбани, която той изгради за шест години. Страната би могла да направи зеления водород конкурентен със сивия до края на това десетилетие – най-бързият темп в света, показват изчисления на BloombergNEF. В реч от септември Амбани говори за „Новата зелена революция“, като според него Индия би могла да произвежда водород за под долар на килограм до края на десетилетието. Той нарече плана си „Целта 1-1-1“.
Усилията на Амбани да построи електролизатори ще послужи и на вътрешно ниво на Reliance. Но за да може да управлява тези електролизатори и да направи зелен пътят на водорода, той ще се нуждае от възобновяема енергия. А именно доставката на енергия е силната страна на конкурента Адани. Като един от най-големите играчи при соларната енергия, той разполага с много зелено електричество. А когато става въпрос за преноса на водород, лидерството на Адани може да има важно значение. В края на миналата година Adani Group започна сътрудничество с италианската компания за дистрибуция на природен газ Snam SpA.
Гаутам Адани. Снимка: Getty
Адани също е говорил за зеления водород като за голяма промяна и също иска да строи електролизатори. Но плановете за поемане на контрола върху цялата верига на доставки биха били погрешни. Производството, обработката, съхранението, разпространението и накрая приложението изискват разнородна експертиза. Също така е необходимо и особено внимание при боравенето с водорода, тъй като елементът е силно запалим. Вместо всеки да се опитва да прави всичко – както и двамата милиардери казаха, че искат – по-продуктивно би било фокусирането върху определени части на веригата на стойността, където всеки милиардер има своите предимства.
След инвестицията на Амбани за 10 млрд. долара във възобновяема енергия през юни Адани вдигна залога, като каза, че ще инвестира два пъти повече. Но както показва индийският опит със соларната енергия, това да произвеждаш енергия евтино просто не е достатъчно. Дори и със силна държавна подкрепа на ниво политики ще е трудно да накарате почти банкрутирали държавни компании за дистрибуция да спазят дългосрочните си споразумения за покупка на енергия и да плащат навреме.
Необходима е водородна политика, която да печели от готовността на двамата милиардери да инвестират – но трябва да има готовност за отворена мрежа със силна конкуренция, която насърчава търсенето. Засега все още е малко вероятно двамата милиардери от Гуджарат, които успяваха успешно да избегнат челен сблъсък досега, да са склонни да се координират, събирайки своите парчета от пъзела.
На фона на потенциалните приложения и ценови предимства това как Амбани и Адани ще се справят с водородния въпрос ще реши дали една относително бедна и пренаселена държава може да има принос за спасението на планетата – и за подобряването на жизнения стандарт. Нещо, което срещата в Глазгоу, както останалите 25 срещи за климата преди това, най-вероятно няма да може да реши.
Елена Илиева, редактор Виктория Тошкова
