Изминалата седмица бе белязана от новини за влошаване на отношенията между Азербайджан и Иран. Конфликтът започна след блокадата на ирански камиони от азербайджанската страна, които според официалните съобщения са доставяли хуманитарна помощ в Карабах. Азербайджанците изтъкнаха, че подобни действия не са координирани с Баку.
Паралелно с това в Азербайджан се провеждат провокации с изгарянето на портрети на покойния генерал Сюлеймани. Дипломатическата схватка доведе до струпване на въоръжените сили на двете страни на границата.
Нещо повече, Иран започна военни учения и дори тренира въздушни удари с помощта на дронове. Азербайджан също извърши маневри, но заедно с турските и пакистанските военни, демонстрирайки по този начин подкрепа от страните, които са му партньори. В допълнение, вълна от специални събития се състоя в Азербайджан във връзка с „агенти с иранско влияние“.
Иранският външен министър заминава за Русия за подкрепа. В официалното изявление на руското външно министерство не се споменава Азербайджан.
Само по време на речта си на брифинга Сергей Лавров отбеляза, че „обсъждахме ситуацията в Кавказ, Близкия изток и Северна Африка“, а когато журналист попита за ученията на Азербайджан, Турция и Пакистан, министърът отговори, че „ние сме против това да има каквато и да било нарастваща военна активност тук, както и всякакви учения, които носят провокативен характер."
"Азербайджан изразява загриженост относно последните учения на нашите ирански приятели, които се проведоха близо до границите", добави Лавров.
По редица въпроси - от продължаване на преговорите по иранската ядрена програма до присъединяване към ШОС и Евразийския икономичесик съюз - Москва обяви подкрепата си за Иран.
На 7 октомври стана известно, че Турция е затворила всички контролно -пропускателни пунктове на границата с Иран в подкрепа на Азербайджан, като по този начин установи блокада от своята страна на границата.
Геополитически напрежения
Очевидно е, че няколко фактора са от основно значение за Иран, като например възможността за безпрепятствена комуникация с Армения и Карабах; сътрудничество между Азербайджан и Израел; засилване влиянието на Турция, която в продължение на векове е била съперник на Персия-Иран в региона; увеличаване на значението на коридора Зангезур, което ще намали статута на Ислямската република като транзитна сила.
Изглежда, че Азербайджан няма нужда да обръща внимание на позицията на Иран, ако той действа на своя суверенна територия. Баку обаче ясно разбира колко болезнено реагира Иран на всякакви контакти и проекти с Израел, особено в областта на сигурността и военното сътрудничество.
Също така, Техеран е изнервен от всякакви репресивни действия срещу шиитските единоверци, тъй като номинално гражданите на Азербайджан изповядват шиизма.
И тъй като повечето от жителите на Азербайджан са склонни към светски начин на живот, напоследък духовни емисари от Турция активно работят там, предлагайки своята визия за исляма. Официалното сътрудничество между Анкара и Баку допринася за този процес. Защо тогава Баку провокира Иран?
Трябва да се отбележи, че наистина има дългосрочно сътрудничество на Азербайджан с Израел, САЩ и НАТО. Докато дейността на Тел Авив предизвика безпокойството на Иран, контактите със САЩ и НАТО изнервиха Москва.
Структурите на Сорос също са действали на територията на Азербайджан и до 2016 г. са действали организациите на Фетулах Гюлен, обявен за терорист в съседна Турция.
Официално ръководството на Азербайджан заяви, че няма израелско присъствие в страната. Редица медии обаче писаха за възможността за доставка на израелски оръжейни системи на Азербайджан. По-специално, те говореха за комплекса за противоракетна отбрана „Стрела-3“.
Решение на проблема
Иранската страна, осъзнавайки възможността за продължителен характер на преговорите с Азербайджан, засили взаимодействието си с Армения. Вече е постигнато споразумение, че може да се пусне алтернативен маршрут, както и да се развие съществуващата инфраструктура.
Като цяло подобряването на логистиката между Иран и Армения може да има положителен ефект не само върху отношенията между двете страни, но и да бъде от полза за Евразийския икономически съюз, тъй като Армения вече е член на Съюза, а Иран ще се присъедини в близко бъдеще .
Ако се развие военно сътрудничество между Русия и Иран, тогава трябва да се вземе предвид и наличието на руска военна база на територията на Армения, което е важен възпиращ фактор.
Стимул за разрешаване на конфликта ще бъдат засилените усилия за въвеждане на коридора Север-Юг между Ислямската република и Русия.
Турската страна може да изиграе важна роля в деескалацията, особено като се има предвид, че следващата среща във формат Астинин за Сирия трябва да се проведе в Техеран. Анкара трябва да се интересува от нормализиране на отношенията, въпреки че конфликтът на интереси на двете страни в Сирия също е очевиден.
Предполага се, че външните участници ще продължат да подбуждат, тъй като разпалването на конфликта в Закавказие може да донесе някои дивиденти на Съединените щати.
Мащабен военен сблъсък е малко вероятен, но дори дипломатическите търкания и влошените отношения между съседните държави могат да повлияят на регионалната сигурност.
В случай на засилване на конфликта дори неутрални играчи, заинтересовани да разрешат ситуацията възможно най -бързо и ефективно, ще се затруднят да предложат подходящо решение, което да задоволи всички страни.
Превод: СМ
