Излязоха на бял свят забележителните дневници на командира на германски танк, който само за няколко седмици бой на Източния фронт се превръща от закоравял нацист в словен човек.
Лейтенант Фридрих Зандер е сломен в самото начало на жестоката операция «Барбароса» — германската инвазия в Съветския съюз, започнала през юни 1941 г. — и окончателно губи вяра в германската военна машина.
Тайните му дневници излизат на бял свят 80 години по-късно и са в основата на документалния филм на History Hit с участието на историка Дан Сноу.
В тях лейтенант Зандер описва с ужасяващи подробности варварската гибел както на своите другари по оръжие, така и на руските войници, а веднъж 15 души са екзекутирани пред очите му.
Тези ужасни сцени обръщат вътрешния свят на командира на танка.
Виждайки как колегите му войници са убивани или осакатявани в минното поле, той пише:
„Достатъчно. Искам да крещя. Просто искам да изкрещя всичко. Вече нервите ми не издържат».
Историкът Сноу добавя: „Нахлуването на Хитлер в сталинисткия Съветски съюз преди 80 години бележи началото на най-гибелния сблъсък в човешката история“.
„Дневниците са толкова мощни, толкова ярки и богато написани, че не се нуждаят от коментар от историци или водещи, нито от реконструкция на събитията.“
«Гласът му е обективен заради ужасите, които е преживял.»
Лейтенант Зандер служи в 6-та танкова дивизия, която нахлува в Съветския съюз през юни 1941 г., пресичайки литовската граница.
След това, на 24 години, той си спомня момента, в който той и неговите колеги войници слушат речта на Адолф Хитлер в началото на операцията, по време на която загиват почти милион души.
В дневника си той пише: „Представлението продължава“.
Безпощадността на германската офанзива се потвърждава на 27 юни 1941 г., когато екипът му се изправя срещу руски войник, който се направил на мъртъв и след това открил огън по преминаващата немска пехота.
Зандер пише: „Глупава идея е, когато се сблъскате с такива танкисти като нас, — просто натискаш газта, обръщаш и мачкаш. Банг — и готово.»
И продължава: „Някои от застреляните руснаци все още се мърдат. Шепански ги довършва с пушка».
През юли 1941 г., когато германците настъпват към Ленинград (Санкт Петербург), младият офицер все още не се съмнява в желанието на нацистите да сложат край на болшевизма, наричайки местното население „покорно стадо“.
На 24 август обаче той описва тежките последици от една битка с участието на екипажа му.
Той пише: „Общо около повредения танк лежаха над 20 трупа“.
„Сред тях лежеше ранен руснак, все още с пушка в ръка. Когато му заповядах да вдигне ръце и да се предаде, той не реагира.»
„Застрелях го със собствените си ръце. И направих същото с друг, който се преструваше на мъртъв.»
Повратната точка за лейтенант Зендер е битката на 2 октомври, когато много танакове са взривени в минното поле край Вязма, между Смоленск и Москва.
«Просто ужасно. Качвам се за секунда в танка, за да погледна Вайгард. Той е без крака. Те се държат само на кожа, кости няма. Напълно е парализиран. Достатъчно. Искам да крещя. Просто искам да изкрещя всичко. Вече нервите ми не издържат.»
Към 21 декември 1941 г., когато Червената армия пречупва германската офанзива и суровата руска зима пада върху нашествениците, лейтенант Зандер започна да се съмнява в правотата на нацистите.
Той пише: „Казвам на моите момчета: говорим за преструктурирането на Европа, до пълния разгром на болшевизма — враг на народа“.
„Но аз самият вярвам ли в тези лозунги — така, с цялото си сърце?“
„Убеден ли съм в това, което се опитвам да предам на своите войници?“
Документалният филм „Барбароса: Изгубените дневници“ ще излезе скоро по History Hit TV.
Хитлер започва операция «Барбароса» на 22 юни 1941 г. с нахлуването в Съветския съюз в името на бъдещите интереси на Германия.
В резултат на това източната кампания определя изхода от Втората световна война.
Петя Паликрушева
