Както всеки нещастен инвеститор в китайски акции вече знае, държавата отвръща на удара. Може би лидерите на комунистическата партия вярват, че поправят грешки и решават проблеми. Но новите им намеси издават и малко амнезия. Изглежда са забравили какво наистина направи Китай отново велик - не държавата, а нейното отсъствие. Докато шефът на партията Си Дзинпин не си спомни това, той излага на риск бъдещето на икономиката, пише Майкъл Шумън за Bloomberg. 

Неотдавнашните регулаторни мерки, които толкова разтърсиха пазарите, са типични за икономическата визия на Си. Китайската икономика със сигурност се нуждае от по-интелигентно и последователно регулиране. Но независимо дали са насочени към сигурността на данните или образованието, навлизащите правила са с антикапиталистически привкус, изпълнени с неясни и заплашителни изявления и атаки, които изглеждат насочени към конкретни бизнеси и имат дъх на предстоящо, произволно наказание.

Вземете например една от последните цели на Си - неравенството в доходите. Това е достойна кауза, особено след като разликата между богати и бедни в Китай бързо се увеличава. Ако Пекин възнамерява да се справи с това чрез по-обременителни социални и данъчни системи, икономиката може да извлече полза.

Но ранната реторика на кампанията би трябвало да изнерви хората с високи доходи. Комунистическата партия се ангажира да „коригира прекомерните доходи“ - каквото и да означава това. Държавните медии се опитаха да успокоят страховете, че правителството ще започне да „ограбва богатите“, но заможните вече правят метани.

Онлайн търговецът на дребно Pinduoduo наскоро обяви, че ще дари първата си печалба като публично котирана компания за развитие на селските райони – пари, които вероятно биха били по-добре инвестиране в собствения й бизнес. По същия начин технологичният гигант Tencent наскоро удвои обещаните средства за социални програми до 15 млрд. долара.

По-тревожното обаче е, че този регулаторен стремеж е част от много по-широка тенденция към още по-голямо правителство. Можем да видим признаци за това почти навсякъде, от тежката зависимост от ръководената от държавата индустриална политика за задвижване на нови отрасли до задушаването на криптовалутите от Пекин.

Получаването на по-голям контрол над частните предприятия е официална политика. Миналата година Комунистическата партия изрази „становище“, че нейните кадри трябва да „направляват“ частния сектор, за да се създаде „модерна корпоративна система с китайски характеристики“.

За някои това може да изглежда обичайно. В държавната капиталистическа система на Китай бюрократите никога не спряха да се месят на пазарите. Но новите мерки също са показателни за мисленето на Си относно икономическия възход на Китай и ролята на партията в него. В реч през 2018 г., отбелязваща началото на либералните реформи в Китай, Си каза, че програмата „показа, че лидерството на партията е най-същественият атрибут на социализма с китайски характеристики и е най-голямата сила на тази система“.

Той продължава да натяква това послание. В речта си по повод 100-годишнината от основаването на Комунистическата партия през юли, Си призна приноса на „китайския народ“ за икономическите постижения на нацията, но така и не използва думите „предприемачество“ или дори „бизнес“. Вместо това той каза, че „без Комунистическата партия няма да има нов Китай и национално обновление“.Като всеки политик Си тук претендира за заслуги за добрите новини, надявайки се, че това ще излъска имиджа му. Но това е фундаментално погрешно. Разбира се, силното управление на икономиката от страна на правителството през последните 40 години е неоспоримо. Но такъв е и фактът, че икономиката започна да се надига, едва когато партийните кадри освободиха хватката си върху нея.

Икономическото чудо на Китай не беше триумф на държавата, а на оттеглянето й, започвайки, когато Дън Сяопин премахна комуните и забраните за частни предприятия през 80-те години. Това освободи голямата предприемаческа енергия на китайските фермери, работници и бизнесмени, които отговориха с експлозия на индивидуалната инициатива, която стимулира растежа и богатството.

Плашещата част от програмата на Си е връщането на манталитета от вида, че кадрите знаят най-добре. Спомнете си какъв беше Китай, когато комунистическата партия управляваше всичко - изолиран, технологично архаичен и безкрайно беден.

Ясно е, че Си няма да поведе Китай към нов голям скок напред. Но идеята му, че той и неговите другари са по-умни както от инвеститорите, така и от пазара, изпраща грешни сигнали към китайската общественост, точно в момента в развитието на страната, когато предприемаческият гений е най-необходим. Създаването на компания вече е рисковано начинание - защо да поемате риска, ако това може да ви направи уязвими за политиките на Си?

Може би вече виждаме негативните ефекти. Едно скорошно проучване показа, че повече от 42% от завършилите колеж предпочитат работа в държавни предприятия - увеличение с 6 процентни пункта спрямо година по-рано - докато делът на тези, които предпочитат частния сектор, е спаднал до едва 19%. Това означава, че най-големите таланти в Китай се насочват към най-неефективните компании и далеч от по-продуктивните и иновативни.

Това може да бъде обнадеждаваща новина само за икономическите конкуренти на Китай. Програмата на Си разкрива перспективата ръцете на партията отново да се стегнат около врата на Китай. Си трябва да осъзнае, че неговият народ, а не неговата партия, трансформираха Китай. Докато не го направи, фондовите инвеститори няма да бъдат единствените, които се борят за въздух.

Петър Нейков, редактор Десислава Попова