За Чехия времената са бурни. Страната изглеждаше готова да купи руската ваксина срещу коронавирус "Спутник V" миналия месец, но междувременно избухна най-големият скандал, свързан с Москва, от падането на комунизма насам и това спря сделката.
Сега се появяват страхове относно степента на руско влияние в чешкото общество по различни въпроси – от ваксини до чуждестранни инвестиции, пише онлайн изданието EUObserver.com.
На 17 април чешкият премиер Андрей Бабиш свика извънредна пресконференция, за да обяви, че „недвусмислени доказателства“ свързват руските тайни агенти с експлозията в склад за оръжие край моравското село Врбетице през 2014 г. Двама работници тогава загинаха на място.
Нападението се приписва на оперативния отдел ГРУ, който се смята за отговорен за отравянето на бившия двоен агент Сергей Скрипал във Великобритания през 2018 г.
Изгонването на дипломати, за които се знае, че са свързани с чуждестранното разузнаване, изглежда потвърди дългогодишните опасения, че руското посолство е действало като център за руски тайни операции. Смята се, че и други страни в региона са изправени пред подобни проблеми.
Според изследователя от Чешката асоциация за международни отношения Павел Хавличек "руското посолство в Прага е прекалено голямо - но и други в Централна Европа. Доказателствата за руската скрита дейност тук трябва да бъдат сигнал за събуждане за целия регион“.
Въпреки че Вишеградската четворка (Чехия, Унгария, Полша и Словакия) има история на обединение за борба с предполагаеми нарушения на националния суверенитет от Брюксел, организирането на съвместен отговор на враждебна руска дейност се оказва изненадващо трудно.
Унгария отказа да експулсира руски дипломати заради аферата Врбетице и настоя за разводнена декларация от Вишеградската четворка в подкрепа на Прага. Както казва Емил Аслан, директор научни изследвания в Пражкия институт за международни отношения, "разделението по отношение на Русия вероятно ще се задълбочи. Полша и Чехия вероятно ще се наклонят към ЕС и НАТО, но Унгария, при правителството на Орбан, ще продължи с нейната проруска позиция“.
Мнозина в региона са загрижени, че когато става въпрос за враждебни източни влияния, разузнавателните дейности са само върхът на айсберга. Според Хавличек прокремълската принадлежност на различни радикални паравоенни организации е сериозна причина за безпокойство в цяла Централна Европа.
"Има опасения, че паравоенните групи в Чехия и Словакия си сътрудничат с Изтока срещу държавата," казва той. "Проникването в обществото протича много по-дълбоко от големите посолства“, допълва той.
Редица паравоенни групи бяха сформирани в цяла Централна Европа след анексирането на Крим от Русия през 2014 г. В Чехия т.нар. група „Резервисти за мир на Чехословашката армия“ има връзки с прокремълските сепаратисти в Украйна и заедно с други подобни организации е белязана от яростна анти-ЕС, анти-НАТО и анти-глобализационна идеология.
В Словакия прословута група словашки военнослужещи има връзки със свързаната с Кремъл група мотористи „Нощни вълци“.
Такива паравоенни организации се опитват, заедно с крайнодесни политически партии, да дестабилизират принадлежността на страните към западните организации, като същевременно защитават общославянски, проруски настроения. Смята се, че проникването от страна на антизападните сили е свързано и с вграденото руско икономическо присъствие, което сега се разглежда с нарастващо чувство на недоверие.
Предприемачи или агенти?
Йержи Пехе, бивш член на чешкия политически кабинет и настоящ директор на Нюйоркския университет в Прага, отбелязва подозрения за връзки между непрозрачни бизнес сделки и руски дейности за пране на пари. Той твърди, че "голям брой руски" предприемачи "работят в Чехия и са заподозрени в представляване на руски държавни интереси“.
Пехе казва, че заплахата за вътрешната сигурност ще бъде разрешена само с щателно репресиране срещу такива икономически и обществени сили. "Ако искаме да говорим за суверенитет в Чехия, изгонването на няколко руски оперативни работници от посолството не е достатъчно“, казва той.
Вече има признаци, че се предприема контранастъпление срещу икономическото влияние на Москва, като руската „Росатом“ ще бъде изключена от проект за развитие на ядрената енергетика в страната на стойност 6 млрд. евро.
Все пак, докато Чехия се опитва да се измъкне от източното влияние, вкл. и с обратен завой в намеренията за покупка на "Спутник V", става все по-ясно, че сериозен отговор ще трябва да вземе предвид много по-широк кръг от политически и социални фактори, отговорни за постоянното нарастване на влиянието на Русия в страната в продължение на години.
Що се отнася до осигуряването на суверенитета в Централна Европа, "в стаята има слон". Както и в други страни от региона, чехите преценяват опасенията за сигурността заради проекта за газопровод „Северен поток 2“ спрямо обещаните икономически ползи. „Сигурността и политическите последици от„ Северен поток 2 “са ясни“, казва Хавличек. „Чехия ще бъде бенефициент, така че възприятията са балансирани. Има парадокс: ние отваряме вратите за руско влияние, като същевременно правим опити за дипломатически действия срещу Москва“, посочва той.
В неотдавнашно проявление на солидарност с Чехия евродепутатите в Брюксел приеха необвързваща резолюция, която, наред с експулсирането на руски дипломати в целия ЕС, призовава за спиране на „Северен поток 2“. Както отбелязва обаче Хавличек, проектът е почти завършен и без промяна в позицията на Германия повишаването на енергийната зависимост от Русия изглежда сигурно.
Разпадането на отношенията между Прага и Москва поставя фокус върху тревожната степен на руското влияние в цялата чешка политика и общество. Изгонването на дипломати, свързани с тайни дейности, е първата коригираща стъпка, с която се прекратява неотдавнашното плъзгане на страната на изток.
Руското влияние в Чехия и в други страни от Централна Европа е дългосрочен въпрос. Мнозина са загрижени, че може да е твърде късно да се премахнат по-дълбоко вкоренените злокачествени руски сили от обществото.
Миглена Иванова, редактор Десислава Попова
