Въпреки факта, че американските въоръжени сили нямат нито достатъчна численост или оборудване, за да отблъснат успешно големите си конкуренти, властите в страната предпочитат да инвестират в решаването на вътрешните проблеми, пише The National Interest. Този подход е изпълнен с проблеми, според изданието, като се има предвид, че докато частният сектор може да оцелее без държавна подкрепа, армията не е в състояние ефективно да изпълнява своите мисии без федерална помощ.

Счита ли администрацията на президента на САЩ Джо Байдън и демократичнито болшинство в конгреса, че основните съперници на Америка ще чакат, докато Вашингтон завърши решаването на вътрешните си проблеми и ще се заеме с вкарването в ред на своите въоръжени сили, които ще съумеят да защитят нейните интереси?

Ако проследим паричните потоци, то се създава впечатлението, че САЩ считат точно така, пише The National Interest.

Администрацията на Байдън предложи да се увеличат разходите за отбрана с 1,7% пред 2022 година, но тази сума не е достатъчна, за да се прекрати текущата инфлация.

При това Вашингтон има намерение да увеличи разходите за вътрешни цели с 16 %. Този прираст ще коства почти $3 трлн нови разходи, призвани за компенсират разходите по време на пандемията от коронавирус.

При това в близките седмици американските политици имат намерението да обсъдят целевото използване на минимум още $2 трлн.

Американският план за заетост и Американският семеен план ще «дари» населението с детски градини, платени отпуски по семейни причини, безплатно висше образование, субсидии за медински застраховки, електрически училищни автобуси и т.н.

За всичко това ще плати федералното правителстов (с други думи, американските данъкоплатци).

За вътрешните програми ще се отделят много пари, но много малко средства ще бъдат насочени към твърде реалните външни заплахи, които потенциално могат да унищожат Америка.

Демократическата партия, продължава The National Interest, обича да говори за «демилитаризацията» на външната политика на САЩ. Може би те считат, че дипломатическата находчивост ще им позволи да спечелят времето, необходимо им за подготовката за война, а ако е необходимо, САЩ и техните съюзници ще имат шанс за реванш, ако събитията не се развият така, както биха искали в началото.

Ако например Китай и САЩ влязат във война за Тайван и Китай я спечели, тогава Пекин едва ли ще даде време на Вашингтон да си поеме дъх и след това да започне втори кръг. Същото може да се каже за конфликта на САЩ с Иран, ако последният атакува Израел, или за конфликта с Русия, ако Москва реши да отреже балтийските съюзници на Америка от останалата част на Европа.

„Или си готов за война, или не. А ако не си готов, тогава няма алтернативи, които биха могли да компенсират военното поражение“, подчертава списанието.

На даденият етап състоянието на американските въоръжени сили предизвиква тревога.

Американските войници не изпиват недостатък на волеви качества или подготовка, но голяма част от техниката им е остаряла, при това тя е твърде малко.

Военното оборудване е закупено главно през 80-те и 90-те години.

Сухопътните войски постигнаха значителен прогрес по отношение повишаване на готовността на частите си, но за изпълнение на всички задачи явно не им достигат сили.

Същото може да се каже за Корпуса на морската пехота, който реши да съкрати числеността си, за да насочи освободилите се средства за развитие на инструментите, полезни във войната от следващото поколение.

Всички тези проблеми биха стоели не така остро, ако САЩ не се налагаше да си имат работа със сериозни заплахи, но ситуацията в момента е точно обратната.

Последните 20 години съперниците на САЩ инвестираха в своите въоръжени сили и снабдяването им с нова техника и лидерски технологии.

Междувременно въоръжените сили на американските съюзници се свиха до такава степен, че в случай на голяма криза за тях няма много надежда.

Петя Паликрушева