Лидерите на страните от Г-20 се пазариха в продължение на два дни в Рим за стъпките за справяне с промените в климата и възстановяването от пандемията, които разделечават богатите и бедните страни. Климатичните промени доминираха на форума, който приключи точно когато в Глазгоу, Шотландия, бе открита годишната Конференция на ООН за промените в климата.

Преговарящите от Г-20 работиха през цялата нощ на събота срещу неделя върху формулировките в заключителната декларация на срещата. Те се помъчиха да преодолеят разногласията между натиска на европейските държави за твърд подход към климата и опасенията на Китай, Индия и Русия, където изкопаемите горива и въглищата играят голяма роля.

Ето кои са основните неща, които бяха договорени или не в Рим:

– Срещата на върха стигна до компромисна формулировка за това кога държавите от Г-20 трябва да постигнат нулеви емисии на парникови газове. Това означава произвеждането на емисии до нива, в които океаните, горите и ограничителните мерки да могат да ги отстранят от атмосферата. Групата на седемте богати демокрации (Г-7) определи 2050 г. за крайна дата, но ръководителите от по-обширния форум Г-20 се съгласиха на „около средата на века“. Китай, Саудитска Арабия и Русия поставиха 2060 г. като своя цел за постигането на въглеродна неутралност.

– Лидерите се съгласиха да прекратят финансирането на въглищни електроцентрали в чужбина, което съвпада с решението на Г-7 от срещата й на върха през юни в Корнуол, Англия. Г-20 обаче не постави цел за намаляване на вътрешното потребление на въглища – решение, което очевидно беше жест към водещите замърсители с въглероден диоксид Китай и Индия.

– Групата на Двайсетте се съгласи, че последиците от климатичните промени като екстремни бури, наводнения и повишаване на морското равнище ще бъдат „много по-малки“, ако средното повишаване на температурата на планетата може да бъде задържано до 1,5 градуса по Целзий. Парижкото споразумение от 2015 г. постави за цел затоплянето да бъде задържано „доста под“ 2 градуса и да бъдат „положени усилия“ то да бъде ограничено до 1,5 градуса по Целзий.

– Освен по климатичните въпроси лидерите подписаха ключово споразумение на страните за въвеждането на глобален минимален корпоративен данък от 15 на сто. Този световен минимум цели да попречи на многонационалните компании да спестяват данъци, като прехвърлят печалбите си в страни с крайно ниски данъчни ставки, но в които компаниите могат всъщност да правят малък бизнес.

– Лидерите казаха още, че ще продължат да работят по френската инициатива по-богатите държави да пренасочат финансова помощ от 100 милиарда долара към нуждаещи се страни в Африка под формата на специални права на тираж (special drawing rights) – международна разчетна парична единица, използвана от МВФ за подпомагане на финансирането на внос. Развити държави също получават специални права на тираж. Отделните страни вече са отпуснали около 45 милиарда долара. Това предложение отразява безпокойството, че възстановяването след пандемията върви с различни темпове – по-богатите държави се възстановят по-бързо заради широкообхватната ваксинация и стимулите в голям обем, които по-бедните страни не могат да си позволят.