Китайските деца на само 10 години скоро ще бъдат задължени да ходят на уроци по мисленето на Си Дзинпин. Преди да навлязат в тийнейджърството, от учениците ще се очаква да научат истории за живота на китайския лидер и да разберат, че „дядо Си винаги се е грижил за нас“, пише Гидиън Ракмън за Financial Times.Това трябва да бъде аларма за съвременния Китай. Държавното почитане на Си е ехо от култа към личността на Мао Дзедун - а с него и преупреждение за глада и терора, предизвикани от Мао по време на Големия скок напред и Културната революция. От Русия на Сталин през Румъния на Чаушеску до Северна Корея на Ким Ир Сен и Куба на Кастро, комбинацията от култ към личността и управление на комунистическата партия обикновено е рецепта за бедност и бруталност.
Тези сравнения може да изглеждат пресилени, като се има предвид богатството и модерността на съвременен Китай. Икономическата трансформация на страната през последните десетилетия беше забележителна, подтиквайки Пекин да популяризира „Китайския модел“, от който светът може да се поучи.
Но е важно да се прави разлика между „Китайския модел“ и „Моделър Си“. Китайският модел на реформи и отваряне, въведен от Дън Сяопин, се основаваше на отхвърляне на култа към личността. Дън призова функционерите да „търсят истината във фактите“ - политиката трябва да се ръководи от прагматично наблюдение на това, което работи, а не от грандиозните изявления на председателя Мао.
За да се позволи на ръководителите да експериментират с нови икономически политики, беше от решаващо значение да се прекъсне страхът и догмата, свързани с всемогъщия лидер. Мандатността на китайските президенти бе въведена през 1982 г., ограничавайки всеки лидер до два петгодишни мандата. В годините след Дън Китай успял да извърши два лидерски прехода - от Дзян Дзъмин към Ху Дзинтао и от Ху към Си през 2012 г.
Мандатността беше предназначена и за решаване на проблема с наследяването, който често измъчва еднопартийните държави. Колективното ръководство на партията трябваше да има повече значение от харизматичното ръководство на един-единствен човек.
Но в ерата на Си китайската комунистическа партия отново възприе култа към личността. Тя вгради мислите на Си Дзинпин в своята конституция на конгрес през 2017 г. Това беше чест, предоставяна преди само на един друг лидер, докато беше още на власт - Мао. През 2018 г. бе премахната мандатността на президентския пост от епохата на Дън, отваряйки пътя на Си да управлява десетилетия, ако не и доживот.
Настоящото засилване на култа към Си прилича на подготовка за партийния конгрес през следващата година, на който желанието на китайския лидер да остане на власт завинаги ще трябва да бъде подпечатано от партията, която той контролира.
Почти е сигурно, че Си ще успее. Неговите поддръжници и кликата му ще приветстват този ход. Как иначе? От китайския лидер се иска да бъде „добър император“ - мъдър лидер, който прави всички правилни стъпки за модернизация на страната.
Но всички тези политики също така могат лесно да се объркат. Заплашването на Тайван може да доведе до ненужна конфронтация със САЩ. Преследването на големите технологични компании може да изплаши предприемачите и да затрудни частния сектор.
Истинската трудност е, че ако нещата се объркат, ще бъде много трудно това да се каже открито от когото и да е.
Всички култове към личността се основават на идеята, че великият лидер е по-мъдър от всички, които го заобикалят. Не може да се признае, че той е направил грешки. Китайските критици на справянето на Си с пандемията от Covid-19 бяха изпратени в затвора. В Китай на Си Дзинпин няма да има публични разследвания или парламентарни изслушвания относно пандемията.
Култът към Си Дзинпин също така е по същество унизителен за образованите китайски фукционери от среден и висок ранг, които трябва да изучават мислите на Си ежедневно чрез специално приложение. От тях се очаква да благоговеят пред разсъжденията на лидера и да повтарят като папагали любимите му фрази, като например „зелените планини и чистата вода са важни колкото планините от злато и сребро“. Всеки, който намира този ритуал за спорен или смешен, би било разумно да запази мислите за себе си. Култът към Си означава, че неискреността и страхът вече са запечатани в китайската система.
Удължаването на лидерството на Си далеч в бъдещето е и рецепта за бъдеща криза с наследяването. Китайският лидер е на 68 години. В един момент той вече няма да е в състояние да управлява. Но как ще бъде отстранен?
Създаването от Си на култ към личността и ходовете му да стане на практика „владетел за цял живот“ са част от притеснителен глобален модел. В Русия Владимир Путин също натиска за конституционни промени, които ще му позволят да остане на власт доста след 80-годишна възраст. Доналд Тръмп се „шегуваше“ завистливо, че САЩ трябва да последват Китай в премахването на президентските мандати.
Но американската политическа система има контролни механизми, които успяха да осуетят най-лошите инстинкти на Тръмп. В страна като Китай - без независими съдилища, избори или свободни медии - няма реални ограничения за култа към лидера. Ето защо сега Си представлява опасност за собствената си страна.
