Туристите скоро ще обикалят по улиците на големите европейски градове, но жителите на въпросните дестинации ще направят всичко възможно Airbnb да не претърпи същото триумфално завръщане.
Градове като Париж, Виена, Венеция и Флоренция вече заявяват, че ще опитат да ограничат доколкото могат платформата за споделен престой за всеобщо добро.
В лицето на посетителите те виждат приходи и съживен бизнес, но в платформи като Airbnb съзират непосилни наеми за местните, препълнени кофи за боклук и непоносимо пренаселване в активните сезони.
Прекомерният туризъм може да ни изглежда спомен от едни други времена, но всъщност с напредване на ваксинацията той може би ще се случи отново още това лято.
Затова сред първите градове, които предприемат мерки да не затънат отново в боклук и тълпи, са Флоренция и Венеция.
Общините на двата града вече успяват да съставят документ, наречен "Decalogo" - "Десетте [Божи] заповеди, които туристите да следват", и даже вече са го предали към италианското правителство за одобрение. Сред тези своеобразни заповеди попада и сериозно ограничаване дейността на Airbnb.
Според този документ краткотрайните ползи от достъпните споделени имоти далеч не могат да компенсират дълготрайните щети по градовете, техните постоянни жители и цялостния облик и атмосфера.
Изгодните наеми, казва се още, лишават историческия център от местните граждани, създават нелоялна конкуренция между хотели и частни имоти и създават още куп проблеми, особено в примамливите централни части.
Допреди пандемията подобни щети понякога оставаха невидими, но след настъплението на коронавируса мнозина тепърва оцениха радостта от празните улици, липсата на опаковки от бърза храна около кошчетата, тишината и спокойствието дори и около най-големите културни забележителности.
90-дневно ограничение върху отдаването под наем на атрактивни имоти е сред предложените от Венеция и Флоренция мерки.
Подобна забрана би означава, че всеки, който дава под наем свой имот, ще може да го прави само за 90 дена годишно, а в противен случай дейността му ще се води хотелиерска и ще отговаря на съвсем други изисквания. Ограничението би означавало, че извън топлите сезони двата града отново ще се превръщат в сравнително тихо място, наподобяващо на "обикновен" град.
В допълнение редица предприемачи с повече средства са закупили цели етажи от сгради в централните части, за да печелят от наемите през Airbnb, и така местните жители са принудени да обитават периферията и далеч по-неатрактивни и потенциални квартали като тези около автогарите и ЖП гарите.
"Време е Венеция да ограничи краткосрочните наеми", категорична е пред "Си Ен Ен" Валерия Дюфло, съосновател на неправителствената организация "Venezia Autentica". Тя изтъква и че собствениците на Airbnb имоти често укриват данъци или плащат по-ниски такива в сравнение с бизнеси като хотелиерските, с което допълнително ощетяват общините си.
По подобни стъпки вървят и в Париж, друг град, който изпитва смесени чувства към възраждащия се туризъм и особено този през платформи като Airbnb.
В средата на април парижкото кметство започна обсъждането на квоти, които да ограничат краткосрочните наеми в търговските и туристически райони на града. Според левите общински представители Париж може да се възползва от пандемията и да предприеме решителни ходове за облекчаване от прекомерния туризъм.
Пред "Политико" Никола Боне-Улалдж, член на парижкия общински съвет, се оплаква, че Airbnb превръща цели квартали на френската столица в евтини спални за туристи и нищо повече. Той е убеден, че много от наемодателите систематично нарушават законите и причиняват неудобства на съседите, които са принудени да търпят чужди хора в огромна част от годината.
Част от плана на Боне-Улалдж и поддръжниците му е да се въведе ограничение в дните, в които даден имот може да бъде наеман. Общинският съветник смята, че 30 дена трябва да е максималният праг за дни, в които един имот може да бъде отдаван под наем в сайтове като Airbnb.
Очаква се обаче да има ожесточени спорове около тази идея, а от Airbnb официално я обявяват за незаконна и такава, която не може да бъде наложена, освен ако не бъдат направени промени във френската конституция.
Сред градовете, които водят битка срещу подобни услуги за краткотрайни наеми още отпреди пандемията, са и Барселона, Лисабон и Берлин.
Лисабон например предприе отчаян ход и предложи 1000 евро месечно субсидия за всеки, който отдава под наем апартамента си дългосрочно и на местни жители. В хода на експерименталната програма интерес са проявили хиляда собственици на имоти, от които са били селектирани едва 107, както обясняват от "Политико".
Из вече споменатите градове се прокрадва и опасението, че трябва да действат изключително бързо, ако искат да поставят под някакъв контрол Airbnb-инвазията.
Наводнените с туристи улици и претъпканите исторически забележителности засега не са на дневен ред, но опасенията са, че с края на пандемията пътешествениците ще са по-ожесточени от всякога. Освен това те ще търсят максимално бюджетни варианти да пътуват заради изтънелите покрай пандемията портфейли и Airbnb ще е сред първите им избори.
"Искаме да възстановим туризма, но по устойчив начин и с ясни правила", казва на свой ред Боне-Улалдж. По негово мнение с подобни рестрикции ще има повече ползи за всички страни в казуса - от собствениците, през посетителите до местните жители.
