За управителя на Английската централна банка (АЦБ) Андрю Бейли борбата с изменението на климата крие инфлационни рискове, ако няма ясен ангажимент или действията закъснеят. За Лари Финк, ръководител на инвестиционния гигант BlackRock, рискът е свързан с прибързаните действия в тази посока, пише Ройтерс.
Кой е прав? Отговорът ще зависи от това как политиците, инвеститорите и потребителите ще се приспособят към сложния набор от променливи, които по един или друг начин ще прекроят глобалната икономика в не толкова далечното бъдеще.
Политическите лидери по света се отправят към Глазгоу за ноемврийската среща на ООН относно плана за борбата с климатичните промени с хоризонт до 2050 г. – договореният краен срок за премахване на емисиите на парникови газове от икономиката и ограничаване на ръста в глобалните температури до 1,5 градуса по Целзий.
За Бейли, колкото по-дълго се отлагат по-агресивните действия в тази посока, толкова по-големи ще са икономическите разходи.
„Хаотичният преход, при който по-строгите политики се въвеждат със закъснение, за да компенсират щетите, може да доведе както до по-бавен растеж, така и до по-висока инфлация заради нарастващите разходи за енергия и суровини в икономиката“, предупреждава той.
В същото време Финк се фокусира върху разходите, които ще възникнат заради прекалено бързото преминаване към по-чиста икономика. Според него скоростното екологизиране на политиките ще увеличи цената на самолетните горива, което ще доведе до поскъпване на полетите.
Той посочва, че от основно значение е въпросът дали правителствата са готови да станат по-зелени за сметка на по-високите нива на инфлация.
Подобен компромис може да е неудобен за тези, които вече се притесняват, че безпрецедентните нива на пандемичени икономически стимули в крайна сметка ще доведат до прегряване на икономиките.
Цената на въглерода
Много икономисти биха се съгласили, че политиката в областта на климата може да доведе до повишаване на цените, тъй като настоящата цена на въглерода не отразява истинските екологични разходи. Така че, всяка политика, която се стреми да отразява тези разходи, ще доведе до повишаване на цените.
Това може да се окаже доста драматично. Сценарий, публикуван от водещи централни банки, посочва, че зануляването на емисиите до 2050 г. ще изисква 160 долара за тон въглероден диоксид до края на десетилетието - повече от три пъти цената на настоящия референтен показател в Европа.
„Преходът към нулеви емисии - и по-общо към по-устойчив свят - вероятно ще има инфлационно въздействие“, коментира Силвия Дал’Анджело, старши икономист във Federated Hermes.
Доклад на Европейската централна банка (ЕЦБ) от миналата година отбеляза, че изменението на климата и политиките за справяне с него може да имат непредсказуеми ефекти върху инфлацията, дори до степен, при която може да се подкопаят усилията около паричната политика, която трябва да поддържа цените стабилни.
Екстремните метеорологични събития, водещи до бури, наводнения и водни кризи, имат потенциал да повишат цените на храните, докато цените на суровините също могат да нараснат, тъй като трайната суша и повишаването на морското равнище създават недостиг на обработваема земя.
И все пак добрата енергийна ефективност може да намали сметките за отопление на домакинствата, докато по-ефективните превозни средства могат да свият разходите за гориво.
Председателят на ЕЦБ Кристин Лагард заяви на среща на финансовите министри относно климата миналата седмица, че основният проблем е как точно да се въведат такива по-дългосрочни фактори в краткосрочен план.
Уязвимите развиващи се икономики от години усещат въздействието на изменението на климата върху тяхното земеделие и върху други сектори. Сега богатите икономики започват да виждат заплахата относно покачването на цените, смята Катрин Нойс, старши икономист в PGIM.
Като примери тя посочва намаления воден поток, който възпрепятства ключови пътища за доставки като река Рейн през 2018 г., както и забраната за употреба на дизелови автомобили от редица европейски градски центрове, което доведе до рязък спад в цената на дизеловите автомобили втора употреба и стимулира търсенето на електрически превозни средства.
„Липсата на ред по пътя към нулеви емисии може да доведе до по волатилна и по-висока средна инфлация, което би повлияло върху способността на домакинствата и бизнеса да планират, което от своя страна ще доведе до неоптимални решения относно спестяванията и инвестициите“, предупреждава Нойс.
В крайна сметка климатичното предизвикателство предполага огромни промени за глобалната икономика - и нарастващата инфлация може да бъде най-малкото от нашите притеснения.
Ако изобщо не се положат усилия за справяне с проблема, бездействието ще доведе до кумулативна загуба на световна икономическа продукция от близо 25% през следващите две десетилетия, изчислява Уей Ли, главен инвестиционен стратег в BlackRock Investment Institute.
Според Жан Пазини-Фери, френски икономист, занимаващ се с моделиране на климатичните сценарии, изчислява, че въздействието върху световната икономика от бързия преход към истинска устойчивост би било подобно на сътресението от петролната криза през 1973 г., която предизвиква продължителен пристъп на спираловидно нарастваща инфлация.
Контрабалансирането на такъв шок този път би било още по-трудно, аргументира се Пазини-Фери, тъй като икономиките ще трябва да инвестират не само в осъществяването на прехода, но и да компенсират загубата на съществуващия капитал, когато ресурсите от изкопаеми горива бъдат окончателно блокирани.
