В пустинята Гоби този месец китайските учени ще пуснат експериментален ядрен реактор, който ще работи на торий - слабо радиоактивен елемент, вместо на уран, съобщава научното списание Nature, позовавайки се на правителството на провинция Гансу.
Ако Китайската академия на науките бъде успешна в това, нейното пилотно съоръжение, понастоящем малко и експериментално, може да доведе до появата на по-безопасна и по-евтина ядрена енергия.
Естественият изотоп торий-232 не може да претърпи делене, но когато се облъчва в реактор, той абсорбира неутрони, за да образува уран-233, делящ се материал, който генерира топлина.
Заводът ще използва разтопена сол вместо вода. Очаква се неговият ядрен реактор да бъде по-безопасен от традиционните, работещи с уран, тъй като разтопената сол се охлажда и втвърдява бързо, когато влезе в контакт с въздуха, като по този начин изолира тория. Следователно, в случай на хипотетично изтичане, нивото на радиация в околната среда би било сведено до минимум, предполага статия в LiveScience.
Пилотният реактор ще бъде малък, висок три метра и широк 2,5 метра, а мощността му ще бъде два мегавата, които могат да захранват до 1000 типични жилища. Това обаче е част от дългосрочен план за разработване на поредица от малки реактори с разтопена сол, всеки с мощност от 100 MW, достатъчни за захранване на стотици хиляди домове.
Тъй като ториевите реактори не се нуждаят от вода за охлаждане, те биха могли да бъдат построени дори в пустинни райони, далеч от големите градове. Торият е отпадък от добива на редки метали, широко разпространен в Китай и следователно привлекателна алтернатива на вноса на уран, според учените.
"Торият е много по-изобилен от урана и затова би била много полезна технология в рамките на 50 до 100 години - период, в който се предполага, че известните уранови находища ще бъдат изчерпани", каза Линдън Едуардс, експерт от Организацията на Австралия за Ядрена наука и технологии.
Новите реактори са сред „перфектните технологии", които ще помогнат на Китай да постигне целта си за нулеви въглеродни емисии до 2050 г., според енергийния експерт Дзян Кеджун от Института за енергийни изследвания на Националната комисия за развитие и реформи в Пекин.